Интересно противоречие във външнополитическата позиция на Китай спрямо Русия и войната ѝ в Украйна се видя в думите на ръководителя на международния отдел на Китайската комунистическа партия (ККП) Лю Цзянчао и външния министър на Ван И.
Двамата изразиха съвсем различни позиции относно глобалното управление и войната в Украйна на форума "За свободата на нациите" в Русия и на Мюнхенскатата конференция по сигурността в Германия.
"За свободата на нациите" е руски форум на международни политически партии срещу "неоколониализма", който управляващата "Единна Русия" на диктатора Владимир Путин организира за първи път на 15-16 февруари. Той съвпадна с Мюнхенската конференция по сигурността, която се проведе от 16 до 18 февруари.
Още: Китай затяга примката около острови, на които Тайван поддържа военно присъствие
Китай между Русия и Запада
Лю от международния отдел на ККП заяви пред участниците в Русия (предимно от Руската федерация и страните от Глобалния юг - имаше и българско присъствие в лицето на АБВ и лидера ѝ Румен Петков, бивш български вътрешен министър, който е поканен от партията на Владимир Путин "Единна Русия" и отбеляза, че "в последните 3 десетилетия пред очите се разгръщат нови извратени форми на неоколониализъм", както и партия "Възраждане", представена от Коста Стоянов и Ангел Георгиев), сред които беше и бившият руски президент Дмитрий Медведев, че Китай се застъпва за "реформиране на системата за глобално управление". В съвместното изявление, в което се твърди, че се представляват над 400-те участници във форума, се осъждат "съвременните практики на неоколониализъм", "избирателното прилагане" на международното право и "световния ред, основан на правила", както и намесата във вътрешните работи на други държави.
Това бяха тънко прикрити нападки срещу международния ред, ръководен от Запада, който е силно критичен както към Русия, така и към Китай.
Същевременно Ван И представи пред западната аудитория в Мюнхен противоположна гледна точка за политиките на Пекин. Той заяви, че Китай е "отговорна голяма държава", която ще служи като "стабилизираща сила" в условията на глобални сътресения. Добави, че Китайската народна република (КНР) желае да "укрепи" глобалното управление, като поддържа авторитета на ООН и засилва гласа на Глобалния юг.
Още: Китай - спасителят на Русия: Любов по време на война
Ван също така представи КНР като стабилизираща страна в насърчаването на сътрудничеството между големите световни сили и в справянето с "горещи въпроси" като "украинската криза" (война). Основното послание на Ван към европейските сили е част от по-широка "очарователна офанзива" към Европа, тъй като Китай се стреми да стимулира западната търговия и инвестиции, за да съживи затруднената си икономика, анализира американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW).
Снимка: Getty Images
Целта на Пекин
Подкрепата на Лю за "реформиране" на глобалното управление пред предимно незападна аудитория контрастира с твърдението на Ван пред европейските лидери, че КНР подкрепя "укрепването" на това глобално управление.
Пекин се стреми да използва съществуващите органи на глобалното управление и новите международни механизми, за да насърчи алтернативен световен ред, ръководен от Китай, който да подпомага интересите на страната. Едновременно с това обаче тя се опитва да увери западните сили, че не представлява заплаха и е надежден партньор.
Още: ЕС и Китай затоплят отношенията в спора за автомобилите
Позицията на Китай относно войната в Украйна
Лю не коментира Украйна в публично достъпни изявления, но присъствието му на организирания от Русия "антинеоколониален" форум, който се провежда едновременно с Мюнхенската конференция по сигурността, подкопава посланието на Ван И, че на Китай може да се разчита като на безпристрастен събеседник и радетел за мир в Украйна. Преди около месец Пекин изрази ясно позицията си относно войната, като обяви пред Русия, че ще я подкрепя по този въпрос.
Китайската комунистическа партия също така публикува противоречиви становища относно прекратяването на руската война в Украйна. Ван И заяви пред европейските лидери и на среща с украинския външен министър Дмитро Кулеба, че КНР не е "седяла и гледала украинската криза", а вместо това е останала ангажирана с насърчаването на мирните преговори.
Той обаче не нарече войната с истинското ѝ име. Подчерта, че "колкото по-рано се възобновят мирните преговори, толкова по-малко щети за всички страни". Планът на Китай за мир в Украйна обаче е неприемлив за Запада и обслужва изцяло интересите на Путин, като в него не се казва нищо за изтегляне на руските войски от незаконно окупираните територии на Украйна: Китай представи "мирен план" с 12 точки, но не каза нищо за изтегляне на руснаците.
Bloomberg съобщава, че Ван И е отхвърлил предложението на Киев за мирни преговори на високо равнище, заявявайки, че не е имало условия, за да се върнат страните на масата за разговори. Този коментар отсъства в официалния прочит на изявленията му от Министерството на външните работи на КНР и противоречи на изявлението на Ван, че мирните преговори трябва да се възобновят възможно най-скоро, анализират от ISW.
Противоречивите послания на КНР относно войната отразяват стратегия за балансиране на подкрепата за Русия с привличането на западни инвестиции, като същевременно се избягват западните санкции, смятат американските експерти.
Още: "Най-накрая съм в САЩ": историята на хиляди китайци
Китай печели от войната
Ван И каза, че Китай "не седи и не наблюдава, камо ли да се възползва от възможността да реализира печалби" от войната в Украйна. Точно това прави Пекин, като продава военни продукти или продукти с двойна употреба на Русия и купува руско гориво на ниски цени.
Икономическите послания на китайския външен министър за стимулиране на западните инвестиции в КНР са част от невярното му послание за сигурност към Запада, че Китай е необходимата "отговорна голяма държава", която косвено има лостове за влияние върху руснаците и с готовност би ги използвала.
Още: Китай не се съгласи с ветото на САЩ за незабавно прекратяване на огъня в Газа
На това послание съответства прочитът на външното министерство на Китай за срещите на Ван И с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, с германския канцлер Олаф Шолц, както и последвалите му посещения в Испания и Франция след конференцията в Мюнхен. КНР е представена като страна, желаеща икономически обмен с всяка от тези държави. Китай премахна бариерите за пътуване с няколко европейски държави и призова западните страни да спрат санкциите и мерките за "намаляване на риска" срещу компаниите от КНР.
Още: Три големи китайски банки отказаха да приемат плащания от Русия
