Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Тръмп срещу Байдън - битката за американската енергетика

19 октомври 2020, 17:00 часа • 3327 прочитания

В разгара на предизборните дебати между Доналд Тръмп и Джо Байдън има една тема, която не намира място под прожекторите – темата за енергетиката. Това е разбираемо, защото предизборните дебати преди всичко са свързани с хляб и зрелища, докато експертна тема като енергетиката изисква много по-задълбочени познания и сериозни дебати сред кандидатите. Въпреки това, енергетиката си остава ключов сектор при формирането на цялостната стратегическа визия за развитието на Щатите, защото от него зависи устойчивото развитие на всички икономически системи, и в немалка степен американското геополитическо позициониране.

Това пише в специален анализ за Actualno.com икономистът Борислав Боев, посветен на предизборната ситуация отвъд океана на тема "Енергетика".

Няма да е изненада, ако кажем, че двамата кандидати имат коренно различно виждане за развитието на енергетиката. И докато при Тръмп плановете се коват под диктата на реалностите в американската икономика, то идеите на екипа на Джо Байдън са подчинени повече на зелената идеология и светлото нисковъглеродно бъдеще. Но защо енергетиката е толкова важна? Освен, че е кръвоносната система на икономиката, енергийния сектор е структуроопределящ за пазара на труда икономика. През 2019 г. заетите в газовата индустрия са наброявали 625 хил. души, въглищата - 197 хил., петролната индустрия - 799 хил. и ядрения сектор - 72 хил. души. Заетите в отрасъл „Пренос, дистрибуция и съхранение“ наброяват 2,3 млн. човека, а отрасъл „Енергийна ефективност“ дава работа на 2,35 млн. американци. Тези данни показват, че енергетиката действително е генератор на икономически растеж и благосъстояние за значителна част от американските граждани. Ето защо нейното стратегическо развитие е от изключителна важност не само за енергетиката, но и за концептуалната рамка в която се движи американската икономика.

Тръмп – човекът на традиционната енергетика

Енергийната стратегия при администрацията на Тръмп е недвусмислена – подкрепа за конвенционалните източници в лицето на петрол и природен газ. Тези суровини имат стратегическо значение на само за енергийната сигурност на САЩ, но и за позициите на страната на международните енергийни пазари. През 2018 г. САЩ е най-големият световен производител на природен газ – 863 млрд. м3 годишно. В същата година щатското производство на петрол се увеличава със 17% на годишна база, стигайки до 11 млн. барела дневно, като по този начин САЩ изпреварват Саудитска Арабия и се превръщат в световен №1 по производството на петрол. Тези данни дават основание на американската администрация за формиране на дългосрочна политика в подкрепа добива на конвенционални енергийни ресурси – нещо, което бе потвърдено от министъра на енергетиката Дан Бруйет преди няколко седмици в интервю за Блумбърг. Много е важно да се подчертае, че петролната и газовата индустрия са водещи по заетост в целия енергиен сектор, а това засилва електоралната им тежест.

Но докато петрола и природния газ се радват на правителствена подкрепа и солидно присъствие на националните и световни енергийни пазари, не така стоят нещата при друг важен конвенционален източник – въглищата. По данни на американската енергийна администрация (EIA) производството на въглища през 2019 г. е намаляло със 6,6% на годишна база. Въглищата продължават да имат относително висок дял в производството на електроенергия - 23,5%, но през последните години техния дял постепенно намалява (през 2014 г. въглищата са произвеждали 38,6% от електричеството в САЩ). Намаляването добива и производството на електроенергия от въглища логично води до загуба на производствен капацитет, което принуждава някои въглищни централи или да намалят мощностите си, или да затворят преждевременно, защото не удържат на пазарния натиск. Въпреки че през цялата си политическа кариера Доналд Тръмп категорично е заставал на страната на въглищната индустрия, ще му бъде много трудно да възстанови сектора и да спре тенденцията за плавен отказ от въглищата. Общият инвестиционен климат, конкуренцията на природния газ и глобалните трендове в посока преход към нисковъглеродни източници не създават благоприятна среда за развитието на сектор, който се отличава тъкмо с противоположното – високо ниво на въглеродни емисии. Въпреки това Тръмп може да има полезен ход, с който да смекчи недоволството на миньорите, но той е свързан не с трупането на краткосрочни политически дивиденти, а с начертаването на дългосрочни, стратегически приоритети за въглищната индустрия. Такива могат да бъдат преобразуването на въглищните централи чрез смяна на горивната им база, програми за преквалификация на работещите в сектора и т.н.

Друг много важен сектор за американската енергетика, за който почти не се говори, е ядрената енергетика. По отношение нейното развитие администрацията на Тръмп предприе редица законодателни инициативи като NEICA (Nuclear Energy Innovation Capabilities Act) и NEIMA (Nuclear Energy Innovation and Modernization Act), целящи насърчаването на иновациите и изграждането на допълнителен капацитет в ядрения сектор. През месец април 2020 г. американското енергийно министерство (DOE) за първи път от много години излезе със стратегически документ, фокусиран върху възстановяването на американската ядрена индустрия както на национално, така и на международно равнище. Освен това администрацията на Тръмп активно подкрепя развитието на иновативни технологии като малките модулни реактори (ММР), реакторите от четвърто поколение и тн. В лицето на Тръмп американската ядрена индустрия може да очаква подкрепа, но не може да се надява да бъде под светлината на прожекторите, така както са природния газ и петрола. Страхът на голяма част от обществото (често пъти необоснован) и сложността на ядрената енергетика правят дебата за нейното бъдеще непривлекателен. А в момент, в който кандидатите за президент отчаяно се нуждаят от трупане на рейтинг, няма място за ядрената тема.

Енергийната стратегия на Доналд Тръмп разчита преди всичко на устойчивите предимства (енергийно-икономически и геополитически), които само петролната и газова индустрия могат да предоставят. Единственият енергиен източник, който може да бъде представен като чист и нискоемисионен, в една хипотетична „Тръмп-зелена сделка“, е ядрената енергия. Действително производството на ток чрез ядрени централи не отделя никакви вредни и парникови емисии в атмосферата, но за разлика от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), запазва стабилността на енергийната система и предвидимостта на енергийните доставки.

Байдън – какъв тип Зелена сделка по-точно?

Плановете на кандидата на Демократическата партия са до голяма степен антипод на енергетиката при Тръмп. Още в края на 2018 г. демократическата партия (или по-скоро нейното все по-влиятелно ляво-зелено крило) лансираха идеята за „Green New Deal” (нова Зелена сделка). Един от първоначалните варианти на този план включваше свръхамбициозни идеи като забрана за износа на суров петрол, спиране на субсидиите за фосилната индустрия и изтегляне на всички бензинови и дизелови автомобили до 2040 г. В разгара на президентската кампания един такъв документ при всички положения би отблъснал центристкото крило в Демократическата партия, което дори и с намаляващ дял, все пак има някаква електорална стойност.

Въпреки че платформата на Байдън споменава „Green New Deal“ като основа за енергийното развитие, при нея отсъстват гореспоменатите ултрарадикални идеи. Централно място в платформата заема намерението за преход към 100% „чиста енергетика“ и нулеви въглеродни емисии до 2050 г. За изпълнението на този план са нужни над 1,7 трлн. долара, съсредоточени върху инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Може да се очаква, че водеща част от този план ще бъде затягането на регулаторната рамка за индустриите с най-големи нива на емисии, което би ударило върху всички големи производители не само в енергийния сектор, но и в тежката индустрия. Така например въвеждането на „въглероден данък“ (по подобие на търговията с емисии в ЕС) ще утежни положението на и без това разклатените от коронакризата въглеродно-интензивни индустрии.

А когато става дума за въглероден отпечатък, кандидата на демократите неколкократно е заявявал, че ако бъде избран за президент, ще върне САЩ в Парижкото споразумение – нещо, на което Тръмп категорично се противопоставяше и в крайна сметка успя да изтегли страната от него. Енергийната стратегия на Байдън включва и данъчни (tax credits) и административни облекчения за производителите на енергия от слънце и вятър, както и подкрепа за закупуването на електромобили. Потенциалните проблеми, които произтичат от тези планове, са свързани със всяко едно структурно звено на енергийната система. Подкрепата за „зелените“ източници ще създаде огромни дисбаланси в енергийната система на страната, която макар и децентрализирана, ще започне да усеща бремето на енергийни източници, които са с непостоянен характер. При наличието на огромна по мащаби правителствена програма за пренасочване на инвестициите само към избрани енергийни източници, съвсем очаквано е да се случи експанзия и ударно присъединяване именно на тези източници към енергийната система в САЩ. Почти сигурно това ще стане за сметка традиционните източници - въглища, газ, петрол и ядрена енергия. Отказът от всички тях ще намери отражение върху загубата на производствен капацитет – както у дома, така и навън. А последното увреди конкурентоспособността на американската енергийна индустрия на международните пазари.

Високите публични разходи, свързани с осъществяването на програмата на Байдън са проблем, който неминуемо трябва да бъде обсъден от американското общество. Разместването на пластовете в една традиционно консервативна и инертна система, каквато е енергетиката, може да има непредвидими последици за нейната стабилност. В момента последното нещо от което има нужда американската икономика, и най-вече обществени сектори като здравеопазване, е проблем със сигурността на доставките на енергия. Но планът на Байдън за увеличаване дела на източници с непостоянен и непредвидим производствен характер създава условия именно за такава нестабилност. Не е ясно какви ще са дългосрочните ефекти върху американската енергийна система, когато елементите, гарантиращи нейната стабилност, отстъпват място пред източници, които все още нямат същите технологични способности. Освен това наличието на привилегировани енергийни източници (ВЕИ) ще създаде усещане за несправедливост не само в обществото, но и сред ключовите енергийни индустрии, а това ще бъде пагубно за интегритета на енергийната индустрия.

Сблъсъкът в енергетиката между Доналд Тръмп и Джо Байдън всъщност е много повече от противопоставяне на два плана за развитието на американската енергетика. В тези две доктрини целия свят може да види сблъсъка на два свята – този на конвенционалната енергетика и консервативните иновации срещу този на зелената идеология, авантюризма в енергетиката и смелите обещания за безоблачното енергийно бъдеще. В светлината на този сблъсък, пред САЩ стоят редица предизвикателства, свързани с развитието на енергетиката.

Какво ще се случи с въглищната индустрия, ще успеят ли петролните и газови компании да възстановят пазарните си позиции преди коронакризата, какво е мястото на ядрената енергетика при нисковъглеродното бъдеще, са само част от въпросите, на които следващия американски президент трябва да отговори. Защото преките конкуренти на глобалните енергийни пазари никога не спят.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес