Докато войната на руския президент Владимир Путин в Украйна навлиза в седмия си месец, много африкански страни все още не са показали силна подкрепа за Киев, за огорчение на западните лидери, пише Foreign Affairs в свой анализ.
В началото на конфликта, когато 17 африкански държави отказаха да подкрепят резолюция на ООН, осъждаща Русия, някои европейски дипломати, работещи в африканските столици, направиха грандиозно шоу, сплашвайки африканските лидери, че отказват да се изкажат срещу руската инвазия.
По-специално президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса беше бомбардиран с изумително не дипломатични туитове. Рийна Кионка, тогавашен посланик на ЕС в Претория, написа: „Ние сме озадачени, защото Южна Африка се възприема като страна с правата на човека като останалия свят.“
Но въпреки продължаващия натиск от Запада, ситуацията почти не се е променила оттогава. Например през юли френският президент Еманюел Макрон пътува до страните от Централна и Западна Африка, за да потърси тяхната подкрепа за Украйна. Но той успя само да ядоса много африкански лидери, когато ги обвини в лицемерие, защото отказаха да осъдят военните действия. От друга страна, когато руският външен министър Сергей Лавров обиколи редица африкански страни същия месец, той подчерта връзките на Русия с континента и представи страната си като жертва в Украйна. Към днешна дата много малко африкански държави, включително Гана, Кения и Нигерия, са силно против този конфликт. Но дори те се ограничават до общо осъждане и призовават към дипломация и мир, а не върху конкретна критика към Москва.
Докато лидерите на Запада са объркани от тази позиция, има разбираеми причини, поради които африканските страни не са склонни да подкрепят западната интерпретация на събитията в Украйна. Първо, Африка е огромен, сложен и изключително разнообразен континент. Нейните 54 държави и територии имат уникални обстоятелства и история, както и различни отношения с Русия и Запада.
Би било неразумна арогантност да вярваме, че африканските лидери незабавно ще се обединят и ще заемат единна позиция. Когато в миналото страните от континента са се събирали и са показвали обща гледна точка, това е било резултат от продължителни дискусии, често продължаващи с години. Така беше и с преименуването на Организацията на африканското единство в Африканския съюз. Това се случи през 2002 г., но планът за преход е разработен от края на 90-те години. В други случаи беше възможно да се формира обща позиция поради конкретна и неотложна заплаха, като избухването на ебола в басейна на река Мано или пандемията от COVID-19. Но тогава африканските страни разбраха, че няма да преодолеят тази опасност, без да създадат единен фронт. А във въоръжените действия на Русия в Украйна няма признаци за такава опасност.
Нещо повече, скептицизмът на африканските столици относно обединяването със Запада в далечен европейски конфликт също се обяснява с дисбаланса на силите между тях. Това обикновено се изразява в структурно насилие. Има много исторически несправедливости, които Западът не признава, камо ли да обяснява и отговаря за тях. И тогава има съвременни форми на несправедливост. Бруталната колониална и неоколониална история бързо беше заметена под килима от лидерите на западните държави, а африканските страни продължават да преодоляват нейните последствия. Помислете за пандемията от COVID-19, когато африканските страни молеха за лекарства и ваксина, които Западът изхвърли в милиони дози, затвърждавайки представата, че приятелството им е обременено с множество условия.
Путин и борците за свобода
Разбира се, една от причините Африка да не иска да застане на една линия със Запада по въпроса за Украйна е дейността на самата Русия на континента. Според западни държави и анализатори Москва провежда мащабна информационна кампания, особено в интернет, оформяйки мнението на Африка за конфликта. Тези усилия се основават на предишни руски информационни операции, чрез които Москва е повлияла на политическите събития на други места, включително в Съединените щати. През май Economist публикува анализ на акаунтите в Twitter, които разпространяват руска информация за конфликта. Значителна част от тези акаунти са базирани в Африка и са насочени конкретно към африканското общество.
Войните за деколонизиране на Африка в никакъв случай не са древна история. Съвсем наскоро, през 2018 г., група жертви на британското колониално правителство в Кения осъди британското правителство за изтезанията, които са претърпели в концентрационните лагери по време на войната за независимост от 1950 г. Други несправедливости от Студената война тепърва започват да излизат на повърхността. През юни тази година белгийското правителство върна на потомците на жертвата зъб със златна корона, принадлежал на първия министър-председател на Демократична република Конго, Патрис Лумумба, който беше убит през 1961 г.
За много от тези страни комунизмът се превърна в алтернатива на западния колониализъм и в основата на африканските движения за независимост през 20 век. Подобни обстоятелства позволяват на съвременна Русия, която е наследник на Съветския съюз, да каже, че е от правилната страна на африканската история. Разбира се, подкрепа за освободителните движения оказва не само Русия, но и други членове на съветския комунистически блок, включително Украйна. Русия обаче умело използва репутацията си на съюзник на Африка и трудните отношения на континента със Запада.
По-добре въоръжен, отколкото съюзник
Втората причина, поради която африканските страни не бързат да подкрепят Украйна, се крие в разликата във възгледите на държавите от Африка и Запада за съвременната геополитика. Много правителства, които в момента клонят към Русия, включително тези на Мали, Етиопия и Уганда, дължат на Русия своето оцеляване. Например Москва е ключов доставчик на оръжия и предоставя военна помощ чрез наемници от типа на Вагнер на много африкански страни, които се въздържаха при гласуването в ООН на резолюции, осъждащи руската инвазия. Днес Русия се превърна в най-големия доставчик на оръжия за африканския континент. Това представлява 44% от общите покупки на оръжия от африканските страни между 2017 г. и 2021 г.
Забележително е, че някои африкански лидери, които отдавна се радват на подкрепата на Запада, не се колебаят да приемат военна помощ от Русия. Например Йовери Мусевени, с подкрепата на Запада управлява Уганда в продължение на 38 години, а Пол Бия управлява Камерун в продължение на 40 години. И двамата успяват да се задържат на власт въпреки изобилието от доказателства за престъпления, които са извършили срещу собствения си народ. Съединените щати подготвят угандийски войници да се бият от името на Америка в Сомалия, но Уганда купува оръжия главно от Русия и през 2020 г. е увеличила военните разходи най-много в Африка. Камерун, който се радва на френската щедрост, прави същото. През април 2022 г. той подписа споразумение за доставка на оръжие от Москва. Това се случи малко след като Русия започна инвазията в Украйна. Авторитарните режими използват и двете страни за свои егоистични цели и това засилва двусмисленото отношение на континента към Украйна.
За други страни това, което Макрон нарича лицемерие, е повече умора от конфликти. В края на краищата Африка издържа и продължава да се изправя пред многобройни сблъсъци на собствена земя, без да се вижда края им. По време на Студената война много африкански конфликти бяха прокси битки между Съветския съюз и Съединените щати. Въпреки че западните страни много неохотно го признават, последиците от подобни кризи, включително в Ангола, Демократична република Конго, Мозамбик и други страни, все още имат много негативно въздействие върху много страни. Когато в онези дни африканците бяха помолени да избират между Изтока и Запада, много страни бяха унищожени и милиони хора загинаха.
В класическото си есе за деколонизацията „Относно насилието”, публикувано през 1961 г., психиатърът и философ Франц Фанон пише: „Неутрализмът поражда у гражданите на третия свят... безстрашие и родова гордост, наподобяваща неподчинение“. Той твърди, че за африканските страни запазването на неутралитет е необходимо за оцеляването. В същото време той критикува африканските лидери за това, че неутралитетът подхранва усилията на чужди държави да милитаризират континента. Същият модел се появява днес и затова предупреждението му остава валидно. Русия вече обеща да увеличи доставките на оръжия за африканските страни в явен опит да купи тяхната вярност.
Липсващият мир
Африканските страни имат уникална изгодна позиция, от която могат да оценят руската инвазия в Украйна. Вместо да ги призовават да се присъединят към конфликта, западните страни могат да се възползват от възможността да дадат шанс на африканците да приложат на практика уроците, които са научили от дългите войни на тяхна земя. Африканският съюз заяви, че една от целите му е „оръжията да млъкнат до 2030 г.“
Африканските страни имат едни от най-сложните споразумения за мир и сигурност в света. Това отчасти се дължи на факта, че те често трябва да се използват. Например Съветът за мир и сигурност на Африканския съюз е постоянен орган за вземане на решения в тази организация. И подрегионални организации като Икономическата общност на Западна Африка (ECOWAS), сформираха собствени мироопазващи сили и механизми за ранно предупреждение. За тези, които работят в такива органи, основният въпрос за конфликта в Украйна е: "Къде са миротворците?" С изключение на генералния секретар на ООН, те виждат малко усилия от страна на световните лидери за деескалация. Но не е ли конфликтът между Русия и Запада проблемът, който дипломацията да разреши?
Африканските страни знаят колко е трудно да се прекрати конфликт. Само в Източна Африка сега пламват много кризи, включително в източната част на ДРК, в Етиопия, Сомалия, Южен Судан и Судан. Някои от тях са изключително разрушителни. Доказателствата за геноцид в региона Тиграй в Етиопия се увеличават, тъй като суданският народ продължава да се бори за прекратяване на военното управление, докато други страни, включително Русия, подкрепят военния режим с оръжие и финанси. Поради тези конфликти Африканският съюз, Междуправителственият орган за развитие (IGAD) и Източноафриканската общност се намесват, да не говорим за опитите за двустранно посредничество. Някои конфликти продължават десетилетия.
Историята напомня на африканските страни да подхождат предпазливо към конфликта в Украйна и да се отнасят с подозрение към твърденията за приятелство. За много африканци настоящите предложения както от Русия, така и от Запада не са за приятелство. Те просто искат да използват Африка като инструмент за постигане на целите си. Авторитарни лидери като Пол Бия могат и се възползват от конфликта. Но преобладаващата позиция на африканските страни, предвид несигурността на хода и изхода на сблъсъка, е да искат мир и да настояват за дипломатически усилия. И, когато е възможно, да останат неутрални в сблъсък, който е малко вероятно да е от полза за Африка, особено ако континентът се превърне в нова сцена на прокси конфликт.
Превод: Ганчо Каменарски
