Пожизнен мандат за Владимир Путин, освобождаване от наказателно преследване, ваксината "Спутник V" и гащите на Навални... Така изглежда 2020 година за Русия.
Безспорно най-запомнящото се събитие, свързано с Русия е разследването, което сам направи опозиционният лидер Алексей Навални. Самият той претърпя опит за убийство, след като беше отровен на 19 август. Светкавичната намеса на пилотите, които приземиха самолета в Омск, в който Навални пътуваше за Томск и в който му прилоша и адекватната намеса на медиците го спасиха от смърт. Навални изпадна в кома, а първоначалната версия от неговите поддръжници беше, че отровата, от която е пострадал, е била в чая му, тъй като преди полета той е пил чай.
Първи на инцидента реагираха германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон.
На 22 август след безпрецедентна международна намеса той беше прехвърлен в германската клиника Шарите. На 24 август германското правителство изрази съмнение, че опозиционерът е бил отровен, а по-късно лекарите от германската клиника Charite потвърдиха тези съмнения. Ангела Меркел реагира с искането отровителите на Навални да бъдат подведени под отговорност, а Франция заяви, че срещу него е било извършено престъпление. В изявление от 25 август руските власти заявиха, че никой не следи Навални, няма опасност за него, както и че Кремъл не вижда в момента причина да започне криминално разследване на ситуацията. В същия ден външните министри на държавите-членки на ЕС проведоха среща, на която върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел заяви, че ЕС осъжда това, което "изглежда като покушение срещу Навални". Ответната реакция на Русия беше да започне разследване за външна намеса в покушението срещу Навални. По-късно от Кремъл казаха, че не виждат причина случая с опозиционния лидер да се превърне в причина за разрив в отношенията между Русия и Запада. На 27 август руската страна отново каза, че не вижда данни за престъпление, както и основания за възбуждане на наказателно разследване за инцидента с Алексей Навални. Съвсем скоро се появиха сравнения между случаите на Навални и Скрипал (по какво си приличат може да видите в ТАЗИ СТАТИЯ).
На 2 септември властите в Германия обявиха, че Алексей Навални е бил отровен с "Новичок". Последва извънредна среща на посланиците на НАТО и за първи път се заговори за санкции срещу Русия заради случилото се. Франция отмени министерски срещи с Русия, а от партията на Меркел заявиха, че не искат руската страна да има достъп до изследванията на Навални. Реакцията на руското външно министерство беше изказването на руския външен министър Сергей Лавров, че "западните ни партньори преминаха всички граници в случая "Навални".
На 16 септември шведска лаборатория потвърди, че отровното вещество, използвано срещу руския опозиционер, е "Новичок". На 21 септември Русия заяви, че иска да разпита Навални, а в същия ден Върховният съд на страната заличи партията му "Русия на бъдещето." По-късно, на 24 септември руските власти конфискуваха апартамента на Алексей Навални и запорираха сметките му. На 28 септември Бундестагът започна разследване по случая "Навални", а на 1 октомври руският опозиционен лидер заяви, че Владимир Путин е отговорен за отравянето му. На 7 октомври Германия и Франция поискаха ЕС да наложи санкции срещу Русия и на 14 октомври те станаха факт. Санкциите са забрана за издаване на визи и замразяване на имуществото на територията на ЕС. Руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че Москва ще отговори реципрочно.
В средата на декември Bellingcat, Der Spiegel и CNN публикуваха имената на тримата служители на ФСБ, които са следили Алексей Навални първо до Новосибирск, а след това до Томск, където опозиционният политик беше отровен с "Новичок".
Публикацията в разследващия сайт Bellingcat, в която за първи път са изброени имената на предполагаемите извършители на покушението срещу руския опозиционер Алексей Навални, предизвика сериозен резонанс в световните медии. А тя е само част от скандала - в специален видеоклип с дължина от малко над 50 минути, самият Навални говори за това и филмът започва с бруталните реплики, че знае кой е искал да го убие, знае кои са физическите извършители, знае истинските им имена, знае и фалшивите им имена - докато показва снимки на осем мъже. И добавя, че това е "секретна група убийци от ФСБ". Навални директно заявява, че знае и защо руският президент Владимир Путин е поискал да го убие. Той изрично посочва Bellingcat като изданието, разкрило всичко и дава името на българския журналист Христо Грозев като основен двигател на журналистическото разследване. Вижте подробности в ТАЗИ СТАТИЯ.
Кулминацията на казуса настъпи на 21 декември, когато Алексей Навални публикува видео, в което разговаря с един от извършителите на покушението срещу него. Опозиционерът успя да подлъже сътрудника на руските тайни служби Константин Борисович Кудрявцев да разкрие подробности за отравянето си и мястото, където е била сложена отровата - бельото му! Вижте всички подробности в ТАЗИ СТАТИЯ.
На 23 декември германски лекари публикуваха доказателства за отравянето на Навални с "Новичок".
В цялата невероятна история място намери и едно любовно писмо, което Алексей Навални посвети на съпругата си Юлия.
Референдум за конституционни промени
В първите дни на 2020 година руският президент Владимир Путин представи своите предложения за промяна в Конституцията. Неговите основни намерения бяха:
1. Да се ограничи приоритета на международното право.
2. Да се промени процедурата по назначаване на руското правителство. Министър-председателят, вицепремиерите и министрите ще бъдат назначавани от парламента.
3. Да се промени процедурата по назначаването на ръководителите на силовите ведомства. Те ще бъдат назначавани от президента след консултация със Съвета на федерациите.
4. Да се промени положението за забрана на един и същ човек да заема поста на президента повече от два поредни мандата.
5. Да се вдигне цензът на уседналост за президента на Русия от 10 на 25 години.
6. Да се забрани чуждото гражданство и местоживеене за съдии, депутати, сенатори, ръководители на правителството и министри и други началници на федерални институции.
7. Тази забрана да се втвърди за президента - той не трябва да има чуждестранно гражданство не само в момента на избиране, но и в миналото.
8. Държавният съвет да се превърне в конституционен орган.
9. Да се даде право на Съвета на федерациите да освобождава от длъжност съдии от Конституционния и Върховния съд. Такива оставки ще инициира президентът на Русия за постъпки, накърняващи честта и достойнството.
10. Да се даде право на Конституционния съд да проверява конституционността на федералните законите до подписването им от държавния глава. Такива проверки ще инициира президентът.
11. Да се въведе задължителна индексация на пенсиите и норма за минимален размер на заплащане на труда, приравнени към прага на бедността.
Руският президент организира референдум, на който гражданите да изразят подкрепата си. Най-големият ремонт на конституцията на Русия от 1993 г. насам включва текстове, насърчаващи патриотичното образование, забраната за еднополовите бракове и добавя изрично споменаване на Бог - всичко това е в съответствие с нарастващия културен консерватизъм на управлението на Владимир Путин.
Гласуването приключи на 1 юли. С преброени 100% от гласовете, ЦИК на Русия заяви, че 77,92% от избирателите са подкрепили реформите, а избирателната активност е била около 65%. Участието в референдума беше поощрено с томболи с награди, даващи шанс гласуващите да спечелят всичко - от ваучери за пазаруване до кола или апартамент. Опозиционните лидери отхвърлиха целия процес като фарс, продължил цяла седмица без подходящ мониторинг или независим контрол. Гласуването ще разчисти пътя на Владимир Путин да остане на власт до 2036 година, ако реши. По този начин Путин ремонтира конституцията по свой образ и подобие.
На 22 декември руският президент подписа закон, който дава право на бивши президенти на страната да стават пожизнени сенатори (членове на Съвета на федерацията - горната камара на руския парламент), след като напуснат поста си. Според влезлия в сила закон президентът ще може лично да назначава до 30 сенатори в Съвета на федерацията, от които не повече от седем - пожизнено, а останалите - с 6-годишен мандат (единствените живи президенти на Русия към момента са Владимир Путин и Дмитрий Медведев - бел. ред). Бившият президент също може да стане пожизнен сенатор след оттеглянето си при изтичането на мандата му или предсрочно, ако сам пожелае. Според друг вече приет, но още неподписан от държавния глава закон, бившите президенти ще получават пожизнен имунитет от съдебно преследване за каквито и да е нарушения през целия им живот, а не само докато са били на най-високия държавен пост.
Русия - първенец в създаването на ваксина срещу коронавируса
В разгара на пандемията от коронавирус Русия обяви успешното разработване на ваксина срещу заболяването. Така страната стана първата, произвела ваксина срещу COVID-19. На 17 юни беше обявено, че стартират изследвания върху две форми на ваксина срещу COVID-19, разработени от Националния изследователски център по епидемиология и микробиология "Гамалея" към здравното министерство на страната.
На 11 август Москва нарече новата си ваксина срещу коронавирус "Спутник V" по аналогия с първия изкуствен спътник на Земята. Руският президент не пропусна да отбележи, че Русия първа е създала ваксина срещу COVID-19.
"Знам, че работи доста ефективно, формира стабилен имунитет и, повтарям, е преминала всички необходими проверки", добави руският лидер. Руският президент съобщи, че една от дъщерите му е изпробвала на себе си първата руска ваксина срещу коронавируса и се чувства добре. По думите му след първата инжекция температурата на дъщеря му е била 38 градуса, на другия ден - малко над 37. След втората инжекция "температурата също малко се покачила и после всичко изчезнало". Достигнати били високи нива на антитела. Ваксината формира и стабилен клетъчен имунитет, уточни той.
Въпреки уверенията на руските власти за безопасността на "Спутник V", западните специалисти изразиха своите съмнения. Според учените ваксината била тествана едва върху 80 души. Повече за техните притеснения може да видите в ТАЗИ СТАТИЯ. На 18 август беше пусната първата партида от руската ваксина "Спутник V". Междувременно реакцията на Запада не закъсня и на 26 август Вашингтон добави два изследователски института на руското министерство на отбраната към списъка със санкции. На 30 ноември Европейската комисия обяви, че руската ваксина няма да се разпространява в ЕС. Изявлението беше направено, след като Унгария обяви, че ще разреши употребата на руската ваксина в страната. По-рано доверието си към руската ваксина срещу коронавирус обяви и сръбският президент Александър Вучич и допълни, че страната му може да се включи в прозводството ѝ.
На 21 септември стана ясно, че Русия е сключила предварителни споразумения за доставка на своята ваксина срещу COVID-19 за повече от 10 страни в Азия, Южна Америка и Близкия изток. Тези договори може да осигурят на Москва ценни икономически и политически лостове в международен план, коментира американското издание The Wall Street Journal.
На 11 ноември беше обявено, че руската Covid ваксина "Спутник V" има 92% ефективност. На 5 декември започна и масовата ваксинация в Москва. Засега, обаче, руският президент все още не се е ваксинирал с нея, но възнамерява да го направи.
Медиите разпространиха едно много важно предупреждение, свързано с руската ваксина - в деня на ваксинацията срещу коронавирусна инфекция не трябва да се употребява алкохол, тъй като е възможно да се отслаби имунитетът и ефекта от ваксината, предупреди главният специалист по наркология на Министерството на здравеопазването на Руската федерация Евгений Брун.
В началото на декември Русия съзря и информационна война, насочена към ваксината ѝ. "Срещу руската ваксина против Covid-19 се води информационна кампания, която се финансира от чужбина", заяви официалният представител на руското министерство на отбраната генерал-майор Игор Конашенков. В същия ден "АстраЗенека" съобщи, че търси доброволци над 18 години за опити с комбинирана ваксина от нейното производство в сътрудничество с Оксфордсия университет и руската ваксина "Спутник V" на Изследователския институт "Гамалея" в Москва. Целта на проекта е да се провери дали подобна комбинация може да подобри имунния отговор и защитната срещу вируса. И двете ваксини са векторни - с отслабен вирус от животни срещу друга болест, но променен белтък за защита от S-протеина на коронавируса.
На 17 декември бе съобщено, че са започнали изпитанията на втората руска ваксина срещу новия коронавирус "Епиваккорона", създадена от центъра "Вектор". Очаква се тестовете да приключат през януари, 2021 година.
