Военни заплахи, икономическа криза и брутално потушени протести - така изглежда отминаващата година за Иран. През март предстоят парламентарни избори, но изгледите за подобрение са незначителни, пише Шабнам фон Хайн в анализ за Deutsche Welle.
"От една криза преминаваме в следващата, без да настъпват подобрения". Бившият депутат Газем Шоле Сади не пести критиките: "Политическата система е в задънена улица. Демократичните сили вече не са в състояние да вземат необходимите решения и да ни изведат от кризата". Подобно на мнозина други, и Сади е разочарован от т.нар. "реформи" и от "умерените", които спечелиха парламентарните избори през 2016-а. "Те ни показаха, че нямат какво да кажат. Възлови решения като повишаването на цените на бензина бяха взети без тях. А те дори нямаха смелостта да се противопоставят на това спорно решение." Изводът на бившия депутат: "Духовният водач продължава да управлява сам тази страна".
Позицията на Хаменей укрепва
Американската стратегия на "максимален натиск", изострените санкции на САЩ само укрепиха позициите на иранския духовен и политически водач Аятолах Али Хаменей. Той и водената от него мощна Революционна гвардия държат повече от всякога на засилването на съпротивителните способности на Иран срещу САЩ. И не допускат да им се опонира. През май 2018-а САЩ едностранно излязоха от ядреното споразумение с Иран и сега с "максимален натиск" искат да накарат Иран да подпише ново, всеобхватно споразумение. То би трябвало да включва и иранската регионална политика, и ракетната програма на страната.
Действително - ислямската република се намира в най-тежката криза за 40-годишната си история. Но отстъпки не се очертават. Под натиска на санкциите духовният водач отхвърля каквито и да било преговори със САЩ, вместо това създаде съвет, който да развива и прилага политиката на "максимален отпор" срещу САЩ. Противник на Хаменей във Вашингтон е Службата за контрол на чуждестранните състояния към Министерството на външните работи, която отговаря и за санкциите срещу Иран. Именно тази служба наложи максимално строги санкции спрямо Иран, от които особено засегната е нефтената индустрия - основният източник на приходи за страната.
В отговор Иран започна от май насам постепенно да излиза от ядреното споразумение. Освен това Техеран заплаши, че ще блокира Ормузкият проток, през който се транспортира една трета от изнасяния нефт. "Или всички ще могат да продават нефта си, или никой", заяви иранският президент Хасан Рохани. През лятото напрежението ескалира - след серията атаки срещу нефтени танкери (по отношение на които Иран отрича каквото и да било участие) и обстрела на един американски дрон се стигна на ръба на война.
Поскъпването на бензина и неговите последствия
Междувременно положението в Иран става все по-тежко. Създаденият от духовния водач Национален съвет за съпротива - който е противоконституционен, както посочва юристът Газем Шоле Сади, има за задача да провежда твърда политика на икономии и да намали субсидиите - парите не достигат. Заради американските санкции нефтеният износ на Иран се е свил с над 80 процента.
Поради това в средата на ноември Съветът реши да въведе дажби за бензина и същевременно да увеличи цените на силно субсидираното гориво. Поскъпването неизбежно се отрази на хората със средни и ниски доходи, а и по линия на ефекта на доминото ръстът в цените на бензина доведе до увеличение на цените на следващи стоки и услуги. Очевидно бе, че поскъпването на цените на горивата ще предизвика протести, които силите за сигурност бяха готови брутално да потушат. Яснота по въпроса колко в крайна сметка са жертвите, няма. В последния доклад на Амнести Интернешънъл се говори за 304 загинали при вълненията.
Правозащитникът Реза Кандан не храни никакъв оптимизъм за бъдещето: "Никой не иска да поеме отговорността и никой няма решение. Въпрос на време е хората да излязат отново на улицата. Това, което ни чака, е време на терор и насилие". Във връзка с парламентарните избори през март бившият депутат Газем Шоле Сади прогнозира, че избирателната активност ще е ниска - хората са твърде разочаровани от Рохани и от политиците-реформатори. От това печелят консерваторите и хардлайнерите, които могат да разчитат на твърд електорат. Но Сади казва също следното: "Все едно е кой ще спечели изборите - накрая така и така само един човек взима решенията за всичко".
80-годишният аятолах Али Хаменей е болен и краят на управлението му се вижда. Но какво ли ще се случи със страната оттам-нататък? Сигурно е само, че консерваторите ще бъдат в още по-добра изходна позиция спрямо умерените в борбата за наследник на аятолаха.
