Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган и Мохамед бин Салман имат много общи черти. Всички те са националисти с религиозни амбиции. Те са автократи с централизирана власт и действат безмилостно срещу представители на вътрешната политическа опозиция. Те също така са готови да рискуват и с удоволствие използват военна сила. Тези трима привърженици на силата в политиката също вярват в важността на личната дипломация. Подобно на босовете на мафията, те могат да бъдат най-добри приятели днес и непримирими врагове утре. Това има значение, тъй като техните често противоречащи си интереси пораждат конфликти на широка територия - от Близкия изток до Северна Африка и Кавказ. Ако съперничеството им излезе извън контрол, страда мирното население.
Това пише британският вестник The Financial Times в свой анализ, цитиран от агенция "Фокус".
Връзката между Путин и Ердоган е уникална. Руският президент и турският му колега подкрепят противоположните страни в три регионални конфликта - в Сирия, Либия и Нагорни Карабах. Понякога се изправят директно един срещу друг - турците свалиха руски самолет над Сирия през 2015 година. Турски войници бяха убити по-рано тази година при въздушни удари, извършени от подкрепяните от Москва правителствени сили в Сирия, собствената им страна, където са отишли турците.
Въпреки това лидерите на Русия и Турция поддържат предпазливо приятелство помежду си. Турция разгневи съюзниците си в НАТО, когато реши да закупи от Русия зенитно-ракетни системи С-400. Когато Ердоган едва не загуби поста си в опит за кървав преврат през 2016 г., Путин незабавно предложи подкрепата си, докато САЩ запази мълчание. Причината двамата лидери да се разбират инстинктивно се дължи на сходното им отношение към хуманните демокрации. И двамата са автократи и двамата се противопоставят на САЩ; и двамата се опитват да разширят влиянието си във вакуума на властта, създаден от намаляването на благотворната роля на САЩ в Близкия изток. Те са готови да действат, докато ЕС предпочита да остане встрани. Само че Путин и Ердоган не са единствените амбициозни лидери и привърженици на силата в политиката, които се борят за влияние в близката чужбина. Третият ключов играч е Мохамед бин Салман, престолонаследникът и фактически лидер на Саудитска Арабия с тесни връзки с Вашингтон. Стремежът към използване на насилие – в страната и в чужбина - свързва и тримата лидери. Путин анексира Крим през 2014 г., намеси се в Сирия през 2015 г. и възложи редица тайни разузнавателни операции, включително съмнителното покушение на Алексей Навални, неговия най-опасен вътрешен опонент.
Престолонаследникът Мохамед бин Салман започна война в Йемен, организира блокадата на Катар и като лидер на Саудитска Арабия пое отговорността за убийството на журналиста Джамал Хашоги през 2018 г., въпреки че престолонаследникът отрече личното си участие. Ердоган е изпратил турски войници в Сирия и Либия, а също рискува военен конфликт в Източното Средиземноморие с Гърция. Освен това той оказва военна подкрепа на Азербайджан в борбата му срещу Армения. У дома турският президент постоянно изпраща в затвора своите политически опоненти, журналисти и правозащитници. Подкрепеното от Турция правителство в Либия се бори с бунтовниците, подкрепяни от Саудитска Арабия и Русия.
Подкрепата на Турция за Катар и организацията Мюсюлманското братство, както и внезапното подобряване на отношенията на Турция с Иран, предизвикват възмущение в Саудитска Арабия. Отношенията на Саудитска Арабия с Русия са по-сложни. Путин помогна за реабилитацията на престолонаследника Мохамед след убийството на Хашоги и той го направи с многозначителен поздрав на срещата на върха на Г-20 през 2018 г. Те двамата обаче сериозно се разминаха относно цените на петрола през тази година. Но като цяло тези трима лидери са в състояние да се справят със своите конфликти. Русия и Турция може да са на противоположни страни в сирийската гражданска война. Това е вярно, но техните най-належащи приоритети са съвместими. За Ердоган приоритетът е да се предотврати създаването на анклав с кюрдско население в Сирия, който да е безопасен за кюрдските милиции. За Русия приоритет е предотвратяването на отстраняването от поста му на сирийски президент Башар Асад.
Всички тези внимателно балансирани споразумения обаче могат лесно да бъдат нарушени. След двуседмични боеве, с помощта на руснаците, беше постигнато споразумение за примирие между Азербайджан и Армения в Нагорни Карабах. Този мир обаче е крехък, вече има съобщения за нови обстрели и в същото време Турция напълно подкрепя Азербайджан, докато Русия има договор за отбрана с Армения. Русия едва ли ще се примири с дългосрочното разширяване на турското влияние в бившия Съветски съюз.
Така че и тримата лидери трябва да намерят труден баланс между външна намеса и вътрешна стабилност. По време на анексията на Крим, всички критично настроени руснаци шеговито казаха, че са изправени пред следващия избор - телевизор или хладилник. Хладилникът е празен, а телевизорът беше пълен с новини за вълнуващи военни победи. Популярността на Путин обаче скочи рязко след успеха в Крим. Тогава обаче икономиката започна да изпитва трудности и националистическият импулс отслабна и тогава Путин се изправи пред недоволството от празния хладилник. Ердоган е изправен пред подобна дилема. Военните авантюри в Турция повишават популярността й по време на икономическа слабост. Въпреки това, малките войни в чужбина, в крайна сметка, могат да се разглеждат като загуба на ресурси, особено ако те не започнат да протичат според предвидения сценарий. Престолонаследникът Мохамед е изправен пред вариант със същата дилема. Решението му да започне война в Йемен зарадва много млади саудитци. Бърза победа обаче не е постигната и в момента саудитската икономика страда от ниски цени на петрола. Когато икономиките им са в беда, и тримата лидери се нуждаят от още по-голяма демонстрация на сила в чужбина и тогава опасността от сблъсък между тях се увеличава.
