Срещата на руския президент Владимир Путин с иранския и турския му колеги показва, че Путин не се оставя да бъде вкаран в международна изолация. Това пише в свой анализ за германския вестник Handelsblatt редакторът Йозан Демиркан. Демиркан работи в изданието от 2012 година, родом е от Кьолн, но понастоящем живее в Истанбул. Ето какво пише той:
Русия, Иран, Турция... Тези три държави на пръв поглед нямат голяма геополитическа или икономическа тежест. По БВП играят втора лига в международен мащаб, както се казва. Русия е наказана заради Украйна, Иран е "в карантина" заради обогатяване на уран, а Турция страда от рекордна инфлация.
ОЩЕ: Гола стая, без знамето и под климатика: В интернет обсъждат как унижиха Путин на срещата в Иран
Въпреки това, в сянката на тази привидна изолация, и трите страни работят за разширяване на влиянието си в света, както се вижда от срещата на тримата държавни глави в Иран. Това се отнася в частност за Русия. Западните санкции тласкат ръководителя на Кремъл да установи по-тесни стратегически връзки с други, не западни страни. В Техеран този антизападен съюз беше доразвит и Западът не трябва да го подценява.
Официално срещата на върха на 20 юли се съсредоточи върху конфликта в Сирия. Тримата лидери обаче едва ли са били единодушни по всички сирийски въпроси, особено по отношение на евентуално турско нахлуване в разкъсваната от гражданска война съседна държава. И все пак посланието от тази среща беше недвусмислено: Западът печели конкурент и губи влияние по важни геополитически въпроси.
Въпреки че интересите на Москва, Анкара и Техеран в много конфликти се различават коренно, в Техеран изненадващо често говорят за сътрудничество. Например Русия и Иран подписаха газова сделка за 40 милиарда долара. Като цяло Техеран демонстративно застава на страната на Русия, особено по отношение на войните в Украйна и Сирия.
Турция и Иран от своя страна искат да учетворят търговията си, включително чрез нови петролни и газови сделки. Освен това Анкара се надява, че в бъдеще ще може да плаща сметките си за газ в лири и рубли, а не в долари и евро. И всичко това се случва в момент, когато европейската индустрия се страхува да не остане без руски газ през зимата.
Изложеното единство беше повече от политически пиар трик. Осъждането на Русия в Съвета за сигурност на ООН през пролетта прозвуча като впечатляващ сигнал към световната общност. Западната преса го нарече "сигнал, изпратен до войнолюбеца Путин". Но дори тогава, през пролетта, в ООН всъщност представители на повече от половината човечество се въздържаха от гласуване и де факто застанаха на страната на Кремъл. Междувременно в онези дни дори изборът на бутона "въздържал се" се възприемаше като подкрепа за Москва: в края на краищата тя беше порицана с огромно мнозинство от западните медии.
Колкото и да е важно за нас да осъдим Москва за нейните военни действия, Западът трябва да е наясно, че далеч не всички държави по света оценяват тази ситуация по един и същи начин. Това се отнася не само за Русия. Всички западни наказателни мерки, с които се реагира на атомните амбиции на Иран, не постигат целта си: страната продължава да работи по създаването на собствена атомна бомба. И Западът със своите дълбоко фрапиращи санкции, засягащи цялото население, буди само омраза в страната.
В отговор на тези санкции Иран, подобно на Русия, изгражда собствена мрежа от контакти. Преди месец иранският външен министър пътува до Индия. След това стана известно, че двустранната търговия между двете страни в бъдеще може да мине без долара.
Ердоган участва в преговорите по всички световни кризи
В Турция не само близкият до правителството лагер, но и значителна част от населението смята, че НАТО носи част от отговорността за войната в Украйна. И въпреки че Ердоган е осъждан от Запада за неговата автократична политика, този автократ, за разлика от западните демократи, изненадващо често сяда на масата за преговори при големи кризи като посредник. А понякога - и като активен участник в разрешаването на кризата.
Фактът, че германският борсов индекс направи радостен скок нагоре, веднага щом Русия намекна за продължаване на доставките на газ за Европа, показва колко зависим е станал Западът. Той вече стана зависим от състояния, които преди смяташе за маловажни. Европа разбра това по време на бежанската криза, когато трябваше да се обърне за помощ към Турция.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше подложена на критики за преговорите за доставки на газ с автократичния президент на Азербайджан миналата седмица. Критика и гняв се стовариха върху федералния министър на икономиката Робърт Хабек, когато той пътува до недостатъчно демократичното емирство Катар през пролетта със същата мисия.
Западните дипломати обичат да поддържат контакти само със съмишленици и да развиват отношения с тях. Но в сянката на тази уж безконфликтна западна дипломация все по-голямо влияние печелят различно мислещи страни – противници на Запада. Тези страни-противници ни изглеждат изолирани, но те действат решително. Трябва да признаем това и да реагираме по съответния начин. Снимки, показващи демократи редом с деспоти, скоро ще станат норма.
Превод: Ганчо Каменарски
