Във встъпителната си реч на четвъртото заседание на контактната група по украинската отбрана на 20 юли министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин похвали военните постижения на Киев и отправи предупреждение към Москва: "Русия смята, че ще надживее Украйна и нас. Но това е грешна сметка." Погрешни са сметките на Русия за този конфликт – тя подцени както силата на украинската съпротива, така и единството на Запада – които са сериозни и реални, но подобни погрешни изчисления не са необичайни в ранните етапи на конфликти и войни, които впоследствие са победоносни. Ярък пример за това е съветската инвазия във Финландия през 1939-1940 г. Погрешните изчисления на Русия са лоша мярка за това как ще завърши разширяващата се конфронтация със Запада, особено ако не се вземат предвид погрешните сметки на САЩ в отношенията с постсъветска Русия, които са не по-малко сериозни. Това пише в авторски анализ за консервативното и приближено до републиканците американско издание The National Interest*.
Пет ключови примера:
1. Първо, Западът напълно игнорира многобройните и все по-категорични предупреждения на Москва, че разширяването на НАТО до нейните граници ще се счита за екзистенциална заплаха за сигурността й и ще срещне най-решителната съпротива. При няколко поредни администрации, като се започне с президента Бил Клинтън, Америка и нейните съюзници твърдяха, че след като Западът няма да атакува Русия, опасенията на Москва могат просто да бъдат игнорирани. Въпреки това, както прогнозираха Джордж Кенан и други американски противници на разширяването на НАТО, Москва зае най-твърдата позиция и нейната съпротива завърши с разполагането на сили срещу Украйна.
Но вместо да признае това събитие като резултат от грешките на Запада, неговите външнополитически елити представят позицията на Москва (неразумна според тях) като доказателство, че Русия е настроена за агресия от самото начало. Тази гледна точка противоречи на това, което същите тези политици внушиха на западната общественост през 90-те години на XX век, в ерата на първата вълна на разширяване на НАТО: геополитически Русия е приятелска, но чужда сила. Оттогава търсенето на нова мисия за НАТО след края на Студената война (и негласно нов враг за Алианса) стана по-важно от задачата за интегриране на нова Русия в глобалния световен ред, за да даде на Европа стабилност и укрепи нейната сигурност.
2. Ако първата грешка беше стратегическа и дори морална, то втората се оказа преди всичко тактическа, но не по-малко важна, тъй като ускори февруарското решение на Москва да нахлуе в Украйна. При липса на достоверна информация за мислите на Владимир Путин, администрацията на Байдън счете, че Москва или вече е решила да използва сила, или обратното, блъфира, за да спечели отстъпки при разширяването на НАТО.
Като се има предвид, че размерът и разположението на руските сили не обещаваха нито пълномащабно нахлуване, нито дори по-тясна офанзива в Донбас, беше напълно възможно да се заключи, че това е дипломатически ход, предназначен да постигне своето без военни действия, но с възможност за преминаване в настъпление в случай на неуспех на преговорите. Подобна логика, характерна за суперсилите, обаче се оказа чужда за администрацията на Байдън. Вместо това тя възприе следния подход: според нея дипломация от страна на Москва задължително е или прикритие за предварително планирана атака, или евтин шантаж.
В защита на администрацията на Байдън трябва да се каже, че руските искания бяха изразени по много категоричен начин. Москва поиска гаранции от НАТО, че Украйна никога няма да стане член на Алианса. Но подобни искания далеч не са нещо ново в началния етап на преговорите. Вашингтон имаше възможност да изпробва гъвкавостта на Москва, започвайки с признанието, че няма да покани Украйна в редиците на НАТО в близко бъдеще. Но вместо това Байдън реши да "разобличи "блъфа" на Путин – и резултатът не закъсня (бел. ред. - авторът поставя и въпроса дали някой сериозно вярва, че ако е имало сериозно предложение за преговори от страна на САЩ с Русия за Украйна, Путин въпреки това е щял да нанесе удар. И тук вече опираме до Минските споразумения, както и кой колко ги спази. За тази цел е добре всеки да си припомни разговора между Еманюел Макрон и Владимир Путин точно преди старта на войната). Освен това администрацията на Байдън даде допълнителен стимул на Москва, като обяви предварително, че при никакви обстоятелства няма да използва сила в защита на Украйна. Едва ли човек може да си представи по-голям тактически пропуск.
3. Третата грешка е надценяването на международната подкрепа на САЩ в продължителната конфронтация с Русия. Можете да бъдете сигурни, че Байдън и неговите съветници са свършили възхитителна работа за мобилизиране на колективния Запад срещу Москва. Неговото единство и воля за действие надмина не само руските очаквания, но и неговите собствени. Проблемът тук е следният: САЩ, Европа и техните тихоокеански съюзници са загубили глобалното си господство, било то икономическо, политическо или дори военно. И като се има предвид колко много е заложено на карта за Путин в момента, принуждаването му да се оттегли от Украйна ще изисква решителни усилия и то не само от Запада, но такава решителност просто не съществува. Водени от икономически интереси, Саудитска Арабия, Индия и Китай не подкрепят решително санкции срещу руския енергиен сектор, за да не загубят евтини и надеждни доставки. Тези държави не подкрепят и действията на Москва, но не смятат, че руската "специална операция" представлява заплаха за тях или изисква решителен отговор. Аргументите на Вашингтон не проработиха и сега администрацията на Байдън заплашва със сериозни последствия всеки, който не подкрепи санкциите на САЩ - дори ядрен Китай или противници като Иран, които вече са под тежки санкции. С това Вашингтон даде да се разбере, че западните страни трябва да се подчиняват на американската власт, а не да се ръководят от справедливостта. Много от тези страни признават, че няма по-демократичен от Запада, но много от тях, особено тези с колониално или неоколониално минало като Китай, имат собствена концепция за демокрация: за тях това е преди всичко възможност суверенните държави да избират собствената си власт и да решават собствената си съдба. Това е, което Збигнев Бжежински нарече "жажда за достойнство". А що се отнася до достойнството, за много развиващи се страни Владимир Путин, който е готов да работи с настоящите правителства въпреки всичките им несъвършенства, изглежда дава повече от Джо Байдън. И това е една от причините опитите за изолация на Русия от самото начало да са обречени на провал.
4. Четвърто, тъй като изолацията на Русия не е толкова мащабна, колкото Вашингтон очакваше, Америка трябва да разчита не само на западните санкции, но и на украинските успехи на бойното поле. На икономическия фронт няма ясна идея как санкциите ще променят поведението на Русия в разумен срок, така че единството на Запада да не започне да се разпада и украинската територия, която те са предназначени да защитават, да не бъде напълно стопена.
Подходът на администрацията на Байдън напомня на ескалацията на Линдън Джонсън във Виетнам: санкциите се въвеждат на етапи, не толкова защото ще променят поведението на Русия, колкото за да демонстрират решимостта на администрацията както у дома, така и в чужбина. Пет месеца след началото на конфликта е справедливо да се заключи, че докато санкциите създадоха явно неудобство за правителството на Путин и причиниха дългосрочни икономически щети, животът в Русия остава изненадващо нормален. Рублата не само се стабилизира, но и се засили, инфлацията е под контрол и веригите за доставки като цяло не са нарушени. След посещение в Москва и руските провинции може да се каже, че животът на мнозинството руснаци продължава както обикновено, без никакви болезнени нарушения. Това обяснява защо администрацията на Байдън все повече говори за продължителен конфликт: това ще позволи на санкциите да нанесат повече щети, а САЩ и техните съюзници ще продължат своята безпрецедентна помощ за Украйна - независимо дали в оборудване, обучение или разузнаване. Докъде в крайна сметка ще доведат тези усилия остава без отговор, но е малко вероятно те да тласнат поведението на Русия в желаната посока. Така че дежурният оптимизъм на министъра на отбраната Остин и други членове на администрацията на Байдън е повече символ на вяра, отколкото на нещо друго.
Съединените щати и техните съюзници могат да променят баланса на силите в полза на Украйна - от доставката на нови системи HIMARS и други сериозни оръжия до преквалификацията на украинската армия. Но проблемът е, че Русия има редица варианти за отговор и вместо да отстъпи, положението наистина може да ескалира. Най-очевидният вариант е да закупите аналози на HIMARS, които се предлагат в Китай и Северна Корея. Китайците все още не са готови за това, но Северна Корея наскоро призна Донецката и Луганската "народни републики" и самата тя е под бремето на строги санкции, но може да се съгласи. Освен това Русия може да обяви обща мобилизация - тази стъпка ще реши недостига на кадри. (бел. ред. - тук вече стои въпросът какво би се случило предвид и казаното наскоро от руския опозиционер и ексдепутат Марк Фейгин: Според Вас дали Путин иска да даде оръжие в ръката на млади и по-осъзнати хора)
5. И накрая, не на последно място, колективните стъпки, предприети досега срещу Русия, имаха непредвидени последици. От американска гледна точка най-опустошителната от тях е нарастващото убеждение сред руснаците, че Западът е започнал необявена война срещу тях. Който и да е виновен за настоящия конфликт, който и да е на страната на международното право и който и да предоставя най-достоверната информация за ситуацията на бойното поле, много руснаци са убедени, че Майка Русия е изправена пред момент на истината и е заплашена от мощна атака на врагове, които не правят разлика между това да накажат и обезсилят руското правителство и това да навредят на руския народ. Тези настроения излязоха на преден план в редица проучвания на общественото мнение (включително тези на опозицията).
Този консенсус – вкоренен в руската история и ценен от официалната пропаганда – е важен както за широко рекламираната украинска контраофанзива, така и за вероятния руски отговор. Новите модерни американски и европейски ракетни и артилерийски системи с голям обсег на действие са доказали своята бойна ефективност, но, както самите украинци признават, много стотици от тях (а не няколко десетки, както днес) са необходими, за да се обърне ходът на войната. С пълната подкрепа на Съединените щати, украинското правителство сега предлага да използва това мощно оръжие не само за отблъскване на руската офанзива и връщане на Донбас и Южна Украйна, които попаднаха под руски контрол след 24 февруари, но и за връщане на Крим. Следователно не е изключено, че наскоро доставените американски оръжия с голям обсег ще бъдат използвани за разрушаването на Кримския мост или, както вече виждаме, за ограничаване на притока на вода от Днепър към Крим (Украйна отряза този стратегически източник на вода през 2014 г., но достъпът е ограничено възстановен в резултат на текущата руска офанзива). Би било грешка да се очаква, че руското правителство и руският народ ще се примирят с нападението на полуострова, превзет през 2014 г., и няма да го смятат за нападение срещу цялата страна. Като се имат предвид тези патриотични настроения, перспективата за мирно уреждане в този случай може спокойно да бъде изключена: за много руснаци това би било равносилно на капитулация. Напротив, в отговор Русия ще освободи огромни ресурси за тотална "отечествена война."
Администрацията на Байдън споделя идеята, че трябва да се подготви за продължителен конфликт в корейски стил, който може да продължи години, ако не и десетилетия, но опитът да се изолира и отслаби Русия е опасен риск. Между противниците на Корейския полуостров имаше ясна и относително тясна разделителна линия. В случая с Русия и Украйна такава разделителна линия ще се простира на хиляди километри. Освен това редица държави от Централна и Източна Европа, особено Полша и балтийските държави, ще имат остри оплаквания срещу Русия. Да се очаква тази експлозивна смес да бъде държана под контрол за неопределено време е безразсъден оптимизъм. По-обещаващ курс е да се договори споразумение, което определено е постижимо, ако не веднага, но в рамките на месеци, а не години.
Съединените щати и техните съюзници очевидно са стигнали до извода, че никой няма право да диктува позицията на Украйна на масата за преговори, включително да отстъпи територия, ако се стигне дотам. В същото време би било нарушение на американския суверенитет да се позволи на чуждо правителство де факто да контролира подкрепата на САЩ в конфронтация с друга ядрена сила, като се има предвид, че в критичен момент Украйна автоматично ще получи военна подкрепа все едно е член на НАТО. Съветникът по националната сигурност Джейк Съливан подчерта, че Америка симпатизира на желанието на Украйна за повече оръжия, за да провежда по-ефективни военни операции, но все пак окончателното решение за това каква помощ ще предостави Америка и за каква цел трябва да бъде взето във Вашингтон, а не в Киев.
Руската икономика се разпада: 9 развенчани мита на Путин за ефектите от санкциите
* Автор: Димитри Саймс – президент на Центъра за национален интерес, издател и главен изпълнителен директор на The National Interest
Превод: Ганчо Каменарски
