Бени Ганц вече получи мандат за съставяне на правителство, а времето тече. Той обещава да състави правителство на либералното единство и предупреди, че израелската общественост няма да прости на никого, който откаже да се присъедини и отведе страната към трети избори за период от само една година.
Но ще трябва да има трети избори, за да бъде възможно Ганц да сформира „правителството си за национално помирение“. Това е твърдата вяра на Ехуд Олмерт, последният човек, който състави центристко правителство в Израел. Срещнах се с Олмерт в кулоарите на Форума за диалог на родоските цивилизации. На срещата повдигнахме въпрос за следващите стъпки на израелските политици и защо ще е необходимо още едно гласуване, за да бъде свален Нетаняху от власт.
Първо, времето на Нетаняху свърши.
„Факт е, че той не може да състави правителство“, казва Олмерт. „Факт е, че той свика централния комитет на Ликуд, за да създаде проява за драматична подкрепа за себе си… и 10% от членовете на централния комитет се явиха. Това показва, че дори в собствения си център той е минало, а не бъдеще. "Обърнете внимание, че преди дни президентът Ривлин нарече Нетаняху "отиващият си премиер".
Проблемът е, че Ганц няма бройка за правителство. „Единственото правилно премислено правителство е правителство на единството: Синьо-белите, Ликуд и може би Либерман“, казва Олмерт. Засега Ликуд се придържа лоялно към своя лидер. Това оставя една възможност - за правителството на малцинството: Синьо-белите, лейбъристите и Израел Бейтену. Но това изисква Ганц да се противопостави на политическата гравитация.
„За да сформира правителство с 61 места, те се нуждаят както от Либерман, така и от арабите“, казва Олмерт. „Мислите ли, че това е възможно? Либерман влиза в правителство, което зависи от подкрепата на арабите? Дори отвън! Или евентуално, арабите да се присъединят към синьо-бяло правителство, подкрепено от Либерман? Кой каза, че не са негови съперници, а негови врагове, и дори не трябва да бъдат в Кнесет? Тези неща може да са числено възможни, но те никога няма да се случат в реалния живот."
Друг вариант е правителство на малцинството, ръководено от Ганц, с леви и ултраправославни партии, подкрепено от Съвместния списък. Но не само ултраправославните ще трябва да решат „едностранно“ да прекратят своя „кръвен завет“ с Ликуд, казва Олмерт; те трябва да се съгласят да седнат със своя заклет съперник Яир Лапид. И всичко това, за едно много крехко правителство: „Не съм сигурен, че Ганц ще иска да сформира правителство, чието оцеляване вече е под съмнение, защото е правителство на малцинството, изградено на основата на подкрепата на арабите.“
Това оставя само възможността Ликуд да изхвърли Нетаняху, или, като се избегнат всякакви изненади, да се проведат трети избори автоматично.
На тези трети избори Олмерт вярва, че Ликуд ще бъде значително отслабен: „На третите избори – блокът на Ликуд вече загуби 11 места – мисля, че ще загуби подобен брой места. Тогава ще бъде възможно да се сформира коалиция без нея."
Щом това се случи, картината ще изглежда различно. Ултраправославните партии ще имат свободата да прекратят „брачните си обети“ с Ликуд. В крайна сметка няма принципна причина, поради която те не могат да бъдат със синьо и бяло. Шас сбеше в правителството на Олмерт и той видя Кадима като „100%” светска партия.
„Аз също бях с Харедим, когато бях кмет на Йерусалим, не забравяйте“, напомня ми Олмерт. „Те бяха мои съюзници. Дори днес те биха били с мен във всеки съюз, в който бих се намирал. Те биха били с мен при всички случаи."
Точно те могат да направят компромиси, за да седнат в правителство, ръководено от Ганц, казва Олмерт.
Ако изчисленията са правилни, Олмерт вярва, че Съвместният списък - съюз на арабски партии, е „сигурен“ партньор на потенциална центристка коалиция, без арабския националистически Балад.
„Мисля, че е време. Каква е голямата сделка? Наистина ли мислим, че можем да управляваме тази държава, като предварително дисквалифицираме 20% от населението за влизане в правителството? Това е немислимо. Може би Съвместният списък заплашва да го превали при всякакви военни операци… но по принцип могат ли да бъдат партньор? Според мен, да", заключава Олмерт.
Съвместният списък изненада мнозина, като препоръча Ганц за министър-председател. Но това може да не е толкова голяма промяна от 2006 г., когато те отказаха да препоръчат Олмерт за премиер.
„Когато сформирах правителство през 2006 г., нямах нужда от тях“, казва той. „Все още ги канех за консултациите си, преди да реша състава на коалицията и им казах, че не ги изключвам.“
Препоръчва ли Олмерт на Ганц как да се ориентира в политическото минно поле? Той остава с присвити очи: „Не съм му съветник.“
Имаме 27 дни, за да видим дали Ганц ще докаже, че Олмерт греши и ще сформира правителство без трети избори догодина.
*Ейлон Леви за „Форуард", превод БГНЕС
