"1. Таткото Константин Паунов ритал топка в отбора на Бистришките тигри където играе Бойко Борисов. Бил е ортак със сина на Иван Драшков.
2. Мама Зоя Паунова е учредител на Движение ГЕРБ и шеф на АстраЗенека България.
3. Семейно си дружат със семейството на Цветан Цветанов
4. Щерката Ева Паунова става евродепутат от ГЕРБ.
5. 75% от ваксините срещу коронавирус поръчани от България са от АстраЗенека.
6. Ваксини засега няма. България е последна в ЕС по процент ваксинирани.
Извод: От корупция се мре. Ама яко се мре"
Тази констатация прави журналистическият проект Bird.bg, зад който стои едно от лицата на сайта за разследваща журналистика „Биволъ” Атанас Чобанов.
Развитието на нещата с ваксинационната политика на Европейския съюз що се отнася до коронавируса обаче показва по-различна картина. И то картина, която е рисувана далеч извън мащабите, които могат да си позволят които и да е управляващи в България.
Обширен анализ на Politico показва, че изборът на AstraZeneca като водещ доставчик на ваксини срещу COVID-19 за ЕС всъщност е предопределен по много интересен и познат като практика начин.
Основното заключение на материала е, че ЕС изостава що се отнася до ваксините спрямо САЩ и Великобритания. А американската медия твърди, че ЕС почнал да действа за осигуряване на ваксини чак след сигнал, че САЩ може да наложи монопол. Съгласно материала, Европа почнала да действа след среща от 2 март, 2020 година, в Белия дом – между тогавашния американски президент Доналд Тръмп и главния изпълнителен директор на CureVac (КюрВак) Даниел Меничела. В момента CureVac е един от шестте производителя на ваксини срещу коронавирус, с които ЕС има договор – останалите са Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca и Оксфордския университет, Sanofi и GlaxoSmithKline, и "Янсен" (Janssen) на Johnson&Johnson.
Както "Комирнати" на Pfizer/BioNTech и ваксината на Moderna, тази на CureVac също е РНК – но към днешна дата още не е готова. През март 2020 година обаче Меничела казва на Тръмп, че може да е готова само за няколко месеца. А освен всичко друго, CureVac е германска фирма – като BioNTech.
На 15 март, 2020 година Die Welt излиза със статия как Тръмп иска германска компания да прави ваксина срещу коронавирус за САЩ. Ден по-късно председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен организира виртуална среща с ръководството на CureVac. И въпреки че германската компания и Белият дом отричат да са говорили за така да се каже "ваксинален монопол" в полза на САЩ, Фон дер Лайен явно е подплашена, пише Politico. Затова и предлага 80 млн. евро заем на CureVac, за да тества и произвежда бъдещата ваксина в ЕС.
На 17 март има и онлайн среща на европейските лидери и на нея Фон дер Лайен убеждава всички, че CureVac ще остане в Европа като една от най-напредналите компании в разработката на ваксина срещу COVID-19. Само че BioNTech се оказа по-напред – и успя да превърне работата си в практика с помощта на американския фармацевтичен гигант Pfizer.
Но САЩ работят с фармацевтичния бранш на тема "ваксина срещу коронавируса" още от февруари, 2020 година. На 11 февруари, 2020 година има среща на американските власти с Johnson&Johnson, а седмица по-късно е постигнато споразумение с френския гигант Sanofi (ваксината на Sanofi ще се забави поне с година спрямо днешна дата).
В началото на май, 2020 година Фон дер Лайен е домакин на благотворителен търг заедно със СЗО за набиране на пари в борбата с коронавируса – събрани са 8 млрд. долара. Тръмп отговаря бързо с програма за 10 млрд. долара – с основна цел да има ваксини за всички американци. Състезанието става горещо. И в този момент си проличава до какво води бюрокрацията в ЕС.
От страх да не изостанат, Франция и Германия почват да преговарят директно със Sanofi за бъдещата им ваксина срещу коронавирус. Това става още през май, 2020 година. А на 11 април, т.е. още преди това, Сара Гилбърт, един от разработчиците на т.нар. оксфордска ваксина с производител AstraZeneca, обявява публично, че е 80% сигурна, че ваксината може да е готова до септември, 2020 година. Франция и Германия вече действат заедно в договорки с различни производители за доставки, а Франция и Испания почват преговори с Moderna според източник на ЕК. Но френско-германската инициатива за ваксини се разширява – присъединяват се Италия и Нидерландия и на 13 юни, 2020 година официално е съобщено, че има договорка с AstraZeneca да бъдат доставени между 300 милиона и 400 милиона дози ваксина за четирите държави.
Договорката е в рамките на 1 страница, но политическото ѝ значение е огромно – защото тези четири държави са всъщност четири от петте най-големи икономики в ЕС и вече е явно, че са готови да използват силата си извън общоевропейската солидарност. Стига се дотам, че четирите държави казват, че ще работят с ЕК по темата с ваксините срещу коронавирус "където е възможно" и че всяка страна-членка на ЕС е добре дошла да се присъедини към тях, но и че четирите държави са осъзнали, че няма време да чакат всички в ЕС да се обединят в една инициатива за осигуряване на ваксини.
Това е истински удар – белгийският здравен министър Маги де Блок веднага критикува договорката с AstraZeneca, а в затворена група в WhatsApp, полушеговито европейски дипломати коментират, че големите европейски държави ще приберат всички ваксини срещу коронавирус първи. ЕК вече се тревожи, че Испания организира страни-членки на ЕС извън Франция, Германия, Италия и Нидерландия, за да търси договори за ваксини! Получава се разцепление в ЕС и създаване на конкуренция по най-важния въпрос минимум на десетилетието!
В такава ситуация, при много отделни клиенти, цялото предимство е за фармацевтичния сектор – защото договорките са тайни, без публично оповестени текстове за цени от страх да не би при публично обявяване цените да станат по-високи, а така компаниите могат да настройват клиентите един срещу друг. За да не се стигне буквално до касапница, на 17 юни здравният комисар на ЕС Стела Кириакидис официално представя т.нар. ваксинационен план на ЕС в битката срещу коронавируса. Той е революционен за ЕС – вместо да се търси одобрени от всяка страна-членка за даден договор за ваксини, каквато е практиката, сега предварително ЕК има мандат да води преговори за ваксини и разполага първоначално с 2,1 млрд. евро.
Всичко, което остава, е да бъдат убедени Германия, Франция, Италия и Нидерландия да отстъпят и да споделят напредъка си във ваксиналните договорки. Това става, след като четирите държави получават места в преговорния екип на ЕС за ваксини, заедно с Испания, Португалия и Полша. Екипът на ЕК продължава разговорите именно с AstraZeneca и Johnson&Johnson. Постигнати са договорки, но Германия обръща поглед и към РНК ваксините – на BioNTech и CureVac. И заради това, че производителите са германски, се стигна до скандал в началото на годината - Берлин тръгна да договоря отделно допълнителни количества за Германия, което предизвика Фон дер Лайен да каже, че това не може да става, след като има общоевропейска инициатива и в нейните рамки има подписани договорки, уреждащи и количествата.
Според Politico, България не е била съгласна с толкова разообразно портфолио ваксини като видове, а Полша също не е искала половината ваксини за ЕС да са РНК. В крайна сметка обаче има договори и с производителите на РНК ваксини, включително Moderna – въпреки интервю на техния главен изпълнителен директор, в което той предупреждава, че може да има забавяне в доставките за ЕС – още от миналата година. И основната причина за това предупреждение са практическите различия на страните-членки, макар ЕК да води преговорите. Например – Нидерландия залага толкова силно на AstraZeneca, че до началото на 2021 година не е готова с необходимите хладилници, в които да съхранява и превозва РНК ваксини – те трябва да се съхраняват на по-ниски температури, между минус 20 и минус 80 градуса по Целзий.
В крайна сметка бавенето с ваксините в ЕС е именно заради единния подход – ако Европейската агенция по лекарствата не е издала разрешение за някой от шестте производителя във ваксинационния план на Съюза, то никоя страна-членка едностранно не може да одобри съответната ваксина. Но може да търси ваксина извън това портфолио – Унгария го стори с руската "Спутник V", а има информация, че Кипър търси помощ от Израел за ваксинационната си програма. Защото източноевропейските държави в голяма степен се опасяват, че де факто плащат повече, след като компании като BioNTech, CureVac и Sanofi са част от индустриите на Германия и Франция и чрез плащаните данъци допринасят за благосъстоянието на тези държави, а за дейността им по ваксините плащат всички.
Играта е наистина голяма – за пари, за количества, за отговорност при нежелани реакции от ваксина срещу коронавирус. А никой не знае всички подробности за всеки сключен договор за ваксини срещу коронавирус от ЕК. Но изглежда поне от юридическа гледна точка те са по-строги, отколкото например в САЩ, където производител на ваксина срещу COVID-19, която е оторизирана за ползване, на практика не може да бъде съден за странични ефекти – ПОДРОБНОСТИ ТУК!
