Резултати от скорошна анкета на Института за изследване на общественото мнение „Галъп“ попаднаха в заглавията на руските вестници, след като показаха, че рекордните 20% от гражданите на страната искат да я напуснат. Сред младите руснаци този показател се оказа още по-висок: във възрастовата група от 15 до 29 години боят на анкетираните, които признават, че искат да емигрират, е 44%. Това пише американското издание The Washington Post, цитирано от агенция "Фокус".
Къде биха искали да отидат руснаците?
Германия (15%) и САЩ (12%) са най-популярните дестинации, споменати в това проучване. Показателите, свързани с желанието за емиграция, и реалната емиграция, разбира се, не съвпадат, но получените данни показват широко недоволство в Русия от настоящото състояние на нещата в страната.
Освен това младите хора изразяват недоволството си. Те бяха начело на неотдавнашните протести в Москва и поискаха независимите и опозиционни кандидати да бъдат допуснати до участие в местните избори през септември. Протестите в Екатеринбург през май доведоха до бързото завършване на строителството на църквата в един от парковете, разположени в центъра на града. Мащабните протести срещу пенсионната реформа през 2018 г. показаха широкото недоволство от социално-икономическите условия, както и трудностите на сегашния режим, свързани с нереализирането на очакванията на обществото.
Кой иска да напусне Русия?
Въз основа на нашето изследване установихме, че връзките с хора, които живеят в друга държава или пребиваването известно време в чужбина – нещо, което се определя в изследването като „транснационални връзки“ – е добър показател за това дали млад човек иска да напусне от Русия и къде би искал да се установи. Подобни транснационални отношения позволяват да се правят интересни изводи за руската външна и вътрешна политика, което прави този анализ много важен - и недостатъчно обсъждани – характеристиките на руския политически пейзаж, казват анализаторите на проучването.
В Берлин Центърът за източноевропейски и международни изследвания (Zentrum fϋr Osteuropa- und internationale Studien - ZOiS) през 2018 г. проведе проучване, фокусирано върху млади хора на възраст от 16 до 34 години. В онлайн проучването участваха 2000 респонденти, живеещи в 15 града на Руската федерация с население от 1 милион или повече. Въз основа на метода на извадката, базиран на квотата, използвахме данни, получени в резултат на по-задълбочено проучване на руските потребители.
Според ZOiS 54% от анкетираните са заявили намерението си да емигрират, а 50% от тях обмислят да се преместят в друга част на Руската федерация, 21% обсъждат преместване в една от страните на Европейския съюз, а 7% - в САЩ.
Какво е известно за онези млади хора, които казват, че искат да напуснат Русия?
Налице е значителна връзка със съществуващите транснационални връзки: предишен опит в емиграция, семейство или приятели в чужбина, пътуване в чужбина или получаване на финансови трансфери от приятели или членове на семейството, живеещи извън Русия. Открита е силна връзка между пътуванията в чужбина и избора на дестинация в случай на емиграция, въпреки че данните не ни позволяват да бъдат изяснени причинно-следствените връзки на тази корелация, казват анализаторите.
В момента около 20% от анкетираните имат транснационални отношения с лица от страните от Европейския съюз, около 21% - с други бивши републики на Съветския съюз, 12% - със САЩ / Канада и 6% - с Азия. Колкото по-млад е човекът, толкова по-голям е шансът му да има транснационални връзки. По-високото ниво на образование, както и живеенето в Москва или Санкт Петербург също увеличава вероятността от транснационални връзки.
Но има и други интересни аспекти. Анализът показва, че младите руснаци, желаещи да заминат за някоя от страните от ЕС, най-вероятно не са гласували за Владимир Путин, а те основно живеят в Москва или в Санкт Петербург, което подчертава международната свързаност на тези два града.
Отбелязва се също, че хората с по-активни транснационални връзки - тези, които са пътували повече или имат повече международни контакти, са по-склонни да изразят желание да заминат в чужбина, включително в някоя от бившите републики на Съветския съюз. Транснационалните връзки с конкретни региони по света са предпочитани миграционни дестинации. За разлика от това, хората с по-малко транснационални връзки ограничават своите миграционни намерения до границите на Руската федерация.
Има ли по-широко въздействие върху външната политика?
Въздействат ли транснационалните връзки върху външната политика? Проучването включва въпроса с коя държава младите хора биха искали Русия да има по-близки отношения. Най-често се споменава Китай (28%) от отделните страни, следван от САЩ (19%). Като цяло страните от ЕС споменават 19% от анкетираните, сред които Германия (7%) заема първо място.
Явно степента на транснационална откритост е ясно свързана със съществуващите предпочитания в областта на външната политика. След като анализирахме различни видове транснационални връзки, е открито по-специално, че онези хора, чиито роднини живеят в определена държава или регион, са за установяване на по-близки отношения с тази страна или регион. Това е най-очевидно по отношение на Европейския съюз, САЩ и Канада, както и на страните от бившия Съветски съюз. Пътуването до държави от ЕС и републиките на бившия Съветски съюз също корелира, независимо от други причини, с ориентацията на респондентите в областта на външната политика спрямо конкретен регион.
Транснационални отношения и вътрешна политика
Влияят ли транснационалните отношения на формирането на мнения в областта на вътрешната политика? Авторите стигат до извода, че онези хора, които имат транснационални връзки със страните от Европейския съюз, със САЩ или Канада, най-вероятно не са гласували за Путин. Същото може да се каже и за анкетираните с по-високо ниво на образование. Като цяло наличието на транснационални връзки предполага по-малко доверие в Руската православна църква, в апаратурата на органите за сигурност, в местната власт и, може да изглежда парадоксално, в нестопанските организации. Защо НПО попадат тук? Това най-вероятно се дължи на скептично отношение към руските институции и политика.
Ако отидем още по-дълбоко, може да се каже, че хората с връзки с Европейския съюз/Северна Америка е по-малко вероятно да се доверят на Путин. Също така се регистрира значителна връзка между транснационалните връзки с Европейския съюз и убеждението, че вътрешните протести са легитимна форма на политическо поведение.
Нарастващото предизвикателство пред руския режим
Резултатите от изследването показват наличието на промени в руското общество, които вероятно ще изискват отговор от съществуващия политически режим. Невъзможно е да се предвиди дали намеренията на потенциалните емигранти ще бъдат реализирани и ако е така, кога това ще се случи обаче, но получените данни показват важно предизвикателство за руския режим. Останалите неизпълнени икономически и политически очаквания на по-младото поколение може да доведат до увеличаване на нивото на емиграция, както и до загуба на висококвалифицирана работна ръка. Това изисква появата на нов разказ, който ще се хареса на младите руснаци в цялата страна, които все повече отказват нископлатените работни места в публичния сектор и които стават все по-видими в протестите в навечерието на местните избори в Москва, коментират още изследователите.
