Първите десет държави, към които е насочен износът на Турция, са както следва: Германия, Великобритания, Италия, Испания, САЩ, Франция, Ирак, Холандия, Израел и Белгия, както съобщава Асамблеята на турските износители (АТИ). Макар Анкара да твърди, че в Лондон има „финансови черни каси“ на Фетхулласитката терористична организация (ФЕТО) и осъжда италианския енергиен гигант ENI за сондажните действия край бреговете на Кипър, Великобритания, Италия и Испания продължават да имат относително добри отношения с Турция. В същото време отношенията с останалите седем страни в списъка се обтегнаха, пише в свой анализ за Hürriyet Daily News, цитиран от БГНЕС, Барчън Йънанч.
Лидерите на повечето от тези държави често биват мишена на президента Реджеп Тайип Ердоган, а Франция е на път да се присъедини към списъка на "страните, които да биват халосвани всяка седмица".
В идеалния случай най-големите ви търговски партньори трябва да бъдат вашите съседи. Русия и Иран са двамата най-големи съседи на Турция, единият на север, другият на изток. Всъщност не би било напълно погрешно да се допусне, че с военното си присъствие в Сирия и политическото влияние над Башар Асад, Русия и Иран сега са и южни съседи на Турция.
Нито една от страните не може да се види в топ 10 страните от списъка за турски износ, но поради енергийните си ресурси и двете са в списъка на първите 10 страни, от които Турция внася. Русия почти винаги е сред първите три.
Руснаците често казват, че компенсират това положение, като изпращат милиони туристи в Турция. Но веднага щом връзките се влошиха след свалянето на руския самолет през 2015 г. от турските ВВС, потокът от руски туристи беше отрязан като с нож. За разлика от тях дори когато отношенията между Анкара и Берлин бяха особено напрегнати миналата година, повече от 3 милиона немски туристи дойдоха в Турция. Представителите на туристическия сектор прогнозират увеличение на броя на хората от Европа през 2018 г., а броят на немските и руските туристи се очаква да бъде около същото число и тази година.
Търговският дисбаланс на Турция с Русия беше коронясан на 3 април с церемонията по откриването на атомната електроцентрала „Аккую“. Инсталацията върви с цена от 25 милиарда долара и според енергийния експерт Мехмет Йогютчю, това число вероятно ще се увеличи. Йогютчю също постави под въпрос дали има смисъл да се изгражда голяма нова ядрена централа, след като международните тенденции в момента предпочитат по-малките с по-ниска цена.
Но за турските управници има значение. Парите не трябва да се имат предвид от "голяма страна" като Турция. В края на краищата, тя среща добра подкрепа на обществените митинги, когато говори за "най-дългия мост", "най-голямото летище" и т.н. Не забравяйте факта, че умните страни все по-често търсят интелигентни решения: Умните държави не са заобиколени от врагове и множество заплахи за сигурността им от всички страни!
Но също така умните страни също не си позволяват да бъдат притиснати в ъгъла от противниците си. Що се отнася до Турция, просто погледнете ситуацията в Сирия и как Анкара се оставя да попадне в капана, формиран от Русия, Иран и Асад.
Турция избра да отслаби забранената Работническа партия на Кюрдистан (ПКК), като изблъска сирийското ѝ разклонение - „Отрядите за защита на населението“ (ОЗН) от нейните граници. Операцията „ Щит на Ефрат" срещу Ал Баб през 2016 г. имаше за цел повече да предотврати кюрдските сили да създадат коридор между две територии, които контролират в Северна Сирия, отколкото да е насочена срещу „Ислямска държава“ (ИД). Тази операция се осъществи с благословията на Русия, но за сметка на ползите за режима срещу противниците. В крайна сметка Турция не можеше да каже и дума, когато силите, ръководени от режима, подкрепени от Русия и Иран, започнаха нападения срещу територии под контрола на опонентите на режима. Това започна с Алепо, продължи с Гута и сега продължава с Дума.
Турските военни кампании и офанзивите на режима означават, че сирийските кюрди са отдалечени от турската граница и бойците срещу режима изоставят последните си твърдини и отиват в Идлиб. Триото Москва-Техеран-Дамаск иска всички джихадисти да търсят убежище край турската граница, което е изключително умна стъпка от тяхна страна.
Длъжностни лица в Анкара сега говорят за действия в Манбидж и до иракската граница. Докато Турция официално заявява, че това е част от "прочистването на границата от терористичната организация" (ПКК), реалността е, че страната ще се окаже в положението на нейните граници да бъдат разположени други терористични организации. Няма гаранция, че тези ислямистки и джихадистки групи няма в бъдеще да отвърнат на удара срещу Турция.
Турция не трябва да попада в този капан.
