В Югоизточна Европа липсват служители. Стотици хиляди вече са напуснали родините си и са се установили в западната част на континента. Компаниите дори вече се отказват от инвестициите в региона поради липсата на работна ръка, пише германското издание Focus в статия, озаглавена „Румъния, България, Хърватия: Югоизточна Европа губи борбата срещу изтичане на мозъци“.
„Ние сме изчезваща нация". Това твърди Мариан Хангану, ръководител на румънска хедънтинг компания, който се оплаква от масовата емиграция от една от най-бедните страни в Европейския съюз. „Резултатът е, че много мултинационални компании са решили да не инвестират в Румъния, защото просто няма персонал".
Подобна е ситуацията и в съседна България: „Икономиката започна да губи договори и нови споразумения, защото има недостиг на работници", подчерта министърът на икономиката Емил Караниколов.
Много хора от Югоизточна Европа са привлечени от страни като Германия, Италия и Испания. Заплатите в родината им се увеличават, но твърде бавно. Предприемачите, експертите и политиците от Будапеща до Атина са притеснени. Напускат младите, добре образовани хора, които са привлекателни за пазара на труда. Във всеки отрасъл на икономиката липсват специалисти.
Висока емиграция сред румънци, българи и гърци
Повече от два милиона румънци живеят в чужбина, според оценки на правителството в Букурещ, голяма част от които са установени в Испания и Италия. В България ситуацията е сходна: 700 000 българи имат нов дом в други страни от ЕС, според официалните данни.
Според проучване на Националната банка на Хърватия само в Загреб, от 2013 до 2016 г. общо 230 000 граждани са емигрирали в други страни от ЕС. Това съответства на два процента от населението годишно. Според изчисленията най-малко 400 000 предимно млади хора са обърнали гръб на Гърция от началото на тежката финансова криза през 2010 г.
Дори в Унгария, която преди това се смяташе за една от най-развитите страни в региона, след глобалната криза през 2008 г., започва вълна от емиграция, която се увеличава драматично след 2010 г., отбеляза в проучване социологът от Будапеща Агнес Харс. Само между 2010 и 2017 г. повече от 200 000 унгарци на възраст между 20 и 65 години са напуснали страната. От 2010 г. националистическият политик Виктор Орбан е министър-председател на Унгария, подчертават от изданието.
Липса на лекари и медицински сестри в Югоизточна Европа
За Кристина Миху решението да отиде в Германия е било лесно. Тя е изучавала немски като втори чужд език в градче в провинция Трансилвания. След това продължава следването си в Тимишоара, а родителите й финансират три стажа в клиники в Италия, Испания и Германия. „Исках да придобия опит на международно ниво", казва 32-годишният специалист по вътрешни болести, която сега работи в болница в Нюрнберг. Тя е във Франкония от шест години. Корупцията, която също е широко разпространена в здравеопазването в Румъния, е една от причините за тяхната емиграция, в допълнение към по-добрите им доходи.
В Югоизточна Европа, от друга страна, недостигът на лекари и медицински сестри е изключително сериозен: в унгарския град Солнок, отделението за инфекциозни болести трябваше временно да бъде затворено. Окръжната болница в града на румънската делта на Дунав Тулчаняма анестезиолози.
Румънските предприемачи дори се опитват да привлекат персонал от Далечния изток. Тази година правителството е ангажирало контингент от 20 000 работници извън ЕС. От гледна точка на Хангану, контингентът е просто „капка в морето". Най-малко 300 000 работници са напуснали Румъния.
Сътрудничеството с гастарбайтери от Далечния Изток често се проваля, защото на много от тях не пасват климатът и храната в Румъния, казва Андреа Тартакан, сътрудник на Хангану. „Сега се опитваме да наемем работници от Таджикистан, поне за строителния сектор, и те вероятно са физически по-здрави от виетнамците, защото таджиците идват от степта", казва експертът. В България работят и чуждестранни работници, макар и не от далечния изток, както в Румъния: сервитьори и прислужници също идват от Украйна, Беларус и Молдова в курорти на Черно море.
Изглежда, че западната политика подхранва емиграцията: в горчиво бедното Косово германският министър на здравеопазването Йенс Шпен наскоро посети училище, в което медицинският персонал от държавата се обучава за работа в Германия. Съществуващото като водещо гимназиално училище в Косово се намира в Призрен и се счита за средство за емиграция. До 30 завършили гимназията годишно получават предложение за договор за продължаване на обучение в Германия. Едва ли някой от тях се връща след това в родината си.
От гледна точка на Института за изследване на заетостта в Нюрнберг, Германия се ползва от имигрантите от Югоизточна Европа. „Те обикновено са млади, равнището на заетостта им е почти сравнимо с това на германците", казва Хърбърт Брюкър, изследовател по миграцията в института. В различни сектори като строителството, поддръжката и хранително-вкусовата промишленост, без тези имигранти щеше да има сериозни проблеми, защото германците не кандидатстват за такива позиции, обяснява Брюкер.
