Сирийските медии, а след тях и български, съобщиха, че при освобождаването на стратегическия важен град Саракиб в провинция Идлиб в Сирия, на сирийските "Тигри" особено помогнала руската авиация. Истина е, но не е цялата истина. Между редовете изпадна фактът за участието на шиитите от "Хизбула" и на резервните части на Националната гвардия.
Според сайта topwar.ru, "Тигрите" реално са 4-хилядно милиционерско опълчение. От миналата година имат статут на специална дивизия като признание за бойните им заслуги. По-скоро те представляват усилена бригада. Те са елитно подразделение, специализирано за настъпателни операции, което по-рано се е наричало "Силите на тигъра", включващо бригадите "Силите на гепарда" и "Гепардите". Освобождаването на Саракиб е последната им изява.
Миналата година "Тигрите" отказват да влязат в състава на Сирийската арабска армия (САА), но продължават да се числят към Сирийските арабски въоръжени сили (САВС). Те не искат да загубят организационната и финансова си независимост, защото заплатите им в опълчението са два пъти по-високи, отколкото в армията (финансира ги известният в Сирия бизнесмен Рами Маклуф, братовчед на президента Асад).
Националната гвардия, участвала в освобождаването на Саракиб, също заема особено място в Сирийските въоръжени сили. Тази елитна войска е предназначена за защита правителството на Сирия и поддържане на сигурността в централен Дамаск. По време на гражданската война гвардията се разраства до пълноценна дивизия, допълнена с 2 танкови и една механизирана бригада, полкове със специално предназначение и други спецподразделения. Те са използвани на критични участъци по фронта, например при отстъплението от Саракиб. Според експерти, Националната гвардия е изиграла решаваща роля при окончателното освобождаване на града.
Сирийската арабска армия обаче е главната ударна сила на Башар Асад, въпреки че тя понесе много загуби по време на бойните действия. Например в нейните части почти не е остава лека бронирана техника от времето преди войната. Същото е и с редовия личен състав, набиран на принципа на задължителната военна служба и изпращан в бой след минимално обучение. Затова в поделенията съставът не е с еднородна подготовка и от тук произтичат много проблеми в бойната дейност.
Сайтът topwar.ru например твърди, че Саракиб е изоставен поради безотговорно отношение към поставената бойна задача. Според експерти, подразделенията не се закрепили инженерно на заетия рубеж – изкопаване на окопи, оборудване на картечни и противотанкови гнезда и други защитни дейности. Не са направени укрития за комплексите за ПВО и за танковете. Затова турската артилерия и ударни дронове буквално ги помлели.
Сирийски медии пишат, че руските военни съветници успели да въведат някакъв ред и това осигурило превземането на Саракиб. Сега в арсенала на САА има няколкостотин (предимно съветски) танка, цевна и реактивна артилерия, тежки огнеметни системи.
Около 100 000 военнослужещи са обединени в 5 армейски корпуса, две отделни танкови и една механизирана дивизия. САА е поддържана от над 10 ударни вертолета и около 80 самолета. Преди настъплението в Идлиб тези сили значително превъзхождат закрепилите се в провинцията терористични групировки.
Така беше, докато не се намеси турската армия. Тя използва в Идлиб средства за РЕБ (радиоелектронна борба), ударни и разузнавателни дронове с целеуказване за далекобойната артилерия. С такъв противник сирийците се сблъскват за първи път и естествено несполуките идват. Възвръщането на Саракиб обаче показва, че сирийската армия може да се приспособи към новите условия.
В боевете за Саракиб участват, макар и по-ограничено, Националните сили за отбрана. В разгара на войната с "Ислямска държава" Башар Асад не успява да извърши всеобща мобилизация, а боевете се водят в предградията на Дамаск. Тогава президентът Асад инициира създаване на доброволчески военизирани формирования по национален, религиозен и териториален принцип. Тук той намира подкрепа, защото става дума преди всичко за защита на домовете и селищата от опълченците. Включват се друзите, арменците, палестинците, християните, алавитите – общата численост на Националните сили за отбрана нараства до 110 000 бойци, които укрепват военното положение на сирийското правителство.
Сега формированията от доброволци се използват основно като резерв на критични направления, макар главното им предназначение е териториалната отбрана. В боевете за Саракиб например местните опълченци вземат участие в прочистване на селищата от остатъци от терористически групировки.
Като цяло правителствените сили на Сирия сега разполагат с достатъчни възможности за унищожаване на последните терористични свърталища на своя територия. Само че те не могат да се справят без помощ с втората по численост армия в НАТО – турската.
Превод: Ганчо Каменарски
Още: "Ердоган: Турция няма да анексира сирийски територии"
