Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

"Ти разбираш ли, че сме фашисти?", руски военни споделят срама си от участието във войната

04 януари 2023, 18:00 часа • 11021 прочитания

Към юли 2022 година, четири месеца след началото на нахлуването на Русия в Украйна стана ясно, че руските военни масово се отказват да продължат участието си във войната. Изданието "Верстка" е пресметнало, че за този период почти 1800 руски военни са се отказали да воюват. Но ако в началото на войната върху тези военни е имало натиск, наричали са ги предатели и са ги заплашвали с наказателни дела, то сега ги откарват в т.нар. "лагери на отказалите се" на територията на ЛНР, първо в Брянка, а после в Перевалск. Там руските военнослужещи се оказват в плен на своите - биват пребивани, заплашвани да бъдат убити, вербувани в ЧВК "Вагнер" и връщани против волята им обратно на фронта. 

Изданието "Важные истории" разказва защо руските военнослужещи не искат да воюват в Украйна, как ги заставят да се върнат обратно в строя и защо много от тях се страхуват да разкажат за преживяното в лагерите на отказалите се. Имената на героите са променени и не се разкриват подробности за възрастта им, местожителството и подразделения заради тяхната безопасност.

"Никога в живота ми не ме е било толкова срам"

"От самото начало на войната исках да отида да воювам. През юни успях, разказва наемникът Сергей. - Отидох да видя с очите си нацистите. Но в момента, в който дойдох, пред очите ми се разкриха разрушени населени пунктове, мирни жители, опитващи се да спрат колоната. Те са лишени от продукти. Една баба помоли за храна. От видяното веднага разбрах - напразно сме тук."

В началото мирните жители се страхуваха да говорят истината, все пак пред тях са въоръжени хора, разбира се, че ще кажат, каквото искаш да чуеш. В началото казваха: "Най-после Русия дойде!", но ако общуваш с тях две седмици хората се отпускат и започват да говорят това, което чувстват. Някои от тях направо казват: "Махайте се, това е нашата земя!". Никога не ме е било толкова срам в живота ми. 

Имах приятел, който също като мен е искал да участва във войната. Тогава мислехме еднакво и моментът на осъзнаване настъпи по едно и също време. Тогава му казах: "Ти съзнаваш ли, че ще фашисти?" Той ми казва: "Мислех си същото, но се страхувах да ти го кажа, мислех, че ще ме застреляш. Да, ние сме фашисти и го осъзнавам. Срам ме е, че съм бил сляп толкова време и че за да го разбера трябваше да го видя с очите си." Той написа отказ от участие във войната и сега е в Русия.

Мнозина се отказват, не защото са осъзнали нещо, а защото са уморени. Познавам хора, които прекараха три месеца в боеве, глад, жажда, физически натоварвания. Те се отказват, защото не им дават почивка дори за къпане или да се наспят. Затова хората прегарят физически и морално. 

Някои се отказват по идейни съображения. Ако първите отказали се изобщо не са били готови за войната, то сега мнозина с отказват, защото са имали друга представа (от телевизията) за това какво се случва в Украйна. На тях са им били обещани победоносни боеве, а реалността съвсем не е такава.

"Никога не съм си представял, че моята страна може да ме подведе така"

"Бях против (синът ми да отива на война). По всякакъв начин го агитирах, опитах се да достигна до него, но той не ме чуваше. Сляпо вярваше в могъществото на втората армия в света." Това разказва Дмитрий, баща на руски офицер. 

"Той има сума ти роднини в Украйна по майчина линия. Казвах му: "Как си го представяш?" А той отговаряше: "Трябва. Има заповед. Не мога да изоставя момчетата, подчинените." Показвам му видео, а той ми отговаря: "Това не е възможно." В началото ми казваше, че всичко е наред, но после настроението му започна да се променя. Към юни се умори морално и физически. Обади ми се и ме попита какво ще стане, ако се откаже. Разказа ми, че са били изпратени на фронта без подготовка. Той сам е влачил ранени 700 м. По чудо е останал жив. От целия взвод остава жив само той, 500 души остават да лежат на полето. Никаква евакуация на ранените не е имало", разказва още бащата. Синът му казал: "Не искам да служа повече. Никога не съм си представял, че моята страна може да ме подведе така."

Снимка: Getty images

Синът на Дмитрий и Сергей са изпратени в "лагер за отказали се", разположен на територията на бивше училище в град Брянка, ЛНР. По думите на Сергей с тях е имало още 40 отказали се от неговото подразделение. 

Правозащитници отбелязват, че за помощ са се обръщали цели групи военни от 15 до 200 души от едно подразделение. Нито Сергей, нито синът на Дмитрий са вярвали, че са ги довели в лагера, за да ги държат насила там и да ги бият.

Някои от отказалите се съобщават, че територията в Брянка е охранявана от ЧВК "Вагнер". Някои от по-категоричните от отказали се, тези, които са казали: "Повече за нищо на света няма да се върна там, искам само у дома", са изведени от лагера и повече не са видени. 

Въпреки всичко информацията започва да се разпространява из медиите и отказалите са преместени в Перевалск. Там имало дори телевизор, на който отказалите се гледали руските новини.

"Всички, които са участвали в бойните действия, плюеха по екрана. Уж сме завоювали някакви населени места, а ние дори не сме се приближавали до тях", разказва Сергей. 

Сега лагерите за отказалите са отменени, но мнозина просто са били принудени да се върнат на бойното поле. Някои от тях вече са загинали. 

Да воюваш не беше страшно, а да се оплачеш е страшно

Синът на Дмитрий успява да се върне в Русия няколко седмици след Сергей. И двамата са подали заявления в Главното военно следствено управление към Следствения комитет на Русия за незаконно лишаване от свобода. 

На въпрос дали го е страх, Сергей отговаря: "Приятели ми казаха, че в моята част вече унищожават документите за изпращането (на войниците във войната). Но аз се настрахувах. Такъв страх и ужас никога не съм изпитвал в живота си, а не съм от страхливите. Боя се не за себе си, а за това, че ще отмъщават на семейството ми."

Сега Сергей и Дмитрий помагат на други отказали се, които все още се намират на територията на Украйна. 

Сергей отбелязва, че много от военните, които са минали през Брянка са променили отношението си към случващото се в страната: "Например, човек три месеца е воювал, а на всичкото отгоре го затварят. А те са били патриоти, воювали са за идеята. Един ми каза направо: "Срам ме е да се намирам в тази държава." По думите на Дмитрий това, че са ги държали като военнопленици, изцяло е деморализирало военните.

"Жена ми споделяше моите виждания за войната, докато не участвах в нея. А след като ѝ разказах по телефона какво се случва, размисли. Дори майка ѝ, която вярваше, че Путин е властелин на света, сега казва: "Путин е козел", разказва още Сергей. 

От правозащитните организации съобщават, че всеки руснак, който искат да се откаже от войната може да се запознае с необходимата информация и да помоли за помощ в чат-бота @agsnowarbot в "Телеграм."

Мобилизиран руснак се обеси след като бе изнасилен от кадировци на фронта (СНИМКИ)

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес