"Само "да" означава "да"" - това е принципът, който променя подхода към сексуализираното насилие. По тази норма, в 15 държави вече за престъпление се счита сексуален контакт без ясно изразено съгласие на партньора, а не активното несъгласие и съпротивление - както беше преди.
Този подход трябва да защити хората, които при нападение са изпаднали във вцепенение или са били в безсъзнание. Противниците на новите правила казват, че по този начин се отменя презумпцията за невинност и те лишават секса от спонтанност. Активистки от целия свят са уверени, че дори тази прогресивна реформа не е в състояние да защити ефективно жените от насилие - за това са необходими десетилетия тежка работа.
Промяната в законодателството в Испания е предизвикана от изнасилването през 2016 година на 18-годишната Анна. Тя е пресрещната от петима мъже, които я завличат в хотелска стая и снимат случилото се на видео. Момичето е било толкова уплашено, че се е вцепенило и от началото до края не е могло да каже и дума. Това е използвано от изнасилвачите в съда, които заявяват, че просто е трябвало да каже "Не".
Мъжете получават присъди не за изнасилване, а за "сексуализирано насилие" т.е. 9 години затвор с петгодишен изпитателен срок и компенсация за потърпевшата в размер на 50 000 евро.
Един от съдиите по делото подписва присъдата с особено мнение, в което призовава подсъдимите да бъдат оправдани заради това, че Ана "доброволно се е съгласила на сексуални отношения." В деня на произнасяне на присъдата пред сградата на съда се състои демонстрация, жените носят плакати с надписи: "Вярвам ѝ", "Не значи не", "Само "да" значи "да". Протестите оказват влияние не само върху присъдата, но и довежда до промяна в съдебната система. На по-висша инстанция изнасилвачите получават 15 години затвор.
През август 2022 г. парламентът на Испания приема закон, според който съгласието за секс трябва да бъде явно и "ясно да изразява волята на лицето с помощта на действия." Всякакви сексуализирани действия без подобно съгласие ще се разглеждат като сексуализирано насилие или изнасилване - в зависимост от обстоятелствата. Утежняващи фактори стават груповото изнасилване, насилието спрямо съпрузи и партньори (дори ако не живеят заедно), близки роднини, а така също и престъпления, извършени с подхвърлянето на наркотици и заплаха с оръжие.
В страната се криминализират и уличните посегателства - те ще се считат за дребно престъпление, максималното наказание за което ще е 30 дни лишаване от свобода. Освен това на хората, преживели сексуално насилие и печелещи по-малко от 14 000 евро на година, правителството ще осигури финансова помощ и приоритетен достъп до държавно жилище. В цяла Испания ще бъдат отворени 50 денонощни кризисни центрове, където жените ще могат да получат психологическа, юридическа и социална помощ, а сексуалното образование ще стане задължително на всички етапи на образованието.
Проблемите остават
Критиците на закона настояват, че "презумпцията за невинност вече не съществува", а "преди секс трябва да се подписва договор". В действителност това не е така. През 2021 година Генералният съдебен съвет в Испания, който се състои от 21 души, единодушно одобрява отчет, в който се поставят под съмнение ключовите аспекти на закона. Съдиите преценяват, че под заплаха може да бъде поставен принципът за презумпция за невинност. Според тях новото определение за съгласие принуждава обвиняемият да доказва, че жертвата му е казала "да" преди половия акт. Същите аргументи представя и опозиционната Народна партия, гласувала срещу закона. Нейната представителка Хаетана Алварес де Толедо по време на дебата пита опонентите си: "Вие казвате "да", "да", "да" през цялото време до края ли?"
Липсата на спонтанност в секса след приемането на закона е един от най-важните аргументи на противниците на новите правила. Феминистката Карла Вал и Дюран възразява: "Не зная какви отношения има госпожица Алварес де Толедо и ми е жал за нея. Но преди всичко трябва да мислим за това, че Наказателният кодекс говори за насилие, а не за секс. Сексът е важен за хората и, разбира се, ние няма да се съгласим да правим само "законен" секс. Ние искаме това да е и приятно. За целта не е необходимо непрекъснато да се казва "да" или "хайде да го направим така или там". Ние не искаме просто да изядем сандвич или да изпием чай, важно е и поднасянето."
Според проф. Патрисия Фаралдо презумпцията за невинност е заложена в конституцията на страната и не изчезва нито с тази, нито с друга реформа - както и преди обвинението трябва да докаже, че заподозреният е извършил сексуализирано насилие.
Според съдия Хелена Хил на практика нищо няма да се промени: "Хората ще трябва да продължат да се водят от "здравия разум" и да отчитат, че ако партньорът спи, пиян е или е под въздействието на наркотици или по някаква друга причина не може да изрази волята си - не може да става и дума за съгласие."
Според експерти най-голямото постижение на новия закон е промяната на отношението на полиция към хората, преживели насилие. Последните винаги са били питани какво са направили за запазването на своята безопасност, а не какво не са направили.
Въпросите, които и досега фигурират в много съдебни протоколи са: явно ли е изказала несъгласие, свила ли си е краката. А най-често срещаната реакция срещу агресията е блокирането - не можете да се движите, да викате, да избягате или да отговорите физически. Новият закон ще позволи всеки процес да започва без да се напомнят основните положения на виктимологията.
Може да се откаже по всяко време
Привържениците на законодателните промени напомнят, че съгласието за секс може да бъде оттеглено във всеки един момент. Това важи, както за наскоро започнали отношения, така и за 20-годишен брак. Сексуалният педагог Ели Солер обяснява на учениците в какво се състои принципът на съгласие с помощта на анимационен филм в човечета, които предлагат едно на друго да пият чай.
Ако някой първоначално каже, че обожава чай, а после премисли, това е нормално и вие трябва да уважавате това. Ако някое от човечетата е в безсъзнание - то очевидно няма нужда от чай. Ако веднъж е казал, че иска чай, това не означава, че ще иска чай всеки ден цял живот.
Примерът на Швеция
В Швеция, където от 2018 година също е в сила законодателство, основано на принципа "да" означава "да", също имаше съмнения за справедливото прилагане на нормите в съдебната практика. Шведският национален съвет за превенция на престъпността е анализирал всички 362 съдебни решения за 2019 година, касаещи извършени изнасилвания. Изводите са следните:
- Броят на обвинителните присъди е нараснал със 190 през 2017 година до 333 през 2019 година, т.е. със 75%.
Експертите анализирали всички решения на районните съдилища през 2019 година и стигнали до извода, че 76 от тях са засегнали случаи, които до приемането на новите правила не биха довели до образуване на дело. В половината от тези 76 случая, обвиняемите са били оправдани, а 26 осъдени за изнасилване, други 12 - за изнасилване по непредпазливост.
Анализът показва, че от 26-те присъди качеството на уликите, доказващи факта на сексуалния контакт остава също толкова висок, както и в делата до 2017 година.
В новите дела с присъда за изнасилване по непредпазливост изискванията към доказателствата често не са толкова строги. В 9 от 12 случая не е имало никакви допълнителни улики, освен свидетелствата на хора, които са информирани за насилието от жертвата. При това те самите не са се намирали на мястото на престъплението. Експертите отбелязват, че е много трудно да се определи в кои случаи обвиняемият не е разбирал, че потърпевшата не иска да прави секс и в кои е игнорирал желанията ѝ. Тези случаи най-често се отнасят до случаи на събирания с млади хора.
Според експертите от Equality Now нормите за съгласие не трябва да се разглеждат като нещо ново или европейско: "Това е просто уважително поведение. Когато двама души се срещат, най-важното е те да могат да изразят съгласието си за встъпване в интимни отношения. Основният принцип е, че и двете страни носят отговорност за това другият да може да даде съгласие и ако някакви действия изразяват несъгласие, трябва да се провери състоянието на партньора, за да има увереност, че той се чувства комфортно."
Истанбулската конвенция
През 2014 година Истанбулската конвенция става първият юридически международен договор, създаден за предотвратяване и борбата с домашното насилие и насилието спрямо жени, защита на жертвите и съдебното преследване на виновните. Алмут Роховански нарича конвенцията "феминистичен анализ на причините на насилието по отношение на жени и момичета."
В конвенцията сексуализираното насилие се определя като извършване на акт със сексуален характер без съгласие, а за съгласие се счита "доброволно и свободно волеизявление на лицето", при което доброволността трябва да се оцени с отчитането на обстоятелствата.
Документът е подписан от 45 страни, предимно членки на Европейския съюз, при това подписът, за разлика от ратифицирането, не води до задължения за държавата. По данни на Amnesty International само 15 европейски страни са приели закони, аналогични на испанския - т.е. определящ изнасилването като секс без съгласие. За да се изпълнят изискванията на конвенцията, една държава трябва радикално да реформира вътрешното си законодателство.
ОЩЕ: В позиция пред Европейския съд България потвърди, че няма да ратифицира Истанбулската конвенция
Парадоксът на сексуалните фантазии за изнасилване
Опитите да бъде регулирана допустимостта на сексуалните отношения рационализира явление, чиято ценност често се изразява именно в нейното непредсказуемо развитие и прави момента с неповторим романтичен оттенък. Неслучайно аргументът на загубата на "спонтанност" се споменава в коментарите за промените в испанското законодателство.
Любопитен факт е, че много жени фантазират именно за изнасилване. Различни изследвания потвърждават разпространеността на тези еротични мечти - на тях се отдава всяка четвърта от десет жени. Едно от проучванията е направено от психолозите от университета в Северен Тексас, те анкетирали 355 жени за това колко често фантазират за прилагането на сила в момент на сексуална среща и докъде стигат фантазиите им. 62% отговарят, че са имали такива фантазии. В зависимост от начина, по който е формулиран въпросът, 52% от анкетираните жени признали за фантазии за грубо доминиране от страна на партньора, но при това описвали безопасна ситуация. В момента, в който във въпросника се появява думата "изнасилване" едва 32% признават за наличието на подобни фантазии.
Според психолозите сексуалните фантазии, свързани с прилагането на насилие, може да са резултат от травмиращо детство, консервативно семейство, където сексът е бил тема табу и единственият въображаем сценарий, в който може да си позволиш фантазии без да се измъчваш от угризения, са епизоди с мъжко насилие.
Друга хипотеза интерпретира подобни фантазии като желание за безусловна любов и насилието тук е символ на силното чувство, което мъжът не е в състояние да сдържи. Някои експерти отбелязват, че тези желания се коренят в детството и пубертета, когато момичето се е чувствало самотно.
Съществува и хипотеза, базиращата се еволюционната психология, която предподлага, че човекът, подобно на много бозайници, е биологично програмиран за изпълнението на сценария: самецът преследва самката, която се отдава на волята на най-доминиращия представител на групата. В природата самката, привличайки самеца бяга и спира, призовавайки да бъде хваната. Позата на подчинение на самката в момента на акта при всички бозайници се контролира от хипоталамуса.
Този механизъм работи на ниво подсъзнание и е ярко застъпен в сценариите на женските и мъжки фантазии. Критиците на тази теория отбелязват, че тя не може да бъде напълно потвърдена, тъй като не е преминала емпирично изследване.
Активиране на биологични процеси
Лекият страх, с който са оцветени тези фантазии в същото време засилва сексуалното желание. Симпатиковата нервна система започва да функционира активно в моменти на силен стрес и възбуда, пулсът се ускорява, дишането се учестява, засилва се овлажняването на гениталиите. По този начин силните преживявания по време на фантазиите водят до възбуда.
Изследване на най-популярните любовни романи, насочени към женската аудитория, показват, че главната героиня в тях е подложена на сексуално насилие в 54% от сюжетите. Насилникът най-често е брутален герой в образ на воин. В крайна сметка героинята пробужда в него не само животинското желание, но и любовни чувства и накрая те се венчават.
Подобни сюжети в книгите за мъже и жени са създадени въз основа на експлоатирането на най-известните сексфантазии, отбелязва социологът и журналист Майкъл Кастелман. За мъжете това е фантазията за обладаване на жена, която се наслаждава на неговото доминиране, за жените същият сценарий се трансформира в появата на въображаем герой, който я желае толкова страстно, че не може да се владее.
Учените предполагат, че за жените може бъде привлекателна и двойствеността на това преживяване - като неочаквана трансформация на насилника във влюбен.
Според психоаналитика Брат Кар в повечето случаи жените много добре различават заплахата от реално насилие от страна на непознат и играта на собственото си въображение. Затова е много важно подобни фантазии да бъдат споделени с човек, с когото са изградени доверителни отношения. Именно в такива отношения може да се случи договорената недоговореност, пише изданието Psychologies.ru.
Тези фантазии често са част от т.нар. BDSM течение, което стана особено популярно след излизането на филма "50 нюанса сиво." Но дори там съгласието е основен фактор.
В интервю за Actualno.com администраторът на първия BDSM форум у нас Станислав Атанасов коментира: "Може да си говорим всичко за Доминиращия – какво причинява и т.н, но в момента, в който Подчиненият каже: "Стига! Не ми харесва!", ти спираш, независимо колкото много ти харесва. Трябва да спреш. Защото това е разликата между BDSM и насилието - че този, който получава, определя границите, в които нещата се случват. Колкото и да не приемам партньора си срещу себе си за човек по време на игра, никога не бих направил нещо, на което той предварително не се е съгласил или което да го извади извън зоната му на комфорт."
