Милиони изстреляни снаряди, похарчени милиарди долари, стотици хиляди жертви и бежанци, а краят на войната в Украйна все още не се вижда.
Преди две години, на 24 февруари 2022 г., светът видя как руските танкове влязоха в Украйна и ракети удариха украинската столица Киев.
Противно на първоначалните прогнози, Киев така и не падна, но войната продължи. Линията на фронта премина през източната част на страната, като основните боеве се съсредоточиха в рускоезичния Донбас и пристанищните градове на Черноморския регион, начело с Херсон.
Руският президент Владимир Путин официално призна окупираните от Русия територии на Донецката и Луганската народни републики, след което изпрати армия и обяви "специална военна операция" за "демилитаризиране" и "денацификация" на Украйна. Неговите цели обаче варират от екзистенциални (така че цяла Украйна да попадне под влиянието на Русия) до стратегически (претенции само към рускоезичните територии в източната и южната част на страната) - на думи, а на дела сякаш е първото.
След две зими на ожесточени боеве, в края на 2023 г. Русия контролира едва 18% от територията на Украйна, в сравнение със 7% в навечерието на войната и 27% в седмиците след навлизането на руснаците в края на февруари, 2022 г. Междувременно Запада отвори своите хазни – и дори ги изпразни, твърдят някои – за да помогне на правителството на Украйна, водено от президента Володимир Зеленски, да се защити от Москва.
Сега Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са напълно изтощени, тъй като се сблъскват с много по-добре финансирана и многобройна армия на Русия. ВСУ се възползваха от руските тактически грешки през първата година, за да си върнат единствения завзет от руснаците областен град Херсон и да подгонят руснаците от ключови за Донбас градове като Изюм и Купянск, но тяхната широко рекламирана контраофанзива през 2023 г. не успя да осигури импулса, необходим за пълното освобождаване на контролираната от врага територия и да позволи на Киев да диктува условията. Защо се получи така - факторите са доста, начело с това, че говорим да бъде победена втората армия в света, когато се окопала добре (бел. ред. - ексглавнокомандващият на ВСУ ген. Валерий Залужни пръв говори именно за закъснението на Запада да предостави навреме още оръжие, за да може успехите в Херсон и Харковска област да бъдат развити: САЩ провалиха дързък план на Залужни, с който Русия да е на колене: Нова книга)
Както отбелязват експертите от Института "Куинси" Анатол Ливен и Джордж Бийби "Киев сега има малко реалистични перспективи за по-нататъшни териториални придобивки на бойното поле и съществува значителен риск Украйна да остане без жива сила и боеприпаси и да стане уязвима за съкрушителна руска контраатака". Единственото и най-добро решение според тях е да се съберат всички страни на масата за преговори, преди Украйна бъде напълно унищожена.: Зеленски: 4 бригади не участваха в контранастъплението заради липса на оръжие
Хронологията на войната – как започнаха боевете, как се развиха и до какво стигнаха днес – е добре известна. На втората годишнина от пълномащабната руска война Responsible Statecraft* счита, че би било поучително да се разгледат цифрите (оръжия, помощ, проучвания на общественото мнение, демографски промени и т.н.), които отразяват цената и контурите на войната в Украйна през последните 24 месеца.
Похарчени пари
Общо Конгресът на САЩ отдели 113 милиарда долара за нуждите на Украйна. По-голямата част от тези средства отидоха директно за защита на Украйна (45,2 милиарда долара пряка военна помощ) и за поддържане на функционирането на нейното правителство и общество (46 милиарда долара икономическа и хуманитарна помощ). Останалите средства отидоха за превъоръжаване на съюзниците (4,7 милиарда долара) и разширяване на военните операции на САЩ в Европа (15,2 милиарда долара). Но само за 2024 година военният бюджет на САЩ (т.е. не целият) е 886 милиарда долара, което е рекорд!
След две години боеве това финансиране секна. Администрацията на Байдън, която някога доставяше по 2-3 нови пратки оръжия всеки месец, не е изпращала никакви оръжия в Украйна от 27 декември 2023 г. След като Конгресът така и не успява да предостави допълнителни 60 милиарда долара финансиране за Украйна, което мина в Сената, но не и в Камарата на представителите (засега), анализатори все повече залагат, че помощта може да спре напълно в бъдеще - още повече, ако Доналд Тръмп пак стане президент на САЩ: Сенатът на САЩ одобри 60 млрд. долара помощ за Украйна, предстои по-трудното
Оръжие
СНИМКА: Getty Images
От началото на войната Пентагона е изпратил на Украйна най-малко 3 097 000 артилерийски боеприпаса. Повечето от тях (около 2 000 000) са 155-мм снаряди, стандарт за въоръжените сили на САЩ и техните съюзници в НАТО. Уточнение: става въпрос за около 95 000 тона само 155-мм боеприпаси. Но дори след увеличаване на военното производство, САЩ все още произвеждат само около 340 000 155-мм боеприпаса годишно, което означава, че Украйна изстрелва снаряди три пъти по-бързо, отколкото САЩ могат да ги доставят: Производството на 155-мм снаряди: Плановете на САЩ (ВИДЕО)
Вашингтон също прехвърли 76 танка в Киев, включително 31 Abrams и 45 съветски T-72B. Общо Украйна получи 3631 единици американска техника от различен тип: от бойни машини на пехотата до бронетранспортьори и линейки.
Освен това Украйна получи 39 американски ракетни установки HIMARS - тези ракетни системи за залпов изстрел станаха известни със своята ефективност на бойното поле. Що се отнася до малките оръжия, САЩ са изпратили най-малко 400 милиона гранати и куршуми през последните две години.
Загубите на Украйна и Русия
Боевете са отнели в Украйна живота най-малко на 10 378 цивилни и са ранени други 19 632, според ООН - това обаче е официалната статистика, от ООН директно казват, че става въпрос за много повче. Поне 3/4 от жертвите са в райони, контролирани от руското правителство, което прехвърля основната отговорност върху Москва.
Що се отнася до военните загуби, все още е трудно да се получат надеждни данни. Нито Русия, нито Украйна съобщават публично за жертвите си. Промяна направи украинският президент Володимир Зеленски и то ден след втората годишнина от войната - той обяви колко са убитите украински войници, каза и каква е оценката за убитите руски войници: Зеленски обяви колко украински войници са убити за последните две години (ВИДЕО)
Към август 2023 г. по оценки от средите на американските служби, 70 000 украински войници са били убити и други от 100 000 до 120 000 са ранени, с което общият брой на жертвите надхвърля 170 000. Русия от своя страна заяви през ноември, че украинските въоръжени сили са загубили 383 000 убити и ранени, което звучи доста преувеличено предвид размера на украинската армия - в началото на войната на активна служба там т.е. като войници имаше не повече от 200 000 души. От руска страна става въпрос за много по-чудовищни жертви - официалната украинска статистика сочи над 410 000 руски военни жертви. Обединеното кралство изчислява, че Русия е понесла най-малко 320 000 жертви (убити, ранени така, че да не се върнат на фронта, изчезнали по време на мисия), с 50 000 смъртни случая сред руските войници и 20 000 смъртни случая сред наемниците от групата "Вагнер". Вашингтон заяви през декември 2023 година, че Москва е претърпяла 315 000 жертви, въпреки че американски официални лица не предоставиха разбивка на смъртните случаи и ранените.
СНИМКА: Getty Images
Населението на Украйна
ООН изчислява, че населението на Украйна от 43,5 милиона през 2021 г. е намаляло до 39,7 милиона през 2022 г., след като избухна войната в източната част на страната. Тази тенденция продължи през 2023 г., като населението спадна до 36,7 милиона, най-ниското ниво от обявяването на независимостта на страната през 1990 г.
Към януари 6,3 милиона украинци са избягали в чужбина, а други 3,7 милиона са вътрешно разселени. Когато фронтовите линии се стабилизираха, населението на Украйна започна бавно да се увеличава отново, достигайки 37,9 милиона души в началото на 2024 г. Демографът Елена Либанова изчислява, че само 28 милиона от тях живеят на територии, контролирани от украинското правителство.
Проучвания в САЩ
Две нови проучвания илюстрират променящите се нагласи на американците към войната в Украйна и ролята на Съединените щати.
Първо, проучване на Pew, публикувано на 16 февруари, 2024 година, установи, че голямо мнозинство от американците (74%) считат войната между Русия и Украйна за важна, като 30% я считат за "донякъде важна", а 43% "много важна" за интересите на САЩ. Второ, друго проучване на Harris Poll и Quincy Institute установи, че американците като цяло подкрепят прекратяването на войната чрез водени от САЩ преговори.
През последните няколко месеца Вашингтон до голяма степен се фокусира върху помощта за Украйна - особено върху това дали Конгресът ще одобри искането на президента Байдън за близо 60 милиарда долара, за да помогне на Киев да противостои на Русия. Според Pew Center през март 2022 г. 74% от американците считат, че помощта на САЩ е "адекватна" или дори "недостатъчна". През декември 2023 г. само 47% от американците са на това мнение. Най-голямата промяна настъпи сред републиканците: през март 2022 г. 49% считат, че САЩ правят "твърде малко", срещу едва 13% през декември 2023 г.
Междувременно през август 2022 г. Gallup установи, че 74% от американците считат помощта за Украйна за "пропорционална" (36%) или "недостатъчна" (38%). В най-новото проучване на Gallup по въпроса през октомври 2023 г. тези числа са спаднали леко, като само 58% намират помощта на САЩ за "адекватна" (33%) или "недостатъчна" (25%).
Срещи на върха за мир
СНИМКA: Getty Images
Имаше няколко опита да се съберат противниците, за да се очертаят контурите на преговорите за прекратяване на огъня. Малко след избухването на военните действия Русия и Украйна проведоха пет кръга преговори в Беларус и Турция, но те в крайна сметка се провалиха поради обвиненията във военни престъпления срещу Русия - тогава се появиха първите данни за Буча, както и като цяло вътрешно разкритото от украинската страна какво всъщност е искал Путин плюс прословутата роля на британския премиер Борис Джонсън, научете и си припомнете: Западни специални части в Украйна: Публична тайна
Оттогава опонентите са обсъждали пряко само второстепенни въпроси, като корабоплаването в Черно море и размяната на пленници. Украйна разработи "формула на мира от 10 точки", който формира основата на 5 международни срещи на върха. Те се проведоха в Копенхаген през юни 2023 г., в Джеда (Саудитска Арабия) през август 2023 г., в Малта през октомври 2023 г., в Рияд (Саудитска Арабия) през декември 2023 г. и Давос в Швейцария през януари тази година - и петте без участието на Русия: Мир в Украйна: Сигнал от Киев към Русия
Конгресът на САЩ
От началото на военните действия Конгресът прие четири пакета помощ за Украйна на обща стойност 113 милиарда долара. Въпреки че и четирите пакета варираха по съдържание и помощта за Украйна понякога беше комбинирана с други разходи, по отношение на продължаващата подкрепа за Киев тенденциите в Конгреса са подобни на тези, отразени в проучванията на общественото мнение, особено сред републиканците.
През май 2022 г. Конгресът одобри пакет от 39,34 милиарда долара помощ за Украйна. В същото време гласовете в Камарата на представителите бяха разпределени 368 срещу 57, а в Сената – 86 срещу 11. През септември 2023 г. Камарата на представителите прие Закона за допълнителни бюджетни кредити за подпомагане на Украйна, предоставяйки само 300 милиона долара военна помощ на Киев, с гласуване от 311 срещу 117.
На 12 февруари тази година Сенатът гласува със 70 срещу 29 в полза на допълнителен законопроект за националната сигурност, който ще предостави около 60 милиарда долара помощ на Киев, заедно със средства за Израел и партньорите в Индо-тихоокеанския регион. Законопроектът все още не е преминал гласуване в Камарата на представителите.
Автори: Бен Армбрустър, Блейз Мали, Конър Еколс и Кели Влакос, за Responsible State Craft
Превод: Ганчо Каменарски
