Канадският вицепремиер с украински корени Фрийланд, британският министър на отбраната Уолъс, естонският премиер Калас, президентът на Словакия Чапутова и бившият хърватски президент Грабар-Китарович са кандидати за поста генерален секретар на НАТО, съобщи The New York Times.
Конфликтът в Украйна даде на НАТО ново усещане за жизненоважната му роля в защитата на Европа. Като се имат предвид рисковете от ескалация и по-голяма война, този период може да се окаже толкова важен за НАТО, колкото всеки друг в историята на 73-годишния съюз, предназначен да сдържа СССР.
Тъй като сегашният шеф на НАТО Йенс Столтенберг трябва да бъде освободен следващата есен, американски служители казват, че съюзниците са в сериозна битка за това кой да го замести.
Докато официални лица предупреждават, че това е само началото и много често имената, които се появяват първи, дори не оцеляват след началните преговори между 30-те членки на НАТО, те казват, че Вашингтон има един основен кандидат: Кристия Фрийланд, 54 г., канадски вицепремиер с украински произход и министър на финансите на Канада.
54-годишната Фрийланд, бивша журналистка (тя е омъжена за репортер на New York Times), беше и външен министър на Канада. Нейните предимства са значителни: владее английски, френски, италиански, украински и руски език; тя ръководеше сложни сектори на властта и се справяше добре; тя би била първата жена и първият канадец, който някога ще ръководи НАТО.
Съединените щати не номинират свой кандидат, тъй като американски генерал традиционно е върховен главнокомандващ на съюзниците в Европа, но по очевидни причини Вашингтон има силен глас при избора на генерален секретар.
Европейският съюз, не е изненадващо, би искал следващият ръководител на НАТО да е от страна-членка на ЕС - 21 от сегашните 27 държави са членове на Алианса. И ако приемем, че Швеция и Финландия скоро ще се присъединят официално към НАТО, тогава Европейският съюз ще има 23 членове от 32 страни от Алианса.
Докато европейците все още не са се обединили около единен кандидат, те вече имат някои силни предложения, включително жени, например Кая Калас, 45г., министър-председател на Естония; Зузана Чапутова, 49 г., президент на Словакия; 54-годишната Колинда Грабар-Китарович, която беше президент на Хърватия от 2015 до 2020 г., беше и хърватски посланик във Вашингтон и работеше за НАТО като помощник генерален секретар за публичната дипломация.
Обединеното кралство, което напусна Европейския съюз, но не и НАТО, има свой силен кандидат в лицето на 52-годишния Бен Уолъс, министър на отбраната. Някои служители предполагат, че той е останал на позицията не само за да гарантира стабилността на британската подкрепа за Украйна, но и за да увеличи шансовете си за висш пост в НАТО, който Лондон нетърпеливо търси като друг символ на продължаващия си авторитет в света след Брекзит.
Човекът, който ще получи тази работа, несъмнено ще поеме поста в един от най-критичните моменти в историята на Алианса. Военният конфликт в Украйна означава увеличаване на числеността на войските на НАТО близо до границите на Русия, потенциални нови членове на Алианса в лицето на Швеция и Финландия, както и нови нужди от пари и военно оборудване. Докато НАТО работи на основата на консенсус, неговият ръководител ще играе важна роля в координирането на исканията на неговите държави-членки и в предаването на позицията на блока и целия Запад на глобалната публика.
Всички потенциални кандидати имат своите проблеми. В тази връзка, както посочи високопоставен служител на НАТО, е възможно страните членки да се съгласят да удължат мандата на Столтенберг с още една година. (63-годишният Столтенберг поиска удължаване с 2 години поради конфликта в Украйна, но му беше дадена само една година, тоест до септември следващата година.)
Изборът на нов генерален секретар на НАТО може да бъде усложнен и от предстоящите през пролетта на 2024 г. избори, на които ще бъде избрано новото ръководство на Европейския съюз. Това поставя началото на процес на дълбока конкуренция между държавите-членки, тъй като те споделят важни позиции в ЕС.
Като цяло, според споменатия служител на НАТО, Вашингтон иска да избегне възможността следващият лидер на Алианса да бъде разглеждан като обикновена утешителна награда за това, че не си е осигурил висок пост в ЕС. В тази връзка и Вашингтон, и Брюксел искат да направят съответните организационни заключения преди следващите президентски избори в САЩ през ноември 2024 г.
Решаващият фактор за всеки кандидат ще бъде неговата позиция за подкрепа на Украйна във военна конфронтация срещу Русия. Колкото и силно да се противопоставят на инвазията на Русия в Украйна, както са западноевропейските страни като Франция и Германия, те по някакъв начин искат да мислят за деня, в който конфликтът ще приключи и ще имат нужда от някой, който е готов да се опита да създаде нови, по-стабилни отношения с Москва.
Естонката Кая Калас активно подкрепи Украйна и много шумно се застъпи за нейната помощ, за повишаване на нейния международен авторитет, но е възможно някой от балтийските лидери или поляците, независимо от техните бизнес качества, да я считат за твърде яростно антируски настроена. Г-жа Калас се противопоставя на всякакви преговори с Владимир Путин и обвинява Русия за геноцид в Украйна.
Кристия Фрийланд също е силен поддръжник на Украйна, но за разлика от Естония, Словакия или Хърватия, Канада изостава от НАТО по това колко харчи за отбрана. Това е далеч от 2% от БВП, които държавите-членки наричат своя цел до 2024 г.
Канада обаче предостави значителна икономическа и военна подкрепа на Украйна, нареждайки се точно след Германия и точно пред Полша, макар и доста зад Съединените щати и Великобритания.
Възгледите на Фрийланд за Украйна също може да изглеждат доста твърди за някои. През 2014 г. тя пътува до Киев, за да отпразнува свалянето на подкрепяния от Кремъл украински президент Виктор Янукович и да се срещне там с официални лица. За нейно съжаление след това Русия я постави в дълъг списък с хора, на които е забранено да влизат в страната.
Съществува и дългогодишен страх у Фрийланд, отхвърлен от премиера Джъстин Трюдо, че нейният украински дядо, благодарен имигрант в Канада, е бил млад член на украинско националистическо движение, което е виждало нацистите като полезни съюзници за противодействие на Съветите.
През 2015 г. Фрийланд написа в статия, озаглавена „Моята Украйна“, че до края на живота си нейните баба и дядо по майчина линия „са се смятали за политически изгнаници, отговорни за запазването на идеята за независима Украйна, която последно е съществувала за кратко през периода и след хаоса на Руската революция от 1917 г.“ Тя продължи: „Тази мечта се пренесе в следващото поколение, а в някои случаи и в сегашното поколение.“
Г-жа Фрийланд, чрез своя представител даде да се разбере, че сега е активно ангажирана с текущата си работа и не е издигнала собствената си кандидатура. „Г-жа Фрийланд вече има важна работа и е фокусирана върху обслужването на Канада и канадците“, каза говорителят Алекс Лорънс.
Авторът Стивън Ерлангер е главен дипломатически кореспондент на NYT в Европа, базиран в Брюксел. Преди това е работил в Лондон, Париж, Йерусалим, Берлин, Прага, Москва и Банкок.
Превод: Ганчо Каменарски
