"По-добре да действаме днес, отколкото да съжаляваме за бездействието си утре". Това каза премиерът на Дания Мете Фредериксен през март, въвеждайки карантина. Сега експертите вече имат достатъчно данни, за да се оцени до каква степен карантината е добра като стратегия.
Напоследък учените, въз основа на своите изследвания започнаха да твърдят, че карантината, на която бяхме подложени не е ефективна и не е повлияла на броя починали. Професорът по икономика Кристиан Бьорнсков пише в своя статия: "Като цяло политиката на карантината от пролетта на 2020 година беше грешка от страна на правителствата, която ще има дългосрочни последици." Това съобщава датското издание Weekendavisen.
Бьорнсков съвсем не е единствен. В момента се наблюдава взрив в научната оценка от влиянието на карантината върху пандемията. Ако до сега в тази област преобладаваха прогнози за разпространението на болестта, основани на епидемични модели, то сега тя е залята от огромен обем литература, зад която стоят социолози и икономисти. Те поглеждат назад и анализират данните.
В рамките на всички модели за борба с коронавируса беше направена груба грешка. Печално известният пример са дебатите в Имперския колеж през март, по време на които епидемиологът Нил Фергюсън, който предсказа смъртта на 500 млн. британци, способствайки за това, страната, която не се стремеше да обявява карантина, в крайна сметка се затвори. Според изчисленията на Фергюсън към края на юли трябваше да починат и 100 хил. шведи. Само че през септември, починалите от коронавирус в Швеция са малко под 6 хил. души.
Карантина без ефект
Неотдавна Кристиан Бьорнсков участва в изследване, в което се сравняват 24 европейски страни и установява, че карантината не се отразява по никакъв начин на данните. Професорът разглежда връзката между нивото на строгост на карантината в първата половина на 2020 година и смъртността в отделните страни. Данните за изследването са получени от няколко независими източници. Бьорнсков не се концентрира върху смъртността от covid-19, защото точните цифри са неизвестни, тъй като различните страни изчисляват броя на починалите по различен начин. Всяка седмица той следи общата смъртност в страните, които наблюдава, сравнявайки я с контролната цифра, а именно - средният брой на починалите за същата седмица през 2017, 2018 и 2019 година.
"По този начин може щателно да се проследи какво се е случило след въвеждането на карантината в различните страни. Ако карантината е изиграла решаваща роля в опита да се спре разпространението на инфекцията, а следователно и да се понижи броят на починалите, то резкият ефект от нея би трябвало да бъде видян след две-три седмици след въвеждането ѝ. Защото инкубационният период на вируса е от 7 до 10 дни и още пет дни са нужни, за да се разболее човек сериозно. Само че никъде не видях такава картина.", обяснява Бьорнсков.
Според изчисленията му две-три седмици след въвеждането на карантината се наблюдава не голям позитивен ефект, но той е статистически незначителен и след четири седмици изчезва. В същото време цифрите опровергават още едно очакване.
"Ако сравним страните на основание въведената от тях карантина, ще се окаже че няма никаква връзка между това доколко строга е била тя и общата смъртност след пика на заболеваемостта.", допълва експертът.
Медицинските сестри спасяват животи
Този извод може да се прочете в последния брой на издание ClinicalMedicine.
"Правителствените мерки, като затваряне на граници, пълна карантина и по-интензивно тестване на хората за коронавирус не корелират със значителното намаляване на броя на критични случаи на заболяването и общата смъртност." Това пишат група канадски американски изследователи от университета в Торонто. Учените анализират широк спектър от медицински и социално-икономически данни от 50 страни на Европа, Азия, Африка и Америка, за да разберат какво е формирало хода на националните епидемии.
Първоначално те отбелязват, че макар строгите мерки по овладяването на коронавируса сякаш ограничават разпространението в Китай, Южна Корея и Тайван, то не настъпва в такива страни като Италия, Испания и САЩ. От друга страна, когато разширяват зоната си на наблюдение и започват по-внимателно да разглеждат здравословното състояние на населението и характеристиките на здравните системи, се установяват някои закономерности.
Веднага се забелязва корелацията между смъртността от коронавирус и излишното тегло и преклонната възраст на хората. Тя е по-висока в страни, където има много пълни хора и голям брой възрастни граждани. Учените с учудване установяват, че големият брой пушачи в страната сякаш е свързан с по-ниско ниво на тежки случаи на заболяването. Това може да се обясни, с факта, че пушещите хора средно са по-млади, но по думите на учените в тази област са необходими допълнителни изследвания. Друга изненада е това, че важен положителен параметър на системата на здравеопазването е големият брой медицински сестри. Колкото повече медицински сестри на глава от населението има, толкова по-ниска е смъртността. При това като цяло лошото състояние на здравната система е причина за високата смъртност.
Контрафактическата Швеция
"Според мен много учени биха потвърдили, че карантината е имала някакъв ефект най-вече заради основни промени в личното поведение на хората, свързани с епидемията. Това е баналната хигиена на ръцете, физическата дистанция и в известна степен медицинските маски", казва Гернот Мюлер от Тюбингенски университет.
В същото време, по думите му проблемът на епидемичните модели, използвани за прогнозирането на разпространението на инфекцията, се състои в това, че в тях не се отчита достатъчно динамиката на промените в личното поведение на хората.
"Вероятно нашият собствен страх да не се заразим ни кара да избягваме други хора, като по този начин сами се борим с инфекцията." Това предполага Майкъл Левит - нобелов лауреат и професор от университета в Станфорд, който от момента на първото огнище в Ухан е наблюдавал броя заразени по цял свят. Специалистът отбелязва, че епидемията в нито един момент не се е развивала експоненциално, както това се случва при пасивно разпространение.
"Нека погледнем Швеция. В частност Швеция в продължение на цялата пандемия беше най-големият аргумент в полза на карантината. Вдъхновявана от своето министерство на здравеопазването, страната се придържаше към модела на отворено общество, в което поведението на гражданите се регулира на доброволни начала. Броят на смъртните случаи от коронавирус там превишава шест пъти показателите в Норвегия и Дания взети заедно.
"А ако Швеция беше обявил карантина?", пита Мюлер.
"Установихме, че въвеждайки карантина Швеция би могла да понижи двойно броя на заразените и с една трета броя на починалите. По този начин тя дори нямаше да се доближи до показателите на Дания и Норвегия, следователно промените в поведението сами по себе си са имали ефект", заключава Мюлер. На практика Мюлер и неговите колеги използват данни от 13 страни в Западна Европа, които по редица параметри напомнят Швеция, но при това в една или друга степен се въвежда ли карантина, за да конструират една "изкуствена" Швеция, след което сравняват данните с реалната Швеция.
Липса на починали
"Методологически германското изследване е изпълнено много добре", казва Кристиян Бьорнсков. "Но то съдържа данни само до 15-ти май. А именно след тази дата, жителите на Швеция рязко престанаха да умират в такива количества и сега въпросът е в това - ще установят ли учените изобщо някакви разлики, ако проведат изследването си отново, използвайки днешните цифри и тези, които ще бъдат след два месеца.", разсъждава ученият.
Някои учени отбелязват, че върху смъртността в Швеция са се отразили особени структурни обстоятелства. Първо, в тази страна през последните три години до пандемията е имало аномална ниска смъртност, като цяло. Според статистиката само за първите 11 седмици на 2020-та година в страната са починали 1,5 хиляди души по-малко, в сравнение със същия период през 2019 година, което много добре съответства на онази една трета смъртност, която би могла да бъде избегната, ако Швеция бе минала под карантина.
Недостигът на починали в реалния свят се превръща в това, което икономистите без емоции наричат dry tinder, имайки предвид, че в гората сухите съчки могат лесно да се запалят, ставайки причина за началото на пожар. Казано по-човешки това са възрастните и слабите граждани, които продължение на няколко сезона са успявали да избегнат смъртта, например от грип и сега са станали жертва на коронавируса.
Мнозина обръщат внимание на особената роля, която изиграват в ситуацията шведската система за грижа за възрастните хора. Американският икономист Даниел Клейн по-рано посочва, че в шведските домове за възрастни като цяло живеят по-слаби хора, отколкото в Дания и в Норвегия. Ако средната продължителност на живота в домовете за възрастни в Дания Норвегия е 32 месеца, то в Швеция е само 16 месеца.
Накрая се забелязват и големите разлики в цифрите по региони в Швеция, макар политиката навсякъде да беше еднаква. Докато стокхолмският регион пострада много силно, то броят на починали в други 3 региона на страната съответства на смъртността в Дания. Без карантина.
Политиците нямаха търпение да действат
Всички социолози икономисти, които се занимават с корановируса, призовават в бъдеще да се обсъди ролята на политиците в ситуацията. Американският професор по икономика от калифорнийския университет Андрю Аткесон в свой доклад не отдавна изрази тревога, че "при формирането на курса на времето на тази смъртоносна пандемия излишно голямо значение се е придавало на политически определяните мерки."
"В обществените изследвания ние говорим за action bias (склонност да се действа бързо)", казва Кристиан Бьорнстров за стремежа на политиците във всякакви ситуации да демонстрират своята решителност. Шведският социолог Абиел Себату описва това в своя статия в изданието PNAS как различните страни като маймуни копират една от друга еднообразни пакети мерки.
Гернот Мюлер се надява, че това обсъждане ще спомогне за по-тясно сътрудничество между неговите колеги и епидемиолозите в бъдеще:
"Икономистите могат повече от това просто да се оглеждат назад и определено могат да имат принос в моделите, които трябва да помагат да се предсказват последиците от епидемиите. Ние сме обучени да включим в своите разчети надеждите и очакванията на хората и да обръщаме внимание на това как заради тях се променя тяхното поведение."
Превод: Actualno.com
