Въпреки напредъка на украинската армия на бойното поле и отстъплението на Русия – по-специално неотдавнашното изтегляне от Херсон – икономиката на Украйна е разбита на пух и прах. Продължителният конфликт на изтощение, очевидно най-вероятният сценарий, ще окаже още по-голям натиск върху нея. Дори ако нейната армия продължи да си връща територии, за правителството в Киев разходите за войната и задоволяване на материалните нужди на гражданите само ще се увеличат. Това пише в свой анализ The New York Times.
За да се влошат нещата, зимата наближава и Москва, разочарована от поредица от военни неуспехи, изглежда сериозно се опитва да съсипе окончателно критичната инфраструктура на страната. Само на 15 ноември беше отчетено, че повече от 90 руски крилати ракети са ударили по цялата територия на Украйна, като според Генералния щаб на украинската армия 73 са били прехванати.
Най-големият проблем на Киев може дори да не е военната заплаха от армията на Путин, въпреки че тя остава значителна, а да поправи опустошението, което руските атаки причиняват на икономиката на страната. И всичко това в момент, когато масивният и продължителен поток от помощ, от който Украйна толкова отчаяно се нуждае, може да бъде ограничен от влошаващата се икономическа ситуация на Запада.
Въпреки неотдавнашните военни неуспехи, Русия запазва огромна разрушителна мощ. Само през последните седмици нейните ракети и безпилотни летателни апарати удариха 40% от енергийната инфраструктура на Украйна, причинявайки спирания на тока в цялата страна. По данни след последния по-масов обстрел от 17 ноември, казани от украинския президент Володимир Зеленски, 10 000 000 украинци са без ток. Ако се съди по ракетните удари тази седмица, Кремъл няма никакво намерение да се предава.
На фона на всичко това лидерите на Украйна трябва да отговорят на основните нужди на своите граждани, чийто живот се промени драматично. Този месец Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси съобщи, че 6 000 000 украинци вече са "вътрешно разселени", а още 7 000 000 са намерили убежище в чужбина. През второто тримесечие на годината, според Централната банка на Украйна, безработицата е достигнала 35%. Нивото на бедност, което беше 2,5% през 2020 г., може да нарасне до 25% до декември и отново да се удвои до 50% до края на следващата година. Сътресенията и разрушенията засегнаха особено тежко децата, като повече от половин милион от тях бяха обречени на бедност, вторият най-голям брой в региона.
Тежкото положение на Украйна отразява исторически модел. Продължителните конфликти често опустошават икономиките на воюващите страни и негативните последици продължават дълго след края на военните действия. Оценките за разходите за възстановяване на Украйна варират от 349 милиарда до 750 милиарда долара - дори преди да може да се предвиди пълният мащаб на разрушенията. Въпреки че се говори за използване на активи, конфискувани от Русия за тези цели, тази идея среща много законови пречки.
Всичко това се отнася до бъдещето. Но правителството в Киев има по-неотложни грижи.
Според прогнозата на Световната банка БВП на страната ще се свие с 35% тази година, докато според други оценки намалението може да достигне до 40%. Централната банка на Украйна очаква икономиката да възобнови растежа си през 2023 г., но дори връщането към нивата на БВП отпреди конфликта ще отнеме много години на бърз растеж.
Месечният бюджетен дефицит на украинския бюджет е 5 милиарда долара и правителството на страната беше принудено да потърси спешна помощ от Запада и Международния валутен фонд. Премиерът Денис Шмихал наскоро каза, че като се има предвид очакваната разлика между приходите и разходите, Украйна ще се нуждае от 42 милиарда долара помощ през 2023 г. Президентът Зеленски добави още 17 милиарда за възстановяване на повредени или разрушени електроцентрали и жилищни сгради. Общо тези суми възлизат на приблизително 30% от настоящия БВП на страната.
Военният конфликт срина и търговията на Украйна. До края на септември търговският дефицит се е удвоил до 6,1 милиарда долара. Износът на селскостопански продукти, който възлизаше на 27,8 милиарда долара и 41% от общия износ през 2021 г., беше особено силно засегнат от превземането на украинските пристанища в Азовско и Черно море от Русия. Освен това Москва блокира 20 милиона тона зърно и други хранителни продукти, предназначени за износ.
Износът на храни се увеличи след сделката през юли между Москва и Киев, сключена с посредничеството на ООН и турския президент Ердоган, повече от 11 милиона тона украинско зърно и други хранителни продукти са изнесени оттогава. Този месец Москва спря участието си в сделката, после бързо я възстанови, но предупреди, че си запазва правото да се оттегли отново. Освен това, въпреки че споразумението позволи на Украйна да възобнови износа на царевица и пшеница, обемите са половината от нивата отпреди войната.
Руските атаки срещу икономическите активи на Украйна не са нещо ново, но достигнаха нови висоти след предизвиканата от Украйна експлозия на Кримския мост на 8 октомври. В същия ден Владимир Путин назначи генерал Сергей Суровикин, известен с безмилостните бомбардировки на сирийския Алепо през 2017 г., за командващ войските в Донбас, който незабавно приложи своята запазена марка в украинската кампания. Най-вероятно именно той нарежда безмилостните ракетни удари в цяла Украйна, в резултат на които излизат от строя електропреносните мрежи, язовирите, водоснабдителните и пречиствателни станции и ТЕЦ-овете.
Електрическата мрежа на Украйна остава основна цел за руснаците и те биха могли да ѝ нанесат повече щети, като спрат горивото, необходимо за поддържането ѝ. През следващата година Украйна планираше да спечели 1,5 милиарда евро от продажбата на електроенергия на ЕС, но страната вече е принудена да спре износа и може да се наложи да разчита на чуждестранни доставчици, за да задоволи вътрешните нужди.
Лидерите на Украйна се борят да се справят с икономическата криза и страната вече е получила значителна помощ от множество източници. През март, май и септември Конгресът на САЩ разпредели около 20 милиарда долара за различни видове икономическа и хуманитарна помощ (част от пакета 54 милиарда долара икономическа и военна помощ). Администрацията на Байдън вече е предоставила 8,5 милиарда и планира да добави още 4,5 милиарда.
Европейският съюз направи по-малко: след като обеща да отпусне 11 милиарда евро, блокът отпусна само 27%, но, за разлика от САЩ, главно под формата на заеми, макар и при преференциални лихви. Други донори включват Обединеното кралство, което предостави £1,6 милиарда до средата на годината, Световната банка предостави $6 милиарда спешно финансиране, и МВФ.
Като се има предвид икономическата ѝ ситуация, Украйна отчаяно се нуждае от постоянен приток на огромни количества помощ, но тази "спасителна линия" може да бъде застрашена от тревожните икономически тенденции на Запада. Тези тенденции се дължат отчасти на обратната реакция, която последва Европа с налагането на санкции срещу Русия - по-специално рязкото увеличение на цените на енергийните ресурси, причинено от сериозните ограничения на доставките на природен газ за Европа в отговор на Москва. Годишната инфлация в еврозоната се повиши до 10,7%, а в трите балтийски страни надхвърля 20%. В САЩ, въпреки добрите новини за някои ключови икономически показатели, инфлационният темп е 7,7%, във Великобритания - 11,1%. И тъй като централните банки вече реагират с повишаване на основните лихвени проценти, западните икономики могат да изпаднат в рецесия.
Помощта за Украйна няма да спре и нейната икономика няма да се срине, но може да стане по-трудно за западните правителства - ако не икономически, то политически - да продължат да изпращат милиарди долари в Киев, докато техните граждани страдат от нарастващите цени и безработицата. Полша, Германия и Унгария вече се стремят да ограничат притока на нови украински бежанци, а общият фон в Европа стана по-малко приветлив, тъй като отливът на хора от Украйна се засили поради по-мащабния руски обстрел. Освен това МВФ и Световната банка ще получат сигнали за бедствие от други части на света, включително от страни със среден и нисък доход.
С нарастването на основните лихвени проценти рязко нарастват плащанията по дълговете им. Според ООН 54 такива държави вече изпитват "сериозни дългови проблеми". Икономическите им страдания могат да се влошат, тъй като Федералният резерв повиши цената на долара, а с него и вносната храна.
Западът обеща да подкрепя Украйна, докато руските войски не се изтеглят от нейната територия. Джо Байдън поиска от Конгреса да разреши 37,7 милиарда долара спешна икономическа и военна помощ за Киев. Но постигането на тази цел може да отнеме много време и повече ресурси, отколкото се очакваше в първите месеци на конфликта. Украинците в своята съпротива срещу Русия показват удивителна борбеност и воля. Но те могат да открият, че икономическите трудности, причинени от този въоръжен конфликт, ще бъдат много по-неразрешими.
ВИДЕО: В Донецка област е месомелачка, в Луганска украинците полека напредват
Превод: Ганчо Каменарски
