Осемгодишната гражданска война в Йемен е причина за най-тежката хуманитарна криза в света, предизвикана от човека. Стотици хиляди йеменци са убити, а около 4 милиона души са разселени. По данни на ООН - 21,6 млн. души в страната се нуждаят от хуманитарна помощ, а 80% от населението се бори да сложи храна на масата.
Като се имат предвид мащабите на катастрофата, може би не е изненада, че анализаторите се зарадваха, когато през април посланикът на Саудитска Арабия в Йемен - Мохамед Ал-Джабер - стисна ръцете на лидерите на бунтовническата групировка хути, която е подкрепяна от Иран. Това изглеждаше като пробив в един опустошителен и безкраен конфликт, но все още е рано за такива заключения, пише Foreign Affairs в свой анализ.
ОЩЕ: Докога ще продължи безумието в Йемен?
Къде е Йемен и защо се води война там?
Йемен, с население близо 33 млн. души към 2021 г., се намира в югозападната част на Арабския полуостров и е една от най-бедните арабски държави. Тя разчита на все по-бързо намаляващите приходи от своите малки запаси на петрол и нефт.
Саудитска Арабия и Иран водят война в страната, но не традиционна, а прокси война. Това означава, че двете страни подкрепят враждуващи милиции, действащи на територията на Йемен.
Въпреки че страната е бедна, географското ѝ положение е ключово. Там е протокът Баб ел-Мандеб, който свързва Арабско море и Аденския залив с Червено море, а на север - през Суецкия канал - със Средиземно море. Това е един от най-ключовите търговски маршрути в света, откъдето преминават голям процент от товарните кораби. Поради тази причина редица страни проявяват интерес да се възползват от това.
Както Иран, така и Саудитска Арабия са активни в Йемен и заемат противоположни страни във войната. През 2015 г. саудитците изпратиха свои сили в страната като част от коалиционни усилия, след като техният съюзник, временният йеменски президент Абд-Рабу Мансур Хади, беше свален от хутите. Иранското правителство подкрепи хутите - шиитски съмишленици, които контролират части от Северен Йемен и искат да разширят контрола си, за да обхванат останалата част от страната.
Северната и южната част на Йемен не са били една страна в миналото - Югът е бил британска колония, която по-късно се обединява със Севера и се стига до теокрация - т.е. държавният глава е и духовен лидер.
Възможен ли е мир?
Разплитането на тази сложна война е почти невъзможно, поради което преговорите през април дадоха толкова много надежда. Ханс Грюндберг - специалният пратеник на ООН за Йемен, обяви срещата между саудитците и бунтовниците хути за "най-близката до реален напредък към траен мир" в Йемен от началото на войната. Пробивът до голяма степен се дължи на внезапна промяна от страна на Саудитска Арабия.
През април 2022 г. Рияд подкрепи постигнатото с посредничеството на ООН примирие, което до голяма степен се запази дори след официалното му прекратяване през октомври. Периодът на относително спокойствие по саудитската граница даде възможност за сериозни преговори. Посещението на саудитската делегация в столицата Сана през април и предшестващите го усилия за посредничество, подкрепени от Оман, показаха решимостта на Рияд да изостави военната си кампания и да потърси изход от войната.
Китай също се намеси. Споразумението между Техеран и Рияд, постигнато с посредничеството на Пекин през април, възстанови дипломатическите отношения между двете държави и затвърди този нов подход.
И все пак едно договорено изтегляне на Саудитска Арабия от Йемен почти сигурно няма да сложи край на войната. То просто ще върне страната към по-ранния етап на конфликта, който е местен по произход и се изостря от участието на регионални сили. Това, което обединява повечето от йеменските фракции, е, че те са придобили власт чрез насилствени средства. Те целят единствено военно превъзходство.
За успеха на мирния процес е необходимо да се постигне политически компромис между всички враждуващи страни - не само между съседите на Йемен. Международните партньори - например ООН - следва да се възползват от настоящия дипломатически импулс, за да окажат натиск върху страните, въвлечени в конфликта, да останат отдадени на постигането на споразумение чрез засилване на ангажираността си с тях и наблюдение на действията им на място. ООН трябва също така да упражни своето влияние върху местните фракции, за да участват конструктивно в инициативите на ООН. Този подход би проправил пътя към по-трайни мирни споразумения между всички страни в Йемен.
ОЩЕ: ООН: 21,6 млн. души се нуждаят от хуманитарна помощ и защита в Йемен
Раждането на една провалена държава
Избухването на войната в Йемен и последвалата намеса на регионалните сили беше естествена последица от политическото и военното напрежение, което цареше през предходните години. През 2011 г. народно въстание, вдъхновено от бунтовете, обхванали Близкия изток, доведе до свалянето от власт на президента Али Абдула Салех - дългогодишен управник на страната. Последва политически преход, при който наследникът на Салех, Хади, се опита да насочи страната към консенсусно децентрализирано управление. Опитът обаче се провали. Хади позволи да се образува политически вакуум, в който политическите и военните различия се задълбочиха.
Процесът на национален диалог, в който участваха всички основни йеменски фракции, се разпадна поради непримирими различия в рамките на една година. Още по-лошо е, че някои групировки, които участваха в диалога, едновременно с това извършваха военни нападения срещу своите съперници, за да получат предимство. Най-значими сред тях бяха хутите, които се възползваха от отслабената централна държава и народното недоволство от правителството на Хади, както и от неконтролираните амбиции на Салех, който все още се надяваше да се завърне. Хутите разшириха контрола в северния си регион, без да срещнат значителна съпротива от страна на правителствените въоръжени сили. През 2014 г. те превзеха столицата Сана с помощта на Салех, като отстраниха Хади, а след това потеглиха на юг в опит да поемат контрола над останалата част от страната.
Обединените арабски емирства (ОАЕ), но също и Саудитска Арабия, видяха в превземането на Сана от хутите заплаха, но също и възможност да върнат исляма и да разрушат политическата рамка, създадена след въстанието от 2011 г., преди тя да застраши допълнително собствените им интереси в областта на сигурността. Когато обаче хутите превзеха Сана през септември 2014 г. и поставиха Хади под домашен арест, и двете държави започнаха военни операции директно срещу хутите.
През март 2015 г. Саудитска Арабия започна своята военна намеса, оглавявайки коалиция от девет държави. Въпреки че не са член на коалицията, САЩ предоставиха на групировката военна, логистична и разузнавателна подкрепа. По това време хутите се сражаваха с правителствените сили и други групировки, подкрепяни от Хади, в южната и източната част на страната. След като бяха атакувани от водената от Саудитска Арабия коалиция, те бяха принудени да се изтеглят от повечето от тези региони, въпреки че продължиха да се опитват да завземат още територии. Също така запазиха контрола си над северните планински райони, където живее по-голямата част от йеменското население. След осем години на сражения войната остава в застой в районите, които се оспорват от началото ѝ, като фронтовите линии между различните групировки почти не се променят.
Политиката зад военните действия
Водената от Саудитска Арабия военна интервенция разпали регионална война от множество местни конфликти, които продължават да водят до вътрешна нестабилност в Йемен. Днешните преки преговори между хутите и Саудитска Арабия, които се съсредоточават върху усилията за спиране на взаимните трансгранични нападения, оставят без внимание жизненоважните местни измерения на този конфликт.
Динамиката на местно ниво се променя решително от съперничеството между водената от Саудитска Арабия коалиция и Иран, който увеличи подкрепата си за хутите след поражението им в южната част на страната. Войната все повече се превръщаше в регионална война на проксита, но дори тези, които се предполагаше, че се сражават на една и съща страна - а именно Саудитска Арабия и ОАЕ - понякога преследваха различни цели.
ОАЕ например подкрепят Южния преходен съвет - сепаратистко движение, базирано в Аден. В същото време регионалните, фракционните, племенните и религиозните сили, които с течение на времето запълниха вакуума, създаден от липсата на сили за сигурност, преследваха свои собствени цели, често в унисон със Саудитска Арабия или ОАЕ. Преди една година двете държави работиха съвместно за замяната на Хади с 8-членен президентски лидерски съвет в опит да обединят различните антихутски фракции под единен чадър. Въпреки това отделните членове на съвета изглеждат по-фокусирани върху собствените си интереси, отколкото върху колективната работа за постигане на единна визия. Това доведе до фрагментарност и нефункционалност на съвета.
В районите, които държат, хутите преструктурираха контролираното от тях правителство, като елиминираха опозиционните фигури и партии. Те създадоха административна система, която им позволява да използват всички държавни институции в своя полза. Много племенни и политически групи, които преди това са работили с хутите, са били изместени настрана, когато съюзът им вече не е отговарял на интересите на хутите. Забележителен пример - северните племенни лидери, които първоначално подкрепиха хутите по време на военния им напредък през 2014 г., по-късно бяха арестувани или маргинализирани от хутите, за да консолидират те властта си.
Нито един от основните участници, които се борят за властта в Йемен, не се ползва с подкрепа, близка до тази на различните фракции. Хутите утвърждават революционната си легитимност, като се позовават на заявената от тях победа във войната като доказателство за правото им да управляват Йемен, и не допускат споделяне на властта като част от договорена сделка за прекратяване на войната. Групировката поддържа строг контрол върху сигурността във всички контролирани от нея райони, потискайки опозицията и несъгласието, въпреки нарастващото обществено недоволство срещу нейната политика, която е насочена към разпространение на идеология, без да се грижи за основните хуманитарни нужди.
От друга страна, сепаратисткият Южен преходен съвет се очертава като най-силната южна групировка. Това се дължи главно на подкрепата на ОАЕ за сепаратистката му програма. Но много други движения и групи в южната част на страната не вярват, че сепаратистите ги представляват. Президентският ръководен съвет контролира международно признатото правителство, но то не е сформирано по волята на йеменския народ. То е резултат от консенсус между лидерите на въоръжените групировки и подкрепата на Саудитска Арабия и ОАЕ, които се нуждаеха от единен фронт за борба с хутите. Слабостта на съвета засили недоволството дори сред онези, които приветстваха неговото сформиране.
Отделно, има и други играчи, които играят сами за себе си в конфликта.
Война във войната
Едно от основните предизвикателства пред тези, които търсят мирно решение на войната, е, че самите страни не искат да го намерят. Вместо това много от тях са склонни да възприемат предложенията за диалог като цинични похвати от страна на съперниците си.
В предвоенния период Йемен стана свидетел на няколко споразумения между местни групи, но всички те бяха само прелюдия към нов кръг от конфликти. Осемте години война задълбочиха съперничеството и разделението между йеменските партии. Повечето от групите не смятат, че конфликтът ще приключи окончателно, и твърдят, че продължаването на борбата е най-добрият начин да получат това, което искат.
Предвид тази местна динамика, дори ако саудитците и хутите постигнат споразумение, конфликтът в Йемен вероятно ще продължи. Всъщност, ако бъде постигнато примирие, Йемен може да стане свидетел на ескалация на конфликта между местните групи. Регионалните участници ще отсъстват поименно, но ще продължат да преследват своите политически и военни програми чрез местни пълномощници.
Възможните решения
За да се преодолеят местните измерения на войната, подходящият форум би бил вътрешен диалог под егидата на ООН и външните участници следва да продължат да настояват за това. Създаването на надежден процес обаче може да се окаже трудна задача. Той вероятно ще бъде подкопан от пряка и непряка регионална намеса, както и от отхвърлянето на предишни споразумения и резолюции от страна на воюващите страни и от тенденцията им да избягват приобщаващи процеси. Твърде много местни участници може да нямат достатъчно стимули за сериозно участие в политическите преговори. Ако преговорите започнат без адекватна подготовка, те могат да се превърнат в повторение на провалената конференция за национален диалог през 2013 г., което тогава ускори войната.
Саудитска Арабия, ОАЕ и Иран следва да се оттеглят от пряката намеса във войната и да започнат да се съсредоточават върху убеждаването на съответните си йеменски съюзници да се срещнат на масата за преговори.
От своя страна, ООН следва да използва създалата се инерция, за да подпомогне провеждането на такива преговори. Кабинетът на пратеника на ООН следва да координира всички регионални и международни усилия, насочени към разрешаване на конфликта в Йемен, като гарантира, че паралелните пътища - като например дискусиите между саудитците и хутите - се координират и не подкопават посредничеството на ООН.
Йордания, Кувейт, Оман и Катар са в добра позиция да окажат съдействие, тъй като имат добри отношения с членовете на президентския ръководен съвет и могат да се ангажират и с хутите.
И накрая, преговорите не трябва да се ограничават до въоръжените формирования, които са придобили легитимност в резултат на сражения. В преговорите трябва да участват още политически и социални групи, включително такива, които представляват жените и младите хора. В дългосрочен план страната трябва да направи нещо повече от това да сключва временни споразумения между групировките. Тя може да постигне устойчив мир, ако местните конфликти, които поставиха началото на тази гражданска война, вече не се прикриват с регионална прокси война, пише Foreign Affairs.
ОЩЕ: Йемен: 7 години депресия, посттравматично стресово разстройство, психоза
