Когато Европа отиде на война през лятото на 1914 г., в британските корабостроителници се строяха два военни кораба, предназначени за Османската империя. Обезпокоен от признаците за укрепване на съюза на Османската империя и Германия, Уинстън Чърчил, който тогава бе пръв лорд на Адмиралтейството, завзе тези кораби. След това Германия изпрати два от корабите си, за да ги замени. До октомври Османската империя официално е в състояние на война със съюзниците, разказва американското издание The Wall Street Journal в материал, цитиран от агенция "Фокус".
Сегашната криза в отношенията с Турция, която започна заради руските оръжия, може да има не по-малко сериозни последици. Решението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да закупи противоракетни ракетни системи С-400 от Русия, предназначени да свалят самолети на Организацията на Северноатлантическия договор, е много сериозно предизвикателство за Запада. Стремежът на Ердоган да започне да добива природен газ във водите на Кипър също се превърна в ябълка на раздора между Турция и нейните дългогодишни партньори, а сега Европейският съюз търси начини да спре финансирането на Турция.
Най-вероятно Анкара ще бъде лишена от възможността да използва заветните изтребители F-35, за които тя вече е платила, но които, какъвто е случаят с британските кораби през 1914 г., тя все още не е получила. Според американския закон администрацията на Тръмп е длъжна да наложи икономически санкции на Турция в отговор на закупуването на руски оръжия, въпреки че самата администрация може да реши колко тежки ще бъдат тези санкции. Турската икономика вече се свива, инфлацията вече достига 16%, а безработицата е 14%. Дори леките санкции могат да отблъснат инвеститорите и да изпратят лирата и фондовия пазар в свободно падане.
Защо Ердоган да поема такива рискове? От гледна точка на Турция, тя не се отвръща от Запада, а реагира на факта, че Западът я е изоставил. Според турците Съединените щати не са изпълнили задълженията си да продадат противоракетните системи Patriot на Турция. Освен това Америка въоръжи и подкрепи сирийските кюрдски групи, които Анкара смята за терористи. Освен това Европейският съюз даде ясно да се разбере, че членството на Турция в този блок е невъзможна мечта, а сега, когато Ердоган води страната си в по-ислямистко направление, стана трудно да се поддържа дори имитация на сериозни преговори за присъединяването на страната към Европейския съюз.
Тези разногласия се превърнаха в удобна възможност за руския президент Владимир Путин. Като отслабва връзките между Турция и нейните съюзници, Русия напада Западния съюз, отваря възможности за по-изгодни сделки (Русия изгражда атомна електроцентрала в Турция) и увеличава авторитета си в Близкия изток.
Въпреки това фактът, че сътрудничеството с Русия стана удобно за Турция е отражение на отслабването на влиянието на Русия. През XVIII и XIX век Русия помогна за изтласкването на турците от Южна Украйна и Русия, както и от Кавказ и Балканите. Заплахите на Сталин по адрес на Турция, които прозвучаха след края на Втората световна война, тласнаха тази страна да влезе в НАТО. Ако сега Турция може да си сътрудничи с Русия, то това е само, защото днес Русия е много по-малко опасна в сравнение с Руската Империя и Съветския Съюз. Това е потвърждение за успеха на НАТО в Студената война.
Ердоган, чиито позиции отслабнаха в резултат на спада в турската икономика и тежкото поражение на партията му на изборите за кмет в Истанбул, които се състояха през юни, бе изправен пред суровата реалност на границите на влиянието на Турция. Неговият завой към Русия не попречи на Москва да помогне на Башар Асад да завземе последната провинция в Сирия, притежавана от бунтовници. По всяко време в Турция може да пристигне още един милион сирийски бежанци.
За да укрепи турската икономика, Ердоган трябва да спечели благосклонността на Пекин. Ето защо турският президент, който твърди, че е защитник на ислямския свят, на практика не реагира на преследването на уйгурите от Пекин - предимно мюсюлманска общност, която живее в Западен Китай и говори езика на тюркската група и с която много турци чувстват емоционална връзка. Досега външната политика на Ердоган - както и турската икономика, както и опитите му да потисне вътрешната политическа опозиция - са в застой.
Последната надежда на Ердоган може би е Доналд Тръмп. На срещата на върха на Г-20 в Япония Тръмп изглеждаше съпричастен към оплакванията на Турция за поведението на Запада. В петък, 12 юли, Пентагонът обяви, а след това набързо отмени пресконференция по въпроса за санкциите срещу Турция. Остава неясно дали тази отмяна е отражение на съмненията на Белия дом относно санкциите, или Белият дом не иска да обяви санкции в навечерието на годишнината от опита за преврат в Турция на 15 юли 2016 г., така че турските власти да не ги разглеждат като нова провокация.
Възможното преминаване на такъв силен съюзник, като Турция, на страната на противника може да се превърне в сериозно предизвикателство за НАТО – не на последно място поради това, че Алианса няма законови инструменти за изключване на членове, които не изпълняват своите задължения. Въпреки че решението на Ердоган да купи руско оръжие изисква сериозен отговор, и процесът на доставки на F-35 трябва да бъде преустановен, Вашингтон трябва да действа внимателно.
Турция и Западът успяват, когато си сътрудничат. Съюзът на Османската империя със Съюза на централните сили доведе до разпадането на тази империя по време на Първата световна война. Но това струваше скъпо на Уинстън Чърчил: поражението на съюзниците в битката за полуостров Галиполи причини сериозни щети на репутацията му и го преследва много години. Избирането на кмета на Истанбул показа, че противопоставянето на все по-безредната политика на Ердоган се засилва. Един век след края на Първата световна война, Вашингтон трябва да помни, че Турция не е само Ердоган и трябва да се съсредоточи в дългосрочна перспектива.
