Евреите живеят в района на Рейн от времето на Римската империя. Германската еврейска история трябва да бъде помнена и споделяна от всички германци, а не само от еврейската общност, пише Кристоф Щрак в анализ за Deutsche Welle.
През 2021 г. Германия отбелязва най-малко 1700 години еврейски живот по река Рейн и северно от Алпите. В законов указ от 11 декември 321 г. и адресиран до Кьолнския съвет император Константин обявява за законно „да се назначават евреи в управителния орган на града“ в цялата Римска империя.
Друга важна европейска годишнина от 321 г., тази през март, илюстрира колко много ерата на Константин все още оформя нашия свят. Именно тогава императорът установява "dies Solis" (денят на слънцето, който в крайна сметка става неделя) като седмичен римски ден за почивка, ден след еврейския шабат - традиция, която много общества спазват и до днес.
Константин, за когото се твърди, че е кръстен на смъртното си легло през 337 г., използва религиозната политика в своето управление и като начин за насърчаване на идентичността.
Векове на антисемитизъм
Указът на Константин от 321 показва ясно, че евреите са в Германия от самото начало; те не идват от някъде другаде. В продължение на 1700 години се наблюдават някои възходи, много спадове и ужасяващи зверства. Съжителството рядко е било лесно и често е било трудно.
Маргинализация, преследване, ритуални убийства, кръстоносните походи, антисемитизъм, расово мотивирана омраза - всеки германски град с богато еврейско наследство има тъмна история, ужасна сянка над него, която е съществувала много преди нацистите да се издигнат на власт. Но има и богата културна и интелектуална история - многобройните еврейски немски нобелови лауреати са доказателство за това. Всичко това трябва да се помни и споделя от всички германци, а не само от еврейската общност, смята Щрак.
Това прави още по-важно да погледнем назад и напред заедно по време на годишнината. Днес еврейският живот в Германия е по-разнообразен, отколкото по всяко време отпреди Холокоста. Младите мъже и жени отново изучават либерални, консервативни и ортодоксални равински науки в Германия.
Еврейският живот в Германия включва по-стари утвърдени общности, хора, които водят забележително светски начин на живот и онези, които изразяват млада, уверена в себе си идентичност. Откакто вълната от еврейска имиграция от бившия Съветски съюз започна през 90-те години на миналия век, много общности бяха ангажирани в значима, и често пренебрегвана, интеграционна работа. Тазгодишните чествания на юбилея имат за цел да подчертаят жизненото многообразие на юдаизма.
Стоп на маргинализирането на малцинствата
Указът на император Константин от 321 г. има за цел да интегрира политически евреите в техните общности. Това важи и днес, но въпреки това евреите остават рядкост в германската политика. Разбира се, тук-там има еврейски държавен министър, кмет и държавен парламентарист, но с общност от 200 000, евреите остават малцинство.
Императорът предупреждава управата на Кьолн да не маргинализира евреите. По това време политиката се отнася само до евреите; сега тя включва всички политически малцинства в Германия и по-широкия свят.
Повече от 1700 години еврейски живот е причина всички германци да празнуват, да си спомнят и да гледат напред - заедно. "Трябва да сме благодарни за постигнатото. Миналото го няма, но не трябва да се забравя - за да можем всички да споделяме едно общо бъдеще", заключава Кристоф Щрак.
Темата продължава и в тези материали.
