Сутринта на 24 февруари Русия нападна Украйна. Сред участвалите в нахлуването е Павел Филатев. 33-годишният десантчик прекарва два месеца на предната линия, след което се уволнява по здравословни причини. Сега Филатев се изказва срещу войната. Той е написал книгата "ZOV", в която разказва в какво състояние е била руската армия преди нахлуването и какво се е случвало в първите дни на нахлуването. Откъси от книгата публикува изданието "Важные истории".
За руската армия в навечерието на войната
Безуспешно търсейки работа, решавам да се върна в армията. Идва заповед да отида в частта (в Крим). След 10 дни ми дават униформа, но лятна. Няма кубинки моя размер и отивам да си купя.
В средата на октомври ни дават междусезонна и зимна униформа, но износена. Няма размери за всички. Отказвам да нося похабена униформа, при това не моят размер и започва изостряне на отношенията с командването. След скандал с ротния отивам и си купувам.
Пристигаме на площадката за учебни скокове с парашут. През нощта бяха минусови температури, пътувахме в открити КАМАЗ-и. Много от войниците бяха без топли дрехи: някои не получиха, други отказаха. За една седмица в инфекциозното отделение постъпиха около 30 войници от моята част.
За "ученията" преди войната
През февруари моята рота беше на полигона в Стари Крим. Разбирах, че нещо се готви. Изгониха всички, които бяха болни или се уволняваха.
Следващите няколко дни ходихме на стрелбището, там най-накрая взех автомат. Оказа се, че той е със счупен ремък и е ръждясал. По време на първите нощни стрелби автоматът засече.
На 20 февруари дойде заповед всички да се приготвяме и да се придвижим неизвестно къде. Тогава вече всички бяхме мръсни и уморени. Някои вече месец живееха на полигона без никакви условия, нервите бяха опънати до краен предел, атмосферата ставаше все по-сериозна и неразбираема.
На 23 февруари дойде командирът на дивизията и ни поздрави с празника, обяви, че от утре надницата ни става 69 долара. Това беше знак, че предстои нещо сериозно.
За първите дни на войната
На 24 февруари се събудих в два часа през нощта в КАМАЗ-а, колоната беше строена с изключени двигатели и изгасени фарове. От двете страни на колоната имаше реактивна артилерия. Не можех да разбера - ние ли откриваме огън срещу настъпващи украинци? Или по НАТО? Ние ли нападаме? По кого стреляме?
Колоната тръгна бавно. Чух стрелба и взривове от мястото, накъдето отивахме. Къде и защо отиваме не беше ясно. Знаехме само, че е започнала истинска война. По-късно разбрах, че е имало заповед да отиваме към Херсон. Разбрах, че сме нападнали Украйна, че вече има ранени и убити. Командирът не разбира какво се случва.
На 28 февруари разбирам, че някой е стрелял по граждански автомобил. В колата са били майка с деца, оцелява само едно дете.
Настъплението към Херсон
Цялата ни подготовка беше на хартия. Техниката е безнадеждно остаряла. Дори тактиката ни е от времената на нашите дядовци. Тези, които бяха на предна линия, вече са унищожени.
Започва да се стъмва, идва заповед да се скрием в окопите. Беше много студено. Никой нямаше спален чувал. Не ни е нужен противник, командването ни постави в такива условия, че бездомниците живеят по-добре.
На следващия ден пристигнахме в пристанището в Херсон. Всички започнаха да обикалят сградите в търсене на храна, вода, душ и място за нощувка. Някои взимаха компютри и всичко ценно, което можеше да се намери. Аз не бях изключение, намерих шапка и я взех.
В офисите имаше столова с кухня и хладилници. Изядохме всичко, което имаше - като диваци. За една нощ обърнахме всичко с краката нагоре.
ОЩЕ: Какво е положението с "екипировката" на "военните" от ЛНР:
Mercenaries of the self-proclaimed "#Luhansk People's Republic" complain about their poor equipment. pic.twitter.com/jWfJ3qyxf2
— NEXTA (@nexta_tv) August 12, 2022
В средата на април в окото ми попадна пръст и започна кератит. След пет дни мъчения, когато окото вече се затвори, все пак ме евакуираха. Фелдшерът, който ме изпрати, ме помоли да предам, че няма спринцовки и обезболяващи.
Закараха ни в една от казармите, предназначена за онези, които са изписани от болница. Там имаше стотици, върнали се от войната, които бяха полудели от преживяното. Някои заекваха, други имаха загуба на памет. Пиеше се безумно, всичко спечелено отиваше за пиене.
Наложи се да се лекувам и да си купувам лекарства за моя сметка. В продължение на два месеца се опитвах да накарам армията да ми осигури лечение - ходих в прокуратурата, в командването, при началника на болницата, писах на президента.
Накрая плюх на всичко, минах военно-медицинска комисия и си тръгнах. От командването казаха, че се самоотлъчвам и предадоха документите в прокуратурата за образуване на наказателно дело. С мнозина се опитват да действат така, за да ги върнат обратно.
Настроенията в армията
Нямахме моралното право да нападаме друга страна, още повече най-близкия ни народ. Когато всичко започна, познавах малко хора, които вярваха в историята за "нацистите" и искаха да воюват с Украйна. В нас нямаше ненавист и не смятахме украинците за врагове.
Повечето хора в армията са недоволни от това, което се случва, недоволни са от правителството и командването, недоволни са от Путин и политиката му, недоволни са от министъра на отбраната (Сергей Шойгу), който не е служил в армията.
Всички ние станахме заложници на много фактори. Започнахме страшна война. Война, в която се унищожават градове и води до смъртта на деца, жени и старци.
Ще посмее ли Путин да взриви бъдещ завод "Байрактар" на зетя на Ердоган?
