Докато украинските военни засилват контраатаката в Херсон, готвейки нова офанзива за отвоюване на региона, наред с тях действа и друга сила. Това е армията в сянка на Украйна - мрежа от агенти и информатори, които са внедрени в тила на врага.
BBC разказва за нея в репортаж от Николаев. Първият по-голям град на контролирана от Украйна територия западно от Херсон, той се е превърнал в щаб на партизаните на южния фронт. След военните контролно-пропускателни пунктове там са разположени гигантски билбордове, на които е изобразена фигура с качулка, а наред с това е поставено предупреждение: "Херсон: Партизаните виждат всичко". Изображението има за цел да изнерви руските окупатори в региона и да повиши морала на хората, попаднали в капана на тяхното управление.
"Съпротивата не е само на една група, тя е тотална съпротива“, казва Саша (б.а. – не е използвано истинското му име) пред кореспондентите на британската медия. Гласът му е леко заглушен от черната маска, която е сложил, за да не се вижда лицето му.
Малко преди войната на Путин Украйна подсили специалните си сили, отчасти за да изгради и управлява съпротивително движение. Тя дори публикува онлайн брошура за това как да бъдеш добър партизанин, с инструкции за подривни действия като рязане на гумите на окупаторите, добавяне на захар в резервоарите с бензин или отказ да се изпълняват заповеди на работното място. Но екипът от информатори на Саша има по-активна роля в контраофанзивата - той проследява движението на руските войски в Херсон.
„Да речем, че вчера сме видели нова цел, изпращаме я на военните и след ден-два тя изчезва", казва той. Саша описва своите "агенти" като украинци, "които не са загубили надежда в победата и искат страната ни да бъде освободена". "Разбира се, те се страхуват", добавя той. "Но да служат на страната си, е по-важно".
Заедно със Саша работи екип, който управлява дронове в Херсон, за да открива цели за военните. Всички те са доброволци и набират средства в социалните мрежи, за да плащат за скъпото си оборудване. Серхий, който отговаря за това, е отглеждал декоративни растения преди войната, но казва, че се е включил в борбата за освобождаване на юга, след като е видял телата на цивилни, екзекутирани в Буча по време на руската окупация там. "След това не можех просто да си стоя вкъщи", казва той. "Не знаех какво друго бих могъл да правя или да мисля, докато тази война продължава".
Задачата, която е избрал вместо това, е изключително опасна. Екипът му от четирима души е обстрелван от руснаците всеки път, когато действат на открито, въпреки че никой не е убит. "Знам, че до известна степен това е въпрос на случайност", свива рамене Серхий. "Но ако това се случи на мен, поне ще знам, че е било заради изпълнение на някаква цел“.
Партизаните се борят, за да предотвратят превръщането на руската власт над Херсон в постоянна. Те искат да блокират референдума, който Москва планира. Русия вече е въвела рублата и собствените си мобилни телефонни мрежи в региона и вкарва пропагандата си от държавните телевизионни канали в украинските домове. Изпълняващият длъжността ръководител на региона Дмитрий Бутрий, който сега е в изгнание в Николаев и има малък офис, защитен с чували с пясък, настоява, че гласуването за присъединяване към Русия ще бъде измама, "пълен фалшификат" и няма да бъде признато от никое "цивилизовано правителство“.
За Русия регионът е стратегически - той е източник на вода за Крим, който тя анексира незаконно през 2014 г., и е последната част от така обсъждания "сухопътен мост“ (участък от територията, който свързва Русия с полуострова).
Някои местни жители преминават на тяхна страна, за да помагат на руснаците. Затова екипът на Саша създава база данни за тези "сътрудници", като използва информация отвътре. Партизаните са насърчавани да лепят пред домовете на сътрудниците заплашителни плакати с дизайн, който включва лицето на човека и ковчег, или плакат "Издирвани", предлагащ големи награди за смъртта им. След това активистите фотографират резултатите, за да ги изпратят на Саша.
"Има много графити. Хората пишат неща като "набийте си референдума" и лепят плакати", казва Саша. "Това показва колко много хора не се страхуват. В град, където навсякъде има военни патрули, те успяват да отпечатат листовки, след което да се разхождат с лепило в ръка, когато всеки момент могат да бъдат спрени и нещата да свършат много зле“.
Срещу тези, които са се присъединили към руснаците, е имало поредица от опити за убийство. Застрелян е блогър, убит е служител в администрацията, инсталирана от руснаците, а други са ранени при взривяване на коли бомби. Най-изявените фигури, които преминаха на другата страна, вече носят бронежилетки. "Нямам други думи за тях, освен предател и мръсник", свива рамене Саша. "Те са нашият враг“.
Владимир Путин продължава да твърди, че нахлуването му в Украйна е "освободителна" операция, но в Херсон войските му управляват със сила. Откакто руските сили окупираха региона през март, стотици хора са задържани, а много от тях са измъчвани. Някои са изчезнали, без да се чуе нищо за тях в продължение на седмици. Други бяха открити мъртви или върнати на роднините си в чували с трупове. Хора от града говорят за войници, които патрулират по улиците, и автобуси, които се спират на случаен принцип, за да бъдат проверени всички в тях. И най-малкият намек за подкрепа на украинското управление, дори само съобщение или снимка на телефона, може да доведе до арест.
Всеки път, когато Олех се усмихва в огледалото, пролуките на мястото на зъбите му напомнят за побоите, на които е подложен от руските следователи. Разказва, че са му счупили и седем ребра - три от тях все още не са заздравели. Член на съпротивата, той е станал свидетел на изтезанията на друг затворник - Денис Миронов, който след това умира в руски арест. Олех разказва със смразяващи подробности за случилото се след 27 март, когато двамата с Денис са отвлечени от улицата. Той описва постоянни побоища в първите часове, включващи електрошок, душене и смъртни заплахи. Сигурен е, че разпитващите го са били от службата за сигурност ФСБ.
В някакъв момент настроението му пада дотолкова, че обмисля да сложи край на живота си. Дори напада охранител, за да го застрелят. "Търсеха нацисти, затова ме пребиха, защото бях плешив. Смятаха, че са хванали един проклет нацист. Когато ме съблякоха, видяха, че имам гащи на Симпсън, така че казаха, че съм американски агент и ме наказаха за това“, заявява той.
Месец по-рано, когато руснаците нахлуват, Олех и Денис се присъединяват към Териториалната отбрана - украинската доброволческа армия. Но голяма част от военните се стопяват още с първите експлозии и останалите сили на Херсон бързо са пречупени. Затова мъжете стават партизани и работят срещу руснаците отвътре. "Получавахме информация за това къде са разположени техните сили и кога се движат, и я предавахме на военните", обяснява Олех.
Друг партизанин, с когото BBC се срещат, разказва, че е помагал на украинските сили да избягат с лодки през Днепър, когато са били обкръжени, и е крадял оръжия от руснаците.
43-годишният Денис, който има съпруга и син, а преди войната се е занимавал с търговия на плодове и зеленчуци, започва да шофира микробус за хляб в Херсон, като раздава храна и търси информация. Двамата с Олех също така събират оръжия, подготвяйки се да се включат в битката за освобождаването на Херсон веднага щом Украйна започне очакваната от всички контраофанзива. Вместо това обаче двамата мъже са задържани и измъчвани. "Удариха го в слабините, след това в лицето, после двама мъже с палки свалиха панталоните му и започнаха да го бият близо до бъбреците", разказва Олех за Денис. "Беше ясно, че белите му дробове са прободени и че е бил наистина тежко ранен. Но ако му бяха помогнали навреме, смъртта му можеше да бъде избегната. Ужасно е“.
На 18 април мъжете са преместени в център в Крим, а на следващия ден Денис най-накрая е отведен във военна болница, където Олех е сигурен, че ще се възстанови. Семейството на Денис Миронов научава за смъртта му повече от месец по-късно, когато тялото му е върнато в Украйна.
Много хора напускат Херсон, за да се спасят, скоро след като руснаците завземат властта. Правителството в Киев наскоро призова останалите да се евакуират, предупреждавайки, че предстои военна операция за отвоюване на региона. Но излизането не е лесно.
Руските власти ограничават броя на превозните средства, преминаващи през фронтовата линия, и разрешават само един маршрут към контролираните от Украйна райони - пътят, който води на север към Запорожие. Множеството военни контролно-пропускателни пунктове по пътя не позволяват преминаването на украински мъже в бойна възраст. Дори жените и децата са изправени пред необходимостта да чакат със седмици за място в безплатните автобуси за евакуация или да плащат непосилна такса за място в частен автомобил.
Стотици хора обаче продължават да бягат всеки ден. Възрастните изглеждат изтощени, а усмивките на децата са плахи, сякаш не са съвсем сигурни дали вече са в безопасност, пише BBC.
