Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

The New York Times: Как да защитим Америка от следващия Доналд Тръмп?

09 ноември 2020, 16:23 часа • 3001 прочитания

Гласуването за свалянето на Доналд Тръмп от поста беше от решаващо значение, но това няма да е достатъчно, за да се спаси американският експеримент. Това твърди политическият анализатор Брайън Гарстен в свой анализ за авторитетното издание The New York Times, посветен на резултатите от американските президентски избори.

Според автора много критици са използвали думите „авторитарен“ или „фашистки“, за да опишат начина на политика на президента, "сякаш той е нашественик извън нашия демократичен начин на живот. Всъщност г-н Тръмп е същество, родено в нашия собствен стил на управление и следователно е много по-трудно да се защитим: Той е демагог, популярен лидер, който се храни с омразата към елитите, която естествено расте в демократична почва. Почти сме забравили колко често се срещат такива същества в демокрациите, защото разчитаме на технология, предназначена да ги ограничи: Конституцията. Тя работи, като създава правила, които да следваме, но и на по-дълбоко ниво - като формира нашето усещане за това, с което се гордеем и от какво се срамуваме в общия ни живот. Днес тази конституционна култура почти се срина, а с нея и нашата защита срещу демагозите", отбелязва Гарстен.

По думите на анализатора през по-голямата част от историята на западната политическа мисъл писателите са се фокусирали върху демагогията само в контекста на аргумента, че демокрацията е лоша форма на управление. Аристократични критици като Тукидид и Платон са обвинявали популярните лидери, че уволняват експерти, експлоатират бедните и напояват богатите, предизвикват фракционно насилие и започват чужди войни, за да отвлекат вниманието на населението от техните тиранични тенденции. Тъй като тези автори смятат, че е очевидно, че демокрациите са естествено място за размножаване на демагози, тяхната стратегия за премахване на демагогията е да се подкрепят алтернативи на демократичното управление: Ако не харесвате вълци, не създавайте местообитание на вълци, пише още в анализа.

Гарстен продължава: "Създателите на нашата конституция не бяха доволни от тази антидемократична гледна точка, но бяха убедени, че демокрацията няма да работи добре - освен ако не намери начини да се ограничат демагозите. Те мислеха за конституирането си като за експеримент, за да видят дали могат да „усъвършенстват и разширят“ демократичната воля, по думите на Мадисън, цивилизовайки неизбежния конфликт между популярните лидери и елити и насочвайки го към устойчива форма на политика. В момента експериментът не успява".

"Езикът, който господин Тръмп използва, готовността му да обижда, отказът му да следва стандартните конвенции на учтивото общество или почтеността - грубостта му - не е повърхностно странично шоу. Това е определящата му черта, както упрек към експеримента на Мадисън, така и демонстрация, че той е демагог. 

Потърсете общата нишка в иначе несвързаните му действия: Свързването на обикновени имигранти с изнасилвачи и убийци не беше необходимо, за да се демонстрира ангажираност за намаляване на престъпността или спасяване на американски работни места; това беше начин да се покаже, че той ще каже това, което другите не биха артикулирали. Скъсването на маска на балкона на Белия дом не помогна на икономиката; това беше декларация за независимост от управлението на експерти. Тролиране на медиите дали да се приемат резултатите от изборите; отказ да предложи по заповед на журналист необходимото изявление, противопоставящо се на белите националисти; и отказвайки да се извини, сякаш отстъпването би компрометирало принципите му - това са позиции, чиято същност не бива да се пренебрегва, и аз ги намирам за морално ужасяващи - но ние разбираме фундаменталната политическа динамика по-добре, когато се фокусираме по-малко върху тяхното съдържание и повече върху тяхната мотивация: Той е решен да покаже, че няма да бъде засрамен", коментира политическият анализатор за американския вестник.

Според автора "да си позволиш да бъдеш засрамен, означава да признаеш, че си подчинен и управляван от арбитрите на обществото за това, което е приемливо. Демагозите по правило настояват, че няма да бъдат управлявани по този начин; това е част от тяхната демократична привлекателност. Срамът е ограничение, както и оскърблението на свободата. Срамът осъжда от морална висота, както и оскърблението на равенството. Демагогът следва тези обеднели разбирания за свобода и равенство и заключава, че конвенциите и законите са за издънки. Част от пагубното му влияние е да убеди дори опонентите си, че моралните и конституционните скрупули са форми на слабост. 

Слабостта на демагога се крие във факта, че повечето хора, дори повечето от неговите поддръжници, са склонни да живеят според конвенциите, които той презира. Той се нуждае от тяхната подкрепа и жадува за тяхното обожание, което го прави зависим от хората, с които се държи презрително - в случая, от евангелистите до крайградските жени. Както в неговата безсрамност, така и в политическата дилема, която създава, можем да видим колко добре този президент се вписва в класическия демагогичен тип", смята Брайън Гарстен.

"Откъде знаете кога обществото е на път да се разпадне? Каквато и история да разкажем за миналото, работата пред нас остава. Можем да започнем с поправяне на частите от конституционната структура, които трябваше да изолират нашите лидери от изкушението да бъдат демагози и да им дадем стимул да поемат отговорност за дългосрочните резултати. Конституционните създатели се надяваха, че разпределянето на властта между щатите, насочването на политическата амбиция към офиси с ясно ограничени, но припокриващи се правомощия, запазване на продължителността на сената и продължителността на мандатите на сенаторите и филтриране на президентските избори чрез законодателните органи на щатите ще помогне да се сдържа демагогията. Политическите партии и медийната регулаторна среда също се нуждаят от реформа - но при разработването на стратегии трябва да мислим не само за откритост, но и за това как да създадем условия, при които ние, хората, сме най-склонни да се противопоставяме на демагогическите апели и да правим всичко възможно те да бъдат ограничавани.

Със съкращения. Целия материал може да прочетете тук.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес