От момента, в който САЩ вкараха войски в Ирак, минаха 16 години, но и досега в близкоизточната страна има около 5,2 хиляди американски военнослужещи. Когато държавният глава на САЩ Доналд Тръмп ги посети през декември - първото му пътуване до зона на конфликта като главнокомандващ, предприето малко след неочакваното му обявяване на плана за изтегляне на войските от Сирия - мнозина възприеха тази стъпка като знак за засилване на американската мисия в Ирак. По-късно лидерът на Вашингтон потвърди, че в близко бъдеще няма да има изтегляне на американски войски от Ирак. Какво обаче е бъдещето им там? Отговор на този въпрос търси Адам Тейлър в статия за авторитетното издание The Washington Post, цитирана от агенция "Фокус".
„Всъщност можем да използваме Ирак като база, ако поискаме да предприеме нещо в Сирия", заяви Тръмп по време на посещението си през декември. Но, въпреки че Тръмп и неговите съветници по националната сигурност може да искат военните им да останат там, думите и действията им, изглежда, лишават иракското ръководство от желанието да толерират американски военни на своята земя.
Въпреки че от 2003 г. насам в Ирак има многочислен контингент американски военнослужещи, (техният брой достигна 170 000 през 2007 г.), администрацията на Обама изведе американските военни, след като САЩ и Ирак не успяха да постигнат споразумение, което да определи действията на военнослужещите на Вашингтон в тази страна. Последните американски сили напуснаха Ирак през декември 2011 г.
След подема на „Ислямската държава“ в Сирия и Ирак през 2014 г., Багдад се обърна към САЩ за помощ. Американските военни се завърнаха, но само за да се борят с терористите - и американските власти признаха това. „Нашата военна мисия в Ирак е съсредоточена около причините, поради които правителството на тази страна ни помоли да отидем там", поясни генерал Джоузеф Вотел, ръководител на Централното командване на САЩ, в рамките на заседание на сенатската комисия за отбрана по-рано тази седмица.
САЩ и Ирак не подписаха ново споразумение за статута на войските, което да поясни условията за оставането на американските военни. Това означава, че те са в Ирак само по искане на Багдад.
От гледна точка на Тръмп, американските бази в Ирак са доста логично място, от което да се наблюдава или да се противопоставя на Иран. В крайна сметка, политиката на американската администрация спрямо Иран се свежда до сдържане на страната, която е „източник на потенциална опасност и конфликт". Но изчисленията на иракското правителство са много по-сложни.
Като цяло, новото правителство на Ирак се опита да не се поставя между Вашингтон и Техеран - неговия много по-силен съсед. Смята се, че новият премиер в Багдад Абдел Махди се стреми да намери компромис, за което може да разчита на подкрепата на шиитските политици, водени от популисткия и духовен лидер Муктада ал Садр, критик на Иран и САЩ.
Ако Ирак откаже да толерира американските военни, как ще реагира Тръмп? Би било хубаво да се мисли, че не би направил нищо. Тръмп отдавна критикува това, което той описва като „безкрайни войни" и военните кампании на американските военни в чужбина.
Изглежда обаче, че сега администрацията на Тръмп постепенно осъзнава - както стана в Сирия, че многобройните му външнополитически задачи в Близкия изток - намаляване на американското военно присъствие в чужбина, борба с „Ислямска държава“, сдържане на Иран, често пъти са несъвместими.
