Еманюел Макрон обяви, че е убедил Доналд Тръмп да ограничи въздушните удари в Сирия до няколко цели и да избегне разпалване на конфликта. В Лондон брифингът на британското правителство твърдеше, че президентът на САЩ всъщност се е колебаел за военната намеса и Тереза Мей е изиграла роля той все пак да отговори твърдо. Това пише дипломатическият редактор на британското издание The Independent Ким Сенгупта в анализ, цитиран от агенция "Фокус", който представя сближаването на САЩ и Франция за сметка на традиционния съюз между САЩ и Великобритания и обяснява ролята на трите държави във въздушните удари срещу Сирия.
Истината е, че нито Еманюел Макрон, нито Тереза Мей са тези, които ефективно решиха мащаба и обхвата на ударите. Това бе генерал Джеймс Матис. Американският министър на отбраната според всички достоверни източници е изиграл ключова роля за формулиране на параметрите на мисията – мисия, която вече бе поставена в неудобно положение от самохвалния „туит“ на Доналд Тръмп, че „ракетите идват“ – и също така пресече усилията на новия съветник по национална сигурност Джон Болтън да се разширят операциите и да се ударят локации, където иранците може да присъстват.
Но заплахата за удар на Тръмп не беше заради Джон Болтън или някого другиго. Съобщението на президента, предадено в социалните мрежи, беше мигновена реакция на гледките от Сирия предадени по телевизионните новини. Но този „туит“ се превърна в един от горещите „туит“-ове на американския президент и направи военната намеса неизбежна, при все че командирите и разузнавателните агенции, както и генерал Матис отбеляза, все още оценяваха какво точно се е случило в Дума.
Докато генерал Матис излагаше възможните последствия от развиващите се действия, следващият „туит“ на Доналд Тръмп гласеше: „Не казах кога ще има атака над Сирия. Ще се случи много скоро, но може би не чак толкова скоро.“ След това дори още по-объркващо той написа: „САЩ по време на съществуването на моята администрация свърши страхотна работа с това да отърве региона от ИДИЛ, къде е нашето „Благодарим, Америка?“
Според описанието на "Дауининг стрийт", това е моментът, в който Доналд Тръмп се е обадил на Тереза Мей и отговорът на британския министър-председател е вкарал малко уравновесеност в американския президент. Тук се намират и сравнения с Маргарет Тачър, която казва на Роналд Рейгън да заеме твърда позиция в разговорите за ядрен паритет с Москва, но Тереза Мей, въпреки усилията си, не е виждана като втора Желязна лейди, а Доналд Тръмп, според повечето мнения, не е Роналд Рейгън. Според редица дипломатически източници обаче притесненията на Великобритания на този етап са, че може да бъде оставена извън Френско-американска инициатива.
Факт е, че въпреки предполагаемата „специална връзка“ между САЩ и Великобритания, Доналд Тръмп изглежда да е изградил по-силно разбирателство с Еманюел Макрон, отколкото с Тереза Мей, имайки предвид и сравнително успешната и безпроблемна визита на Тръмп във Франция, докато такава във Великобритания тепърва трябва да се случи.
Американският президент е имал два дълги разговора с френския си колега, докато Тереза Мей е изчаквала да говори с него и според френски и американски официални лица, Макрон е заявил нуждата от въздушни удари. Еманюел Макрон също претендира, че е убедил Доналд Тръмп да не изтегля своите военнослужещи от Сирия, но каквото и да е, изтегляне щеше да се случи в месеците напред, а не веднага.
Макрон изрази вижданията си, че военна намеса трябва да последва като отговор на химическата атака от режима на Асад. Френската страна е заемала твърда позиция по този случай и преди. През 2013 г. Франсоа Оланд инициираше военни нападения, докато Дейвид Камерън се обърна към Камарата на общините за позволение за военна интервенция и се провали.
Има повече смисъл, дори логистично, за САЩ да поддържа връзка повече с Франция, отколкото с Великобритания. Еманюел Макрон заяви отрано, че има доказателства за извършване на химическа атака в Дума. Също така се смята, че Франция притежава повече военен актив, с който да допринесе, от Великобритания чиято отбрана страда от съкращения и която, за разлика от Франция, не може да използва военни кораби и бойни самолети в атаката.
В края на деня обаче разликата в доставянето беше относително малка. Франция изстреля 12 ракети, докато Великобритания 8. „Черната работа“, както винаги, бе свършена от САЩ, която изстреля 85 ракети. Колко точно щети бяха нанесени, след като сирийците евакуираха базите си и преместиха оборудването си благодарение на ранното предупреждението на Тръмп в Twitter, остава спорен въпрос.
Снимки: Getty images/Guliver
