Малко вероятно е, че НАТО, въпреки огромното си желание за приемането на нови членове, щеше да покани Турция в редиците си, ако тя кандидатстваше в настоящия момент. Това пише Дъг Бандоу в статия за американското списание The American Concervative, цитирана от агенция "Фокус".
Външната и военната политика трябва да се променят заедно с обстоятелствата. В годините на Студената война имаше смисъл Вашингтон да изгради Организацията на Северноатлантическия договор и да направи Турция неин член. Днес доминираното от Америка НАТО има малко смисъл, а членството на Анкара - още по-малко.
Включването на Турция, което никой не бърка с демокрация в либерален западен стил, винаги е било малко смущаващо. През годините тази нация се оказа политически нестабилна, с периодична военна намеса в управлението. През 1974 г. Турция нахлу в Кипър и почти стигна до сблъсък Гърция, друга страна член на НАТО. Последващите слаби коалиционни правителства бяха малко склонни да се справят със сериозните проблеми на страната.
За щастие, така и не се стигна до конфронтацията с Русия, а след разпадането на Съветския съюз, служители на Алианса положиха извънредно много усилия, за да подготвят нови задължения и най-накрая организираха мисии извън районите, които до голяма степен не са свързани с отбраната на Европа. Турция изигра малка роля във всяка една от тях.
Що се отнася до действията на САЩ, Анкара показа лоши отношения с Алианса - но добра геополитическа преценка – с отказ да позволи на САЩ да отворят северния фронт срещу Ирак от турска територия през 2003 г. Това доведе до разрив с Пентагона, който преди това бе най-силният адвокат на Анкара в САЩ.
Напоследък Турция играе до голяма степен злощастна роля в Сирия. В началото на сирийската война правителството на Ердоган позволи на членовете на „Ислямска държава“ лесно преминаване през границата. Контрабандата бе широко разпространена: зетът на Ердоган и петролният министър бяха обвинени, че са замесени в доходоносната, макар и незаконна търговия. В началото на 2018 г. Анкара започна офанзива срещу сирийските кюрди, които сътрудничиха със сили на САЩ срещу джихадистите. Настоявайки за създаването на буферна зона, Ердоган дори заплаши да се изправи срещу американския военен персонал.
Ердоган също се обърна и срещу Израел, което му струваше подкрепата от нейните застъпници в Америка. Анкара продължава да провокира Атина, като отказва да признае гръцкото въздушно пространство около островите близо до Турция и остава основна пречка за уреждане на кипърския въпрос. Откриването на находища на природен газ в кипърски води доведе до по-нататъшно изостряне на конфликта между Република Кипър и Турция, предизвиквайки отмъщение от страна на Европейския съюз.
Ердоган също така редовно се заиграва с широко разпространените антиамерикански настроения в Турция, обвинявайки САЩ в участието им в проваления преврат отпреди три години. Без доказателства той обвини за пуча Фетхуллах Гюлен, възрастен мюсюлмански клирик, който живее в Америка от десетилетия. След това Ердоган критикува Вашингтон за това, че не е изпратил Гюлен в Турция за съдебен процес, въпреки че Анкара не предостави необходимите доказателства за екстрадиция. Правителството на Ердоган също арестува няколко американци, най-известният от които е пастор Андрю Брънсън, на лекомислени основания, очевидно, за да ги използва като разменни чипове.
Злоупотребата със съдебната система беше само един компонент от плъзгането на Турция към автокрация. Анкара се превръща във все по-несвободна държава, в която опозицията или дори критиките към президента и управляващата партия може да доведат до загуба на работа, отстраняване от длъжност и затвор. Опитът за преврат, за който мнозина анализатори уличиха Ердоган в планирането, предостави идеалното извинение за масова чистка.
Нищо от гореизложеното, освен задържането на Брънсън, нямаше значение за администрацията на Тръмп. Въпросът, който сега заплашва Алианса, е закупуването от Анкара на руски системи С-400 за противовъздушна отбрана. Нарастващото отчуждение между САЩ и Европа насърчи турския лидер да погледне на Изток, особено след като руският президент Владимир Путин бързо демонстрира подкрепа към него по време на опита за преврат през 2016 г. Тръмп обвинява администрацията на Обама за провала на сделката за „Пейтриът“, но това беше решението на Ердоган; в крайна сметка той може да е искал по-добра защита срещу американските самолети.
Пентагонът се опасяваше, че едновременната експлоатация на С-400 и F-35, която Турция планира да закупи, ще подобри способността на Русия да сваля американските самолети при всеки бъдещ конфликт. Заместник-министърът на отбраната Елън Лорд обясни: „Ние се стремим само да защитим дългосрочната сигурност на програмата F-35". Въпреки серията американски жалби, искания и заплахи, Анкара прие доставките от Русия. Вашингтон отговори, като забрани Анкара да закупува F-35.
Освен това Вашингтон планира да изхвърли Турция от производствената програма на F-35. Администрацията обмисля икономическите наказания за турското правителство и официални лица.
Британският вестник The Independent предположи, че „провалът на Тръмп да накаже Ердоган ще бъде пропуснат шанс да се обърне злонамерената програма на Путин за внасяне на разкол в ЕС, НАТО и всяка друга организация, за да се запазят амбициите на Русия в пейзажа след Студената война“. Въпреки това е малко вероятно Анкара да капитулира. Санкциите само биха увеличили двустранната враждебност и вероятно биха накарали Турция да затвори въздушната база в „Инджирлик“ за американците.Турция също така би могла да заеме кюрдска територия в Северна Сирия.
По-добър подход би бил избягването на по-нататъшни санкции и натиск за спиране на членството на Турция в НАТО, като е вероятно да последва и прогонването ѝ. (Също така ядрените оръжия на Америка трябва да бъдат изтеглени от "Инджирлик", независимо от разрешаването на настоящия спор). Това би било дълго закъсняла стъпка Алианса, който досега демонстрира неприлично желание за разширяване.
Единствената сериозна потенциална заплаха за сигурността за Европа днес е от Русия. И все пак на Турция не може да се има доверие дали ще вземе страната на НАТО в конфликт. Външната политика на Анкара сега се различава значително от тази на западните държави и отношенията ѝ с Русия, включително сътрудничеството в Сирия. Наистина, точно както след преврата Ердоган реши, че не може да се довери на офицерите си в НАТО, Алиансът не може да се довери на турски служители, които може да се окажат същински русофили.
Мисълта за излизане на Анкара провокира ужас сред някои членове на външнополитическата общност. Неназован „висш служител на Държавния департамент“ настоя, че „Турция е и остава важен съюзник на НАТО, важен партньор на САЩ. Нашите взаимоотношения не се дефинират единствено от въпроса за С-400“. Въпреки това предефинирането на Анкара само ще формализира променящите се отношения. На практика Турция вече е „изгубена" за Алианса. Изкореняването на всякакви илюзии за отношенията би могло да даде по-добра възможност на САЩ да преговарят с Анкара за Сирия или който и да било друг въпрос.
Разбира се, Ердоган няма да бъде вечно президент. Уолтър Ръсел Мийд, журналист от The Wall Street Journal, твърди, че „Вашингтон трябва да помни, че Турция е по-голяма от един човек и да се съсредоточи в дългосрочен план".
Турското население вече е едно от най-враждебните към Америка в света, като само 18% от него гледа на САЩ благоприятно. Данните са за 2017 г. Невероятните 72% ни възприемат като „голяма заплаха". Това е най-високото ниво сред 30-те държави, в които изследователският център „Пю“ е провел изследването.
Нещо повече, нарастващата ислямизация в Турция отразява повече народни убеждения, отколкото правителствена политика. Това прави противопоставянето срещу Америка по-вероятно и по-малко вероятно помирението с Израел. Предишните националистически правителства третираха Гърция и Кипър по-студено и кюрдските граждани по-строго, отколкото го прави Ердоган.
Аманда Слоут от Института „Брукингс“ отбеляза: „Анкара се чуди дали Вашингтон се грижи за нуждите си от сигурност и Вашингтон се чуди дали Анкара е надежден съюзник“. И двата отговора са не. Но това няма да се промени. Малко вероятно е че НАТО, въпреки огромното си желание за приемането на нови членове, щеше да покани Турция в редиците си, ако тя кандидатстваше в настоящия момент, отбелязва още американското издание.
* Заглавието е на Actualno.com
