Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа
Седмите избори за парламент:

Светът през 2020 година: Важни процеси в Близкия Изток

01 януари 2021, 12:00 часа • 5267 прочитания
Светът през 2020 година: Важни процеси в Близкия Изток

През 2018 година направих обзор на войната в Сирия, в който ви запознах с позициите на враждуващите страни, конкретиката за воюващите групировки и кой стои зад тях. В миналогодишният си обзор пък се спрях на геополитическите измерения на войната в Сирия, като дадох още по-сериозен акцент върху интересите и апетитите на големите геополитически играчи.

През тази година отново ще разгледам събитията в цялост, но този път ще отделя повече внимание и на другите сериозни конфликти в Близкия Ѝзток, а именно военните действия в Нагорни Карабах и Либия, но без да пропускам и важните събития в Сирия.

Конфликтът в Нагорни Карабах или Арцах, както го наричат арменците, не може да бъде разбран, ако се анализира само той. Може да бъде осмислен единствено в контекста на голямата геополитика. Това малко парче земя се намира на изключително важно геостратегическо място. Сблъсъкът формално е между Армения и Азербайджан, но реално е индиректно противопоставяне между Турция и Русия.

Турция на практика се опитва да премахне руското влияние и контрол върху Закавказието. Целта изглежда да осигури директно сухопътна връзка с Азербайджан, изхождайки от концепцията "един народ - две държави". Дали това е по вкуса на азербайджанските елити вече е друг въпрос, както и дали ще имат силата да се дистанцират Турция. В по-далечна перспектива идеята на Турция изглежда е да излезе на оперативен простор в Каспийския район и оттам към Централна Азия.

За позицията на Азербайджан по тези процеси от медията се свързахме с азербайжанския посланик Наргиз Гурбанова. "Армения няма интерес да се постигне политическо решаване на конфликта", категорична беше тя. Пълното интервю в този материал.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Важна роля в конфликта имаше и Израел. Именно това е страната, която снабдява Азербайджан с високотехнологични оръжия, най-вече дронове. Израелските дронове дават голямо преимущество на Азербайджан, защото старите танкове са безпомощни срещу тях. Израел пък получава над 50% от суровия си петрол от Азербайджан и Турция, според официална статистика. Дори и петрола, който пристига от Турция, на практика е азербайджански. Именно заради този важен ресурс, те подкрепиха и въоръжиха Азербайджан, въпреки че това не се харесва на някои израелци. Организацията Лев Йехуд например обяви, че ще съди Министерството на отбраната, защото те дефакто участват в геноцид над арменците.

Но да се върнем на Турция. В момента тя е въвлечена в конфликти в четири важни точки - Либия, Егейския шелф, Идлиб и цялостно Сирия, както и Карабах. Така беше пренасочен натискът на Турция от Средиземноморието, където тя оказва съпротива на САЩ, Израел, Гърция и Франция, към Закавказието. Защото това е посоката към директен сблъсък с Русия. Целта тук е да бъде ликвидиран тактическият съюз по интереси между Русия и Турция през последните години, чийто апотеоз беше сделката за S-400 (С-400). Това е начин да бъде ликвидиран и режима на Ердоган, но той да изпълни своето дело, като нанесе щети на Русия. Този район е много важен, защото ако Турция успее да реализира пантюркисткия си проект, това може да доведе до много сериозни последствия. На първо място има опасност от директен конфликт между Турция и Иран. Трябва да се има предвид, че населението в Иран е между 25-30% азерско.

Застрашени са и китайските проекти за Велик копринен път и изнасяне на китайската стратегическа инициатива през сърцето на Евразия по посока на Европа, което преминава именно през този стратегически район. Налице е каскада от цели и задачи, които се изпълняват на повърхността в един локален конфликт, който има собствена логика.

В Турция ясно си дават сметка, че за да бъдат значим геополитически и военен фактор в XXI век, те трябва да имат собствена енергийна база. Докато няма такава, тя ще е зависима страна. Затова Турция се опитва да наложи своето влияние в Либия и нефтените концесии в Средиземно море, също така нефтения и газов шелф в Кипър и Егейско море, както и откритието на газ в Черно море, но най-реалистичното е тя да ползва огромните доказани и разработени залежи на Азербайджан, изхождайки от културните, военни и политически връзки с тази страна.

От друга страна е в ход стратегическо заобикаляне и обкръжаване на Китай. По море е почти завършено. От Корея, Япония, през Тайван и Индокитай, където САЩ много залага на Виетнам и оттам през Малакския проток. Морските комуникации са изключително важни за Китай, защото над 40% от китайския нефт и нефтопродуктите им минават през Малакския проток. Огромна част от китайския стокооборот също преминава оттам. Именно затова Китай започна да развива инициативата за Копринения път. Това означава да изнесе своите комуникационни, икономически и военно-стратегически линии през сърцето на Евразия.

Затова сега върви вторият етап на операцията срещу Китай чрез излизането в тила му в Азия. Това прави много важен статутът на бившите съветски републики - Казахстан, Киргизстан, Туркменистан. Освен техните суровини, те имат много важно военно-стратегическо значение. Ако чужда сила влезе в Централна Азия, което винаги е било залогът на голямата игра между британската и руската империи, това означава, че Китай ще бъде стратегически обкръжен и това е предпоставка за падането му. В този контекст може да бъде разбрано и случващото се в Карабах.

Като инструмент в Сирия, а и на други места, се използват уйгурите. Те са тюркоезичен народ, който населява Източен Туркестан или на китайски Синдзян. Уйгурите са известни с добрите си войнски качества, които показаха и в Сирия в джихадистките сформирования. Те бяха използвани за интересите на Турция и в Нагорни Карабах - най-вече дивизията Султан Мурад и Малик Шах.

Те лесно биха могли да бъдат преместени и в Дагестан и оттам отново може да бъде подпален Северен Кавказ, което да създаде сериозен проблем на Русия. Същевременно те биха могли да бъдат използвани и при конфликт с Китай.

Появи се доста интересно видео, в което сирийски наемник разказа как е вербуван да се бие за Азербайджан в Нагорни Карабах. 23-годишният боец от град Идлиб разкри, че е пътувал като част от група от 1000 сирийски мъже от подкрепяните от Турция дивизии "Султан Мурад", "Сюлейман Шах" и "Ал Хамза", които са преминали през граничния пункт "Хавар Килис" на път към военна база в Газиантеп на 23 септември. На следващия ден са летели до Истанбул и оттам с турски военно-транспортни самолети до Азербайджан. Данните от сайта Flight Radar, който следи движението на самолетите, както и снимки и координати, изпратени на вестника, потвърждават думите на боеца. Разположените в Нагорни Карабах войници носят сини униформи като азерските граничари. Халид не е знаел, че ще бъде вкаран във война. Той е смятал, че ще охранява обекти. Прочетете цялата му история в този материал.

Русия предприе някои превантивни удари срещу джихадистките формирования. Руската авиация в Сирия нанесе мощен удар по щаба и тренировъчния лагер на протурската бойна група „Фейлак ал-Шам” в Кафр Тахарим в сирийската провинция Идлиб.

Според информация от германския журналист Юлиан Репке, руската авиация атакувала наемниците по време на техен парад. На представените кадри ясно се виждат построените екстремисти на плаца. „Фейлак ал-Шам е съюзник №1 на Турция в северозападна Сирия. Те участват в операцията на турските войски. Няма да сгрешите, ако помислите, че това е пряко послание на Москва към Анкара”, отбелязал ръководителят на програмата за противодействие на екстремизма и тероризма в Центъра за Близкия Изток във Вашингтон Чарлз Листер.

В конфликта имаше и военни престъпления. Видеокадри например показаха екзекуцията на двама арменци от азербайджански бойци. Вижте подробности тук. За съжаление тези похвати са до болка познати във военните конфликти.

Армения пък е много важна за интересите на Русия, която неслучайно има военна база там. Граничната стража на Армения с Турция се води от руски граничари. Другата подобна държава с руски сили на границата е Таджикистан, което показва стратегически интерес.

Има и сериозни усилия да бъдат подпалени етнически противоречия в Иран по кюрдска и най-вече по азерска линия. Това е изключително опасно и Иран не може да си го позволи, защото азерите са държавообразуващ народ там. Но трябва да се има предвид нещо много важно. В ислямският свят етническата принадлежност не е толкова важна, колкото тази към омата (общността на вярващите). Азерите са тюрки, но те са и шиити, а и те са светски хора. Ислямисткият фасон на режима в Турция никак не им допада.

Конфликтът в Нагорни Карабах беше прекратен с решителната намеса на Русия. Руският президент Владимир Путин, президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян подписаха съвместно споразумение относно пълното прекратяване на военните действия в Нагорни Карабах. Самият Путин също говори официално - и подчерта, че Армения и Азербайджан "спират" на сегашните си позиции в Нагорни Карабах, ще има размяна на военнопленници и трайно уреждане на конфликта. След подписването на споразумението стана ясно, че Русия изпраща с военнотранспортни самолети Ил-76 1 960 миротворци и 470 части оборудване до Нагорни Карабах.

След подписването, арменският премиер Никол Пашинян заяви на страницата си във Фейсбук, че решението за прекратяване на конфликта за Нагорни Карабах е взето въз основа на ситуацията на фронта. Думите на Пашинян обаче не успокоиха хората в Армения и хиляди протестиращи излязоха на Площада на Републиката в Ереван.

Част от протестиращите срещу решението за прекратяване на войната в Нагорни Карабах нахлуха в сградата в търсене на премиера Никол Пашинян. Демонстрантите искаха някой от военното ръководство на страната да поеме контрола върху ситуацията. В публичното пространство се появиха различни анализи за изводите от конфликта.

Това ще има най-тежки последствия за Ереван, за цялото Закавказие като цяло и за Русия, защото отваря широко вратите в региона на Средна Азия за Турция, която ще въведе на територията на републиката свои миротворци, което предполага появяване на военна база, беше изводът на руски военни експерти.

Истински „герои на войната” в Карабах се оказаха ударните БПЛА и баражиращите боеприпаси. В интернет има запис от унищожаването на арменска ЗРС С-300П най-вероятно от израелски баражиращ боеприпас IAI Harop. При откриване на цел той се превръща в самонасочващ се дрон-камикадзе, предназначен преди всичко за борба с комплексите за ПВО.

Интерес през тази години привлече разследване на FAN - федералната информационна агенция на Русия, което достигна до извода, че САЩ прикрива убийствата на терористите в Сирия. Още на 25 ноември 2019 година, разследващият отдел на FAN пусна първата част от мащабното си разследване на опит на терористите на ИД да завземат цяла държава - Сирия. Повече от 2000 наемници от американската частна военна компания Academi, по-известна с първото си име - Blackwater, бяха прехвърлени в сирийската провинция Дейр ез-Зор, за да осигурят нелегалния износ на нефт от страната. Според оценки на FAN, въз основа на данни на Министерството на петрола и минералните ресурси на Сирийската арабска република, САЩ произвеждат и продават нефт на цена от 3,3 милиона долара на ден (1,1 милиарда долара годишно), стана ясно от разследването. Припомнете си го в този материал.

Изтекли документи пък показват мащабна пропагандна операция в Сирия от западни изпълнители, стана ясно от статия на Бен Нортън за The Gray Zone. Британски правителствени изпълнители са разработили и усъвършенствана пропагандна инфраструктура, за да стимулират подкрепата на Запада за политическата и въоръжена опозиция на Сирия, твърди разследването.

Те разкриват как западните разузнавания са подготвили медийното отразяване на английски и арабски език за войната в Сирия, за да формира постоянен поток от опозиционно отразяване на ситуацията. Американски и европейски изпълнители обучавали и съветвали сирийските опозиционни лидери на всички нива, от млади медийни активисти до ръководителите на паралелното правителство в изгнание. Тези фирми също така организираха интервюта за лидерите на сирийската опозиция в масови издания като BBC и британския Channel 4, пише изданието.

Западните правителствени PR фирми не само повлияха на начина, по който медиите отразяваха Сирия, но както разкриват изтекли документи, те създадоха свои собствени пропагандни псевдо-новини за излъчване в големи телевизионни мрежи в Близкия изток, включително BBC Arabic, Al Jazeera, Al Arabiya, и телевизия Orient.

Файловете потвърждават докладването от журналисти, включително Макс Блументал от The Grayzone, за ролята на ARK, правителствения изпълнител на САЩ и Великобритания, за популяризирането на Белите каски в западните медии. ARK управляваше акаунтите в социалните медии на Белите каски и помогна за превръщането на финансираната от Запада група в ключово пропагандно оръжие на сирийската опозиция. Още за въпросните документи прочетете тук.

Новината за сключването на споразумение между кюрдите в Сирия и американска компания за разработването на нефтени находища в Североизточна Сирия пък предизвика остри критики.

Сирийското правителство нарече САЩ "крадци", а Турция "внезапно се загрижи" за териториалната цялост на Сирия. Още през януари специалният представител на САЩ за Сирия Джеймс Джефри подчерта, че официален Вашингтон не се намесва в проблемите на производството на петрол в региона, но някои американски компании наистина са поискали лицензи от Департамента за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ, за да работят в региона на Северна Сирия.

В същото време американските санкции забраняват търговията с петролни продукти от Сирия. Те обаче се отнасят само до териториите, контролирани от властите в Дамаск и за автономния северен регион се прави изключение. Това предизвика възмущението и на Москва, която е съюзник на Башар Асад. За Русия запазването на американския контрол над сирийските полета е равносилно на санкциите на САЩ срещу Дамаск, които увреждат сирийската икономика и лишават правителството от ресурси за възстановяване на страната - и от възможността Москва да се възползва повече от присъствието си в региона. Припомняме, че по време на Съвета за сигурност на ООН постоянният представител на Русия в организацията Василий Небензя отправи сериозни критики към САЩ по този повод. "Сирия губи до 40 милиона долара месечно" поради липса на достъп до нефтените си находища. Връщането им на сирийското правителство би било по-добра помощ от САЩ, отколкото даренията, обявени на конференция в Брюксел", посочи той.

Ще завърша обзора си с ужасната цена, която плаща местното население за геополитическите игри. Потресаващ разказ за малолетните сексробини на ИДИЛ в Сирия разказа Райнас Елиас. Когато тя е била на 14 години, бойци на Ислямска държава нападат кюрдското малцинство "язиди" в Северен Ирак към което тя принадлежи. Те я отвличат и я продават на бунтовник, който многократно я изнасилва и измъчва, преди да я продаде на още по-брутално чудовище.

ИДИЛ считат кюрдското малцинство за "поклонници на Дявола" и извършват всякакви издевателства към представителите му. Тя е продадена три пъти на различни мъже, след като похитителите й я закарват в Сирия. Вторият й мъж, саудитски гражданин, умира по време на бременността ѝ. След това тя продадена с детето си на мароканец, който я изнасилва понякога по шест пъти на ден. Сестра й, както и двама нейни братя са сред хиляди язиди, които все още са сред изчезналите. Някои бяха дори по-малки, когато бяха отвлечени. Едно момиче бе продадено пет пъти на изнасилвачите на ИДИЛ, като беше отвлечено когато беше едва на 11 години, продължава разказа си тя.

Подобен е и случаят с Надя Мурад, чията история пък нашумя още през 2017 година. Селото ѝ е превзето от джихадистите от "Ислямска държава" през 2014 г.

Надя и много други жени и деца са държани като сексуални роби. Самата тя е изнасилвана и измъчвана многократно. През 2018 година Надя Мурад, която се превърна в символ и активистка за човешки права, беше удостоена с Нобелова награда за мир. Тя се бори за правата на близо 3000 язидски момичета и жени, които са били жертви на сексуално насилие от страна на ислямистите.

Наградата обаче не може да компенсира преживения ужас нито за нея, нито за неясно още колко жертви на разрушителните процеси в Близкия Изток. И можем да се обзаложим, че докато големите играчи продължават да разиграват на карти човешките животи в името на капитали, военно надмощие и ресурси, това няма да се промени. А ликвидирането на научния и човешки потенциал на страните от Близкия Изток и събуждането на чудовището радикален ислям като последна опора за тях, трябва да служи като сигнална лампа за европейската цивилизация. Защото когато устоите й са подкопани извън нейните предели, рано или късно това ще се върне като бумеранг към самата нея. А случи ли се това няма да има панацея, нито ваксина. Стичне ли се до точката на бифуркация, връщане назад няма.

Обзор на Тодор Беленски

Тодор Беленски
Тодор Беленски Отговорен редактор
Турция Нагорни Карабах Сирия обзор 2020 Обзори 2020
Още от Анализи и коментари
Видео
Новините от днес
Интересно от мрежата
Новините днес