Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

В Деня за равенство на жените - как екологичният императив ги побърква

26 август 2019, 17:30 часа • 2703 прочитания

Жените, както в северните, така и в южните страни търпят загуба от промените в климата. Струва си да се замислим до колко са съвместими феминизмът и екологията, пише френското издание Slate.fr.

По данни на изследване от 2015 години на изследователския център Pew в 11, т. нар. развити страни, вкл. Германия, Южна Корея, САЩ и Канада, жените се притесняват повече за промените в климата и чувстват, че ги засяга по-силно. Те са загрижени за това, че тези сътресения им нанасят лична вреда.

Във Франция последните избори за Европарламента за екологичната партия EELV гласуваха двойно повече жени. През 2018 година американско изследване показа, че екологичното поведение, като това да се ходи с платнена торба вместо найлонова се възприема, като "женско".

Що се отнася до защитата на околната среда или запазването на природните ресурси, то работата не е в това, че жените по естествен начин са по-близо до природата, а че преди всичко те не са възпитавани, като мъжете, а във факта, че те първи страдат от промените в климата и разрушаването на екосистемите.

През последните години екофеминизмът отново се върна на преден план. Тази дума се появява през 1974 година "Феминизъм или сърт" на френската писателка Франсоаз Собон. Тогава тя е наричана "истеричка" и "фанатичка", точно както сега наричат по същия начин и Грета Тунберг.

Екофеминизмът установява връзка между угнетението на природата и жените, които са експлоатирани и са подчинени на патриархата и капитализма.

В развиващите се страни именно жените носят цялата тежест на последиците от климатичните промени. В случай на стихийно бедствие смъртността сред жените е 14 пъти повече, в сравнение с мъжете, съобщава Médiaterre.

По данни на ООН от 200 хил. загинали в резултат от цунамито в Индийския океан през 2004 година в Индонезия 80% от жертвите са били жени, в Индия - 73%, в Шри Ланка - 65%. Докато мъжете работели в града, жените оставали в селските местности, за да се погрижат за семейства си или да работят, често се разтоварвали рибарските лодки. Жените не можели да плуват или да се катерят по дърветата, за да се спасят от надигащата се вода.

в Северните страни, независимо от това, че времето на домакинската работа се е съкратило, благодарение на супермаркетите, битовата техника и готовата храна, мъжете не са започнали да взимат повече участие в нея. По данни на Националния институт за статистически и икономически изследвания, жените прекарват 22 минути по-малко за домашните задължения, а мъжете само една минута повече.

Междувременно през последното десетилетие, особено сред белите жени, завършили университет и с висока покупателна способност, се наблюдава възраждане на тягата към домашното стопанство, към проверените с векове методи и видове дейност, които все още не се заплащат, но получават висока оценка в социалните мрежи.

Тъй като главно жените са заети с домакинските дейности освен психическото бреме върху тях пада и моралното.

"Хранете се с местна или екологично чиста храна, изхвърляйте, колкото се може по-малко боклук, намалете опаковките (избирайте торби от плат, чието пране се пада на жените), окажете от обработените продукти и ги заменете с домашни, къпете в еко-вана без ендокринни разрушители и други химически вещества, заменете превръзките, тампоните и пелените за еднократна употреба с екологични еквиваленти (отново работа с прането)....", са призовавани жените.

Да се потребява по-малко или по-добре изисква време. Същото това време, което по-рано давахме, за да се грижим за себе си, четем, да излизаме, да пишем, да се борим, да работим за възнаграждението ни. Днес екологичните предписания и действия на най-привилегированите жени и мъже само засилват разделението на труд по полов признак, завършва статията си френската журналистка Нора Буазони.

Междувременно по случай Деня на женското равенство WWF призовава за справедливо отношение към дамите в риболовния сектор.

Жените присъстват във всички аспекти на веригата за снабдяване с морски дарове: 14% от работниците, които пряко се занимават с риболов и аквакултури са жени. В същото време те заемат половината от всички второстепенни позиции в индустрията като обработка, маркетинг и дистрибуция на морските продукти, се казва в съобщение на организацията.

Изследване на Центъра за устойчив риболов World Fish показва, че въпреки важната си роля в сектора, дамите не са третирани като равни на мъжете. Те страдат от оскъден достъп до ресурси, ограничаващи полови норми и нископлатен труд, а също и от негативния ефект на стари културни традиции, социални предразсъдъци и дори на законодателството в някои развиващи се страни. В резултат жените съставляват цели 70% от нискоквалифицираната работна сила в рибните ферми, като в същото време заемат едва 10% от ръководните постове в индустрията. Ето защо пред тях се откриват много по-малко възможности, а по-ниските доходи често ги принуждават да живеят в бедност.

Приносът на жените в риболова традиционно не среща нужното признание. В развиващия се свят например, жените поправят рибарски мрежи, събират крайбрежна риба за стръв и приготвят храна за мъжете. В допълнение към ограничаващите ги социални норми те имат и по-малък достъп до капитал, което не им позволява да притежават собствена риболовна лодка или да основат нова аквакултурна ферма. Проучванията обаче показват, че колкото по-пряко са ангажирани жените в рибарството и аквакултурите, толкова повече се увеличава и производителността.

"Ако се позволи на жените да се включат пълноценно в риболова ще се засили производството, ще се намали бедността и ще се повиши продоволствената сигурност на милиони домакинства, разчитащи на рибата и морските дарове," коментира ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.

Жените в рибарските общности често имат неравностойни социални отговорности като обикновено полагат основната грижа за децата и семействата си. Затова при закриване на риболовна зона, когато доходът е застрашен, те са по-засегнати от мъжете. Необходимостта от доходи и храна за домакинството може да доведе до експлоататорски сексуален труд: за съжаление, търговията с плът не е рядкост в обеднелите общности. Освен това женският глас често се разглежда като "по-маловажен" от мъжкия в рибарските среди, като дамите нерядко страдат и от дискриминация при кандидатстването за работа заради страховете от отпуск по майчинство.

Какво можем да направим?

Устойчивият избор на риба допринася не само за дългосрочното възстановяване и опазване на рибните запаси в световния океан. Купувайки сертифицирана морски продукти, ние създаваме предпоставки за намаляване на половата дискриминация. Пазарувайки отговорно, подкрепяме поминъка на над 800 милиона души по света, които зависят от рибата като източник на доходи.

„Не е нужно да се отказваме от рибата и морските дарове. Важно е обаче да се избират морски продукти, уловени или отгледани по начин, който запазва рибните ресурси и хората, зависещи от тях“, коментира ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.

Затова с подкрепата на ЕК, WWF стартира своята кампания „Риба и за в бъдеще“ в 18 държави, сред които и България. С нея природозащитниците призовават потребителите, търговците и политиците в Европейския съюз да поемат своята водеща роля в осигуряването на устойчив риболов в световен мащаб. В помощ на потребителя WWF разработи препоръки, с които цели да насърчи отговорния избор на морска храна, гарантиращ запазването на рибата и морските дарове и за утрешния ден.

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес