Цените на суровия петрол тръгнаха нагоре през последните седмици. И, докато временни фактори оказват краткосрочно влияние на котировките, дългосрочните перспективи за високи цени продължават да оформят перфектната буря… за потребителите.
Всички усещаме повишаването на ценовите трендове през последните седмици. Цените на горивата растат, като към момента те са задвижвани от обичайните икономически и политически данни и събития. И, докато те минават и заминават в исторически план, оформящите се дългосрочни перспективи за стойностите на петрола оставят привкус на изключително солен обяд. Бъдещето не се очертава розово за потребителите, които ще трябва да свикнат с трайно по-високите цени на черното злато. Печеливши отново ще са страните производителки, които съумяха да преминат през тежките изпитания на ценовите войни и намалената икономическа активност през изминалата година.
Три фактора обуславят заформящото се трайно поскъпване – на първо място това бяха ниските цени на суровината през последните години, следвани от безумните зелени политики на ЕС, а отскоро и на САЩ, след промяната на администрацията и накрая, разбира се, пандемията от коронавирус.
Ценовите войни
Ще запомним изминалите няколко години със старанието на Саудитска Арабия да ликвидира американската шистова индустрия. В тази битка впоследствие се включи и Руската федерация. Въпреки първоначалните си успехи, които всяха смут на пазара, крайният резултат беше пирова победа. Поддържането на изкуствено ниски цени от ОПЕК чрез механизмите на квотите не доведе до желаното прекратяване на дейността на американските компании, дори напротив – направи ги по-гъвкави и по-жизнеспособни. Разбира се, тук не може да не се спомене и свободата, която им бе дадена от администрацията на президента Тръмп. В течение на времето и с развитието на технологиите, цените на добивите им намаляха, сондите можеха бързо да реагират на пазара, да се включват и добиват в кратки срокове, което им осигури отличен пазарен дял и направи САЩ най-големия производител на петрол в света. Ниските цени, поддържани от традиционните страни производителки, обаче имаха един огромен негативен ефект, който сега със сигурност ще започне да се отразява на пазара, а именно – липсата на инвестиции в развитието и проучването на нови находища. Очевидно никой не очакваше ценовата война да продължи дълго време, както се случи или просто този фактор бе подценен от играчите на пазара. Още тогава множество анализатори, сред които и аз самия, предупреждаваха, че в средносрочен план това ще има негативни последици, а именно – прекалено високи цени на петрола, които световната икономика трудно ще понесе. Намаляването на капиталовите разходи на петролните компании през последните години варира около 30% всяка година, като достига 35% през 2020 г. Подобна бе и ситуацията през годините около 2004 г., което подготви достигането на рекордни нива на петрола през 2008 г. Положението допълнително се драматизира и от факта, че след приключването на пандемията в Китай, доставките за тази страна надминаха предкризисните нива и продължават стремглаво нагоре. Според международната енергийна агенция търсенето на петрол ще продължава да расте, особено в страните от азиатския континент, тъй като икономическото им развитие все още има огромен потенциал.
Поради новите левичарски политики на администрацията на президента Байдън едва ли ще може да се разчита и на американските шистови сонди. Острият завой към зелени политики и отвъд океана най-вероятно ще ограничи възможностите им чрез въвеждане на административни ограничения и затрудняване на дейността им. Нещо, което разбираемо инвеститорите не обичат. А шистовите добиви разчитат на тях.
Зелените абсурди
Мазохистичното удоволствие, което Европейската комисия изпитва при обявяването на поредната доза „зелени политики“ би било прекрасен елемент от романите на Маркиз дьо Сад, ако, за съжаление, не беше част от реалността. В последните години се води битка за унищожаване на европейската енергетика, а с това и на европейската конкурентоспособност с главно действащо лице именно брюкселската административна клика. Основно оръжие за пречупването на петролната индустрия е т.нар. въглеродна неутралност, която трябва да се достигне, както във времената на плановата икономика, след няколко петилетки. През изминалите години голяма част от енергийните компании в Европа поеха пътя на развойната дейност и инвестираха колосални суми за създаване на т.нар. „нискоемисионни течни горива“, които да покриват безумните почти нулеви стандарти за СО2 емисии, но да запазят възможността на обикновените хора да запазят автомобилите си с двигатели с вътрешно горене. По този начин те няма да има необходимост да инвестират в електромобили, чиято цена приближава почти стойността на гарсониера в София и на огромен имот в провинцията. Разбира се, всички тези инвестиционни разходи бяха за сметка на намаляване на добивна и проучвателна дейност, свързана с конвенционалните горива, което допълнително ще създаде липси на количества на пазара. В допълнение, всички тези разходи практически ще се окажат абсолютно безсмислени, тъй като според изтекла информация от Брюксел, нискоемисионните течни горива няма да бъдат включени като зелено гориво, или дори като преходно към въглеродна неутралност, тъй като ЕК, очевидно изпълнявайки лобистки интереси, залага на електромобилите и електричеството като начин за бъдещо придвижване. Това стана ясно и в последните дни, когато се разбра, че в Брюксел искат практически да се спре производството на двигатели с вътрешно горене до 2025 г. чрез въвеждането на нови стандарти за СО2 емисии, т.нар. Евро 7.
Не на последно място следва да се спомене и ролята на неправителствените организации, които атакуват европейските енергийни компании пред съдилищата, окрилени от същите тези за въглеродна неутралност. Тук ще спомена единствено решението на холандски съд, че една петролна компания трябва да намали емисиите си СО2 с 45% до 2030 г., сравнено с нивата от 201 9г. Или да плати обезщетение за неизпълнението на това задължение. Тъй като това е практически невъзможно, ако решението бъде потвърдено от по-горна инстанция, това ще означава или ликвидация на една от най-големите европейски компании, или преместването й в юрисдикция, която няма за цел да унищожава огромни фирми, плащащи данъци, измервани в стотици милиони и осигуряващи работа за десетки хиляди служители. И още една безумна сума, която ще се заплати за сметка на капиталовите разходи на дружеството. Най-неприятното е, че този самоубийствен пример на холандските НПО-та най-вероятно ще стане заразен.
Всичко това, разбира се, е за сметка на европейските дружества, тъй като техните руски или китайски конкуренти едва ли някога ще се сблъскат с толкова изкуствено създадени проблеми, административни норми и съдебни дела. Не случайно преди няколко месеца, с усмивка на уста, един високопоставен служител на руска енергийна компания, спомена че е твърд привърженик на зелените политики за намаляване на емисиите, които се прилагат в ЕС.
Коронакризата
Годината на коронакризата е тази с най-голямото намаление на разходи, свързани с добивите и проучването на нови залежи – над 34%. Естествено, това беше обусловено от много ниските цени на суровината и намаленото търсене, дължащо се на ограниченията в придвижването на хората.
И докато в Азия икономиките се възстановяват с бързи стъпки, в Европа все още се говори за възможни нови ограничения, а придвижването между страните-членки на ЕС е изключително затруднено и без изгледи да се възстанови в скоро време. Отказът от ваксинация е проблем в повечето европейски страни, което неминуемо ще се отрази в нови вълни през следващите месеци. А оттам – и свиването на икономиките ще продължи. Плановете за възстановяване от кризата, които се предлагат на ЕК от държавите се гледат под лупа, с фанатичен ентусиазъм, да не би да включват изграждане на мощности за фосилни горива или някакъв скрит стимул за енергийните компании, което допълнително ще ограничи възможностите на европейската икономика.
В тази ситуация единствено печеливши ще са страните производителки. Те ще предложат суровина на високи цени през следващите месеци, която безпроблемно ще търгуват с възстановяващите се азиатски икономики. А тъй като зелената мечта на ЕС е неясна и далечна, съюзът ще разчита на конвенционалните горива за транспорт на стоки и придвижване на хора. Високите цени на горивата ще затруднят възстановяването на икономиката, ще предизвикат инфлация и ще доведат до повишаване на цените на стоките и намаляване на покупателната способност на европейците. Вероятно отново ще си припомним цени от около и над 100 долара за барел, освен ако не се случи нещо извънредно в световен мащаб.
Жалкото в цялата ситуация е, че много от описаните процеси можеха да бъдат управлявани значително по-добре от европейския политически елит. Очевидно обаче сред важните за европейското статукво въпроси е кой да седне на единствения стол, което в последствие причинява безсъние, както и дали цветовете на дъгата ще изгреят над Будапеща. А че цената за това няма да платят Урсула и Шарл, струва ми се, е ясно…
Автор: Светослав Бенчев, https://proenergia.bg/
