Пандемията на COVID-19 не спря надпреварата във въоръжаването, а само малко я забави, съобщава Le Figaro. Според последния бюлетин „Военен баланс“, издаден от Международния институт за стратегически изследвания, една година след началото на коронавирусната криза военните разходи продължават да нарастват: през 2020 г. те възлизат на 2,08% от световния БВП спрямо 1,85% през 2019 г. През 2020 г. за въоръжение са похарчени 1,830 милиарда долара, което е с 3,9% повече в сравнение с 2019 г. В същото време се наблюдава леко забавяне на темпа на растеж на военните разходи: от 2018 до 2019 г. той е бил 4,4%. Според аналитичния център, за да се оцени реалното въздействие на пандемията върху военния бюджет на световните сили, е необходимо да се изчака до 2022-2023 г, предава агенция Фокус.
Междувременно, отбелязват авторите на материала, в това стратегическо съперничество САЩ, които са похарчили 738 милиарда долара за отбрана през 2020 г., и Китай (193,3 милиарда долара) са много напред. Те представляват две трети от ръста на военните разходи на глобално ниво. Международният институт за стратегически изследвания също посочва, че нараства конкуренцията в морето, където Европа може да загуби господството си. Китай продължава да изгражда способностите си за разполагане на войски и за завземане на морско пространство. Мозъчният център предупреждава, че въвеждането на нови зенитни ракети и подводници може да застраши баланса на силите в морето. В допълнение, както се подчертава в доклада, има конкуренция между Пекин и Вашингтон в областта на технологиите и иновациите: изкуствен интелект, квантова физика, големи данни, автономни системи, хиперскорости, биотехнологии и лазерни оръжия.
Нарастването на напрежението в света доведе и до факта, че много други страни са решили да се заемат с въоръжаване, посочва френският вестник. Индия се класира на трето място в списъка на Международния институт за стратегически изследвания, изразходвайки 64,1 милиарда долара, докато Русия се класира на пето място с 60,6 милиарда долара. Икономическата криза трябваше да доведе до стагнация на разходите от Кремъл, но той демонстрира желание да използва своя военен потенциал и следователно предизвиква загриженост от западните наблюдатели. Противно на общата тенденция, разходите за отбрана в Близкия изток спаднаха до 150 милиарда долара заради спад в цените на петрола.
Великобритания (61,5 млрд. долара), Франция (55 млрд. долара) и Германия (51,3 млрд. долара) продължиха да укрепват своята отбрана. Сред европейските държави, които са членки на блока на НАТО, средният показател за военни разходи се е увеличил от 1,25% от БВП през 2014 г. до 1,64% от БВП през 2020 г. Девет от 30-те държави в Алианса спазват поетите през 2014 г. ангажименти и харчат поне 2% от своя БВП за отбрана. По време на криза това помага и за поддържане на икономическата активност.
Както заключва Le Figaro, пандемията се е превърнала в проверка за устойчивостта на държавите и разкрива техните слабости, като по този начин играе ролята на електрошок. Международният институт за стратегически изследвания в своя доклад подчертава, че въпреки че дългосрочните ефекти от кризата остават неизвестни, въпреки най-песимистичните сценарии, „въздействието на пандемията върху политиката за сигурност и отбрана ... в момента продължава да бъде относително ограничено“. По този начин, отбелязва вестникът, световните сили припомниха уроците от кризата от 2008 г., която доведе до сериозни съкращения в бюджета за отбрана.
