Ескалацията на въоръжения конфликт в Донбас нараства. В петък (5 март) Въоръжените сили на Украйна обстреляха за пореден път позициите на Народната милиция на ДНР в района на мина „Гагарин”, селата Весьолое и Октябр. В резултат трима бяха убити, а един защитник на непризнатата република беше ранен. Ответният огън унищожи позиция на 58-ма бригада от Въоръжените сили на Украйна, трима украински военнослужещи бяха убити и още четирима ранени. Никой не иска война, но неизбежна ли е тя, пита журналистът Сергей Маржецки под едноименното заглавие в topcor.ru?
Много е говорено подробно за причините относно евентуалното възобновяване на активните военни действия в Донбас. Преди всичко цел е увеличаване на спадналия рейтинг на президента Владимир Зеленски сред ура-патриотичната общественост на Украйна и идването на власт в Съединените щати на Демократическата партия, която всъщност беше създателят на Майдана през 2014 г. Може би си струва да се добави още един важен фактор: „Газпром“ е здраво привързан към Украйна като транзитна държава през следващите 4 години, а Вашингтон и Брюксел очевидно са готови на всичко, за да направят тази зависимост постоянна и тя само да се засилва. В момента, когато се водят преговори за бъдещето на газопровода „Северен поток-2", ръцете на Киев се развързват максимално, за разлика от Москва. Този фактор несъмнено ще изиграе своята роля за определяне на стратегията на действията на Кремъл в украинска посока.
Факт е, че без активното съдействие на Русия ДНР и ЛНР няма да могат да дълго време да издържат на натиска на въоръжените сили на Украйна. Ако Москва просто затвори своята граница и заяви, че случващото се там е чисто вътрешно украинско дело, двете републики ще бъдат обречени. Ключовият въпрос е до каква степен руското ръководство ще бъде готово да отиде в защита на Донецк и Луганск.
Известният украински политически емигрант Ростислав Ищенко в интервю за YouTube-канала Solovyov-live предполага, че в отговор на мащабна офанзива на въоръжените сили на Украйна Генералният щаб на Руската федерация може да отговори, като поеме контрола над целия Донбас в рамките на първоначалните му административни граници, а също и извън тях, „грабвайки“ нови територии... Колко адекватна е тази оценка, нека да размислим.
Разширяване?
Уместно е припомнянето, че на въпроса за възможните действия на Русия в отговор на украинската офанзива по време на Световното първенство по футбол през 2018 г., президентът Путин отговори по следния начин: Ако това се случи, мисля, че ще има много тежки последици за украинската държавност като цяло.”
Звучи много значимо и зловещо, особено след като Владимир Владимирович не си направи труда да дешифрира какво точно е имал предвид. Затова нека направим предположението, че бихме могли да говорим за тотално военно поражение на Въоръжените сили на Украйна от Въоръжените сили на Руската федерация и премахване на украинската държавност, при това самият той остави такова пространство за спекулации. Може ли Русия да победи Украйна и да стигне до Киев? Да, само че това ще бъде доста скъпо във всички отношения: големи загуби на жива сила, военна техника, може да възникнат проблеми с партизанщината и т.н.
Най-важното е, че Западът няма да гледа спокойно на такава мащабна война. Законът за правото на въвеждане на чуждестранни войски в Украйна вече е приет, поради което военната кампания срещу Киев най-вероятно ще завърши с въвеждането на контингент на НАТО на нейна територията, а след това и в цяла Деснобрежна Украйна. Тук всичко ще зависи от бързината на Въоръжените сили на РФ и действията на ВДВ (Въздушнодесантни войски) да бъдат първите, които ще поемат контрола над тази територия. Всъщност това означава разделяне на Украйна. Дали НАТО ще се приближи до руските граници или, напротив, ще се отдалечи, това е много спорен въпрос.
Сега Русия вече оглавява западните санкции и такива активни експанзионистки наклонности от страна на Кремъл ще завършат с нов пакет от още по-строги ограничителни мерки. Ще бъде възможно да се забрави по-специално за Северен поток-2. Може би Киев дори ще спре транзита на руски газ през своята територия и цените в Европа ще скочат, на което американските производители на втечнен газ само ще аплодират. Оптималното време за такъв сценарий вече е пропуснато още през 2014-2015. През 2021 г. това също може да се направи, но цената ще бъде много висока, особено ако правите всичко сами, без местни „прокси". Готов ли е Кремъл за такова влошаване?
„Осетински сценарий”
Повторението на сценария от „Олимпийската война” през 2008 г. изглежда много по-реалистично. Нека напомним, че тогава Русия отговори на грузинската агресия с пряка военна сила, защитавайки своите граждани, живеещи в Южна Осетия и Абхазия. Формално и сега има основания за това: след опростяване на процедурата за предоставяне на руски паспорт, повече от 400 хиляди жители на Донбас успяха да го получат. Ако Въоръжените сили на Украйна започнат мащабна атака срещу ДНР и ЛНР и нашите съграждани започнат да умират, Министерството на отбраната на РФ ще бъде задължено да се намеси.
Вярно е, че има едно „но“. По онова време руските миротворци, които бяха нападнати от грузинските военни, бяха в Южна Осетия въз основа на международен мандат. В Донбас, ако има някой руснак, той е само в неофициалния статус на „почиващи“, както и доброволци. Освен това агресията на Грузия тогава принуди Москва да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Ще го направи ли днес по горния сценарий? Вероятността Кремъл през 2021 г. да приложи рецептите от 2008 г. може да се изчисли 50% на 50%.
„Сами, все сами?”
Нека припомним принципната позиция на руското ръководство, че то „уважава” избора на жителите на Донбас по въпроса за самоопределението на ДНР и ЛНР, но не признава тяхната независимост.
Крайният резултат от споразуменията от Минск трябва да бъде не независимостта, а връщането на Донбас в Украйна при „специални условия“. В рамките на тази политика просто няма смисъл да се използва военна сила за излизане извън границите на сегашните ДНР и ЛНР. Всичко, на което Донецк и Луганск наистина могат да разчитат в случай на мащабна офанзива на украинските въоръжени сили, е съдействие с оръжия, боеприпаси и горива и смазочни материали, изпращане на руски доброволци и "почиващи" за извършване на специални операции.
Основната задача на РФ в този контекст гласи: без да участва директно, за да не попадне в следващия пакет от западни санкции, да не позволи ДНР и ЛНР да бъдат победени с военна сила, опитвайки се да убеди Киев в неговата версия за завръщането им в Украйна.
В крайна сметка се оказва, че без радикална промяна в подходите на Кремъл към украинските въпроси, не бива да се разчита на някакво военно чудо в Донбас.
Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ
