Правителството в Белград спечели похвали за образцовото си справяне с бежанците, но вместо награда получи строги условия за присъединяване към ЕС. Докато държави-членки на Общността като Унгария и Хърватия затвориха границите си, за да се предпазят от бежанската вълна, Сърбия, която остава извън клуба на Брюксел, се оказа истински модел за подражание в хаоса. Но, впрочем, ситуацията в сръбската столица е спокойна - в това число и на централната железопътна гара, където няма полиция, а доброволци, които раздават храна, оказват медицински грижи и помагат да бежанците да си закупят билети.
Отличник без награда
"Направихме всичко, което трябваше", увери премиерът Александър Вучич. Зад ангажимента на сърбите прозират сметките: чрез своята активна роля за разрешаването на кризата с бежанците Белград се надява да ускори преговорите за присъединяване към ЕС. Усилията, които балканската държава положи, печелят заслужени адмирации. От началото на 2015 г. на територията на страната официално са влезли 220 хил. бежанци, и макар едва 26 от тях да са подали молба за убежище в страната, сръбското правителство - въпреки трудностите -продължава да показва солидарност с отчаяните хора, бягащи от близкоизточните конфликти.
"Сърбия не е добре икономически, но това не ни пречи да действаме в духа на европейските ценности", коментира министър-председателят.
Косово остава ябълката на раздора между Брюксел и Белград
Посланията от Брюксел обаче стреснаха политиците в Белград. Цял списък от проблеми, които остават нерешени между Сърбия и Косово, заплашва наследника на бивша Югославия да се прости с надеждите си за членство в Европейския съюз. През 2008 г. Прищина обяви независимост от Белград почти десетилетие, след като войските на НАТО спряха агресията на Свободан Милошевич срещу албанското малцинство с въздушни удари.
Отношенията между двете държави обаче остават напрегнати, а нормализирането на диалога е едно от ключовите изисквания за членство, които европейските политици поставиха пред сръбските държавници. „Не разбирам защо нашите партньори ни унижават с подобни условия“, оплаква се сръбският премиер Александър Вучич.
От Европейската комисия подчертаха обаче, че съвсем не става въпрос за нови прищевки, а за предварителни условия, „изцяло в съответствие с договорения процес за присъединяване на Сърбия към ЕС“. Черно на бяло са изброени спорните положения, които помрачават диалога между Прищина и Белград: електроснабдяването, комуникационната мрежа и официалният статут на Косово.
Бяхме предадени от Европа
Как обаче изтълкува дясното националистическо правителство на Сърбия посланието на Европа? За държавния глава Томислав Николич всичко е ясно: „Бяхме предадени от Европа“. В това е убеден мъжът, който заемаше поста вицепремиер, когато в Белград вилнееше Свободан Милошевич.
Докато Вучич спазва добрия тон на проевропейски ориентиран политик, от президентството предпочетоха да не бъдат сдържани. „Този т.нар. нов списък е офанзива срещу националната гордост на сръбския народ“, твърди Николич. Унижение, гордост, чест: трите понятия, които всеки, който иска да разбере как се е стигнало до конфликта между ЕС и Сърбия, трябва да проумее.
И въпреки това 57 % от сърбите все още виждат бъдещето на страната си обвързано с това на европейските държави. Но предстоят трудни промени, които трябва да бъдат извършени, за да задоволи балканската държава изискванията на Брюксел.
Напрежението обаче витае във въздуха. „Не може да се провеждат реформи в подобна атмосфера“, оплака се Вучич, който не изключва възможността да провери предсрочно доверието, което сръбските граждани са му гласували на предходните избори. Ще направи ли една птичка пролет в Сърбия, остава обаче отворен въпрос.
Die Welt
