На 11 април 2019 година армията на Судан обяви, че отстранява от длъжност и арестува Омар ал Башир, който управлява страната 30 години. Агенция ТАСС подготви материал за военните преврати и опитите за смяна на властта по света през последните пет години.
Буркина Фасо (2014 и 2015)
През октомври 2014 година на фона на масовите протести и под натиска на военните напусна поста си президентът на Буркина Фасо Блез Кампаоре, оглавявал страната от 1987 година. Политическата криза бе провокирана от намерението на държавния глава да промени Конституцията и да се кандидатира за нов мандат. Протестните акции на опозицията прераснаха в безредици с полицията и армията. На 30 октомври началникът на Генералния щаб на въоръжените сили генерал Траоре въведе извънредно положение и разпусна правителството и парламента. На следващия ден Кампаоре се отказа от пълномощията си на държавен глава и напусна страната.
На 16 септември 2015 година, в навечерието на президентските и парламентарни избори в Буркина Фасо, ръководството на Полка на президентската сигурност (ППС) арестува президента Мишел Кафандо, премиера Якубу Исаака Зида и няколко члена на преходното правителство. Този орган е създаден през 2014 г. след отстраняването на президента Блез Кампаоре. На следващия ден пучистите обявиха прехвърлянето на властта на Националния съвет за демокрация, оглавяван от генерал Гилбърт Диендере. Причината за бунта на военните беше взетото малко по-рано решение на преходното правителство да разпусне ППС, както и отказът за регистрация на кандидати от бившата управляваща партия, Конгрес за демокрация и прогрес. Легитимността на военната хунта не беше призната от никоя политическа сила в Буркина Фасо. Държавният преврат беше осъден от ООН, Икономическата общност на западноафриканските държави и Африканския съюз (членството на Буркина Фасо бе спряно на 18 септември). Профсъюзите и политическите партии организираха обща политическа стачка и кампания на гражданско неподчинение. Ръководството на редовната армия поиска ППС да предаде оръжието си и да се върне в казармата. На 18 септември президентът Кафандо бе освободен. На 23 септември, съгласно условията на споразуменията между въстаническите военни ППС и ръководството на редовната армия, която остана вярна на законното правителство, Кафандо се върна към задълженията си. По време на бунтовете, предизвикани от действията на превратаджиите, 10 души бяха убити,а повече от сто бяха ранени.
Тайланд (2014)
На 22 май 2014 година командващият сухопътните войски на Тайланд генерал Прают Чан-Оча свали временното правителство, създадено на 7 май 2014 година, след като Конституционният съд отправи в оставка премиера Инглук Шинаватра. Повод за преврата бяха безредиците с участието на привърженици и противници на бившия министър-председател. Военните спряха действието на Конституцията, наложиха цензура в медиите и интернет, забраниха демонстрациите и въведоха комендантски час. Законодателната и изпълнителната власт преминаха към военния Национален съвет за поддържане на мира и реда под ръководството на Чан-Очи. Впоследствие кралят на Тайланд Пумпион Адулядет утвърди Прают Чан-Оча за ръководител на Националния съвет за поддържане на мира и реда. През август временният парламент на Тайланд избра Чан-Оча за министър-председател.
Турция (2016)
На 15 юли 2016 година бе предприет опит за преврат в Турция. Група военни взеха под контрол няколко стратегически важни обекта в Анкара, Истанбул и други градове. В столицата те обстреляха сградите на парламента, генералния щаб, централите на полицията и Министерството на вътрешните работи и нанесоха въздушни удари по резиденцията на турския президент Реджеп Таийп Ердоган. Съпротивление на метежниците оказаха верните на правителството военни части и сили за сигурност (пучистите получиха подкрепа само от части на сухопътните войски, жандармерията и ВВС; полицията и войските със специално назначение като цяло останаха на страната на правителството). Стотици излязоха по улиците на големите градове на Турция, за да протестират срещу действията на пучистите. На сутринта на 16 юли метежът бе смазан. В резултат от сблъсъците загинаха 265 души, а повече от две хиляди получиха наранявания. За подготовката и реализацията на опита за преврат Анкара обвини ислямския проповедник Фетуллах Гюлен, който от 1999 година живее в САЩ, припомня агенция Фокус.
Зимбабве (2017)
През 2017 година президентът на Зимбабве Роберт Мугабе бе свален от поста. Той управляваше страната 37 години, от момента на обявяването на независимостта й през 1980 година (от 1980 до 1987 като министър-председател). Причината, довела до отстраняването на Мугабе, стана неговият конфликт с първия вицепрезидент Емерсон Мнангагва. На 6 ноември Мугабе уволни Мнангагва, но в подкрепа на вицепрезидента се обяви армията. На 15 ноември Мугабе бе поставен под домашен арест. На 19 ноември той бе отстранен от ръководството на управляващата партия „Африкански национален съюз Зимбабве – Патриотичен фронт“, а на 21 ноември, без да чака импичмънта, той доброволно подаде оставка.
Алжир (2019)
На 2 април 2019 година на фона на политическата криза и под натиска на военните подаде оставка президентът на Алжир Абделазиз Бутефлика, който бе на власт от 1999 година. Той взе това решение в резултат от масовите протести срещу неговото намерение да се кандидатира за пети мандат. Исканията на демонстрантите за оставка на държавния глава бяха подкрепени от главнокомандващия алжирската армия Ахмед Гаид Салех, който фактически постави ултиматум на действащия президент.
