Искането на Украйна за 500 танка към НАТО е малко необичайно, като се има предвид, че тя има повече от 1000 в резерв, някои от които са много по-боеспособни от тези на фронта - много от тях обаче – например Т-80 не се използват поради много по-високи експлоатационни разходи, пише американското списание Military Watch magazine. Очевидно тази стъпка на Киев е продиктувана от политически цели.
От началото на войната между Русия и Украйна на 24 февруари западните страни доставят значителни количества оръжия, както на украинските въоръжени сили, така и на проправителствените милиции. Най-забележителни са преносимите противотанкови и зенитни ракети, благодарение на които украинската пехота успя да хвърли асиметрично предизвикателство към руските военни.
Мащабните доставки на оръжие в Украйна се извършват от няколко години, като се започне от 2014 г., когато украинското правителство беше свалено и ново, прозападно ръководство дойде на власт, и от края на 2021 г., преди избухването на открити военни действия, те само са се увеличили.
Украинското правителство многократно е искало от Запада да се намеси в конфликта срещу Русия, а също така призовава за нови оръжия, включително бойни самолети и напоследък танкове. Като се има предвид, че Украйна има повече танкове на въоръжение от която и да е друга европейска държава и със значителна разлика (над 850 на въоръжение), се предполага, че украинските бронирани сили са претърпели значителни загуби.
Украйна по принцип разполага с една от най-старите танкови групи на континента. Базирани са на Т-72А и Т-64В от 70-те години на миналия век и с малки изключения не са претърпели значителни актуализации.
Редица страни от НАТО, по-рано част от Варшавския договор под егидата на СССР, поддържат значителни запаси от съветски танкове, които, ако е необходимо, няма да е трудно да се интегрират в украинската армия, въпреки че жизнеспособността на такива прехвърляния - напр. както и желанието на тези страни да се разделят със своите бронирани машини - остава под голям натиск.
Възможно е руските въздушни и ракетни удари да са нанесли значителни щети на украинските резерви или поради десетилетия на лошо поддържане те са в такова състояние, че не могат да бъдат приведени в бойна готовност в разумен срок. Друг вариант предполага, че Украйна търси танкове с по-ниски експлоатационни разходи и по-лесна поддръжка от Т-80, но и по-модерни от своите Т-72 и Т-64.
По принцип редица танкове на служба в НАТО са съвместими с украинските резерви и ще бъдат относително лесни за използване от украинските екипажи. На първо място, това е Т-72М. Словакия има 30 на склад, а Чехия разполага с 89. Това включва и T-72M1/M2 - България има 90 от тях, а Унгария разполага с 44, вкл. T-72M4CZ (30 в Чехия) или дори по-стари T- 72А (31 в Северна Македония).
Въпреки това Полша все още изглежда най-вероятният доставчик на танковете със своите 318 T-72A и T-72M1 и 232 PT-91, местно производно на T-72, сглобени по съветски лиценз.
Без съмнение Полша е най-големият оператор на съветски танкове от страните от НАТО. Освен това сега тя разчита на тях много по-малко от другите, тъй като е закупила повече от 120 германски танка Leopard II след падането на Варшавския договор и наскоро е поръчала партида M1A2 Abrams от Съединените щати. Тъй като нейните Т-72 ще бъдат отписани, когато навлязат Abrams, страната ще има всички възможности да прехвърли бронирания си резерв в Украйна.
Освен това от всички членове на ЕС Полша зае може би най-твърдата позиция срещу Русия, така че поляците със сигурност ще намерят подобно решение за политически приемливо. И накрая, PT-91, предявяващ същите изисквания за поддръжка като T-72, е подобрен с технологията след 80-те години на миналия век, включително с термовизионни мерници. Счита се, че по отношение на управлението на огъня РТ-91 изпреварва Т-64В и Т-72А с около 20-25 години. Все още не е известно дали ще се осъществи трансферът на полско оборудване, но възможността остава значителна.
Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ
