В края на 2019 година световните агенции съобщиха за нов вид пневмония, поразила стотици хора в град Ухан в Китай. Първоначално причинителят беше неизвестен, а световната общност не изрази особено притеснение от новините от Далечния Изток.
Постепенно, обаче, нещата се промениха. С навлизането в 2020 година стана ясно, че ситуацията в Китай е изключително тревожна и всичко това при положение, че не беше известна пълната картина на случващото се. Дори днес – повече от година след появата на вируса, има огромни въпросителни около първите дни на пандемията и съмнения, че Пекин е скрил истинските мащаби на задаващата се за света катастрофа.
Първоначално се знаеше единствено, че в болници в китайския град Ухан са постъпили стотици хора с нов вид пневмония, която водеше и до висока смъртност. Симптомите на заболяването, което скоро след началото на пандемията беше установено, че се причинява от нов вид коронавирус, включват още повишена температура, суха кашлица, умора, затруднения в дишането и загуба на вкус и мирис. По-късно стана ясно, че то може да причини също съдови поражения и инциденти, кръвни съсиреци и поражения на различни органи и системи. Изненада за учените бе дългият инкубационен период на вируса – до 14 дни, който му помагаше да се разпространява незабелязано между хората. Заради сходството с предишния коронавирус, причиняващ Тежък остър респираторен синдром (ТОРС) – SARS-COV, този беше наречен SARS-COV-2, причиняващ COVID-19 – коронавирусна болест 2019, заради годината, в която за пръв път се появи.
Заради непознатите дотогава характеристики на изцяло новия вирус и заради различното време и тежест на срещата си с него, различните страни предприеха различен подход за борба със заразата, поне в началото. Мнозина държавни ръководители изказаха оптимизъм, че инфекцията ще се самоограничи и няма да доведе до глобална пандемия. В унисон с това от Световната здравна организация също сякаш проспаха ситуацията в началото, като показателно за това е изявлението от 21 януари, че не е нужно да се взимат каквито и да били мерки и че заразата е ограничена в района на китайските провинции Хубей и Гуандун. Справката обаче сочи, че по това време вирусът вече се е разпространил в поне 11 държави, като в повечето от тях на практика липсват каквито и да е мерки за социална дистанция и носене на предпазни средства. В крайна сметка, лавинообразното нарастване на случаите накара СЗО да обяви SARS-COV-2 за световна заплаха и глобална пандемия само 10 дни по-късно.
До началото на февруари жертвите на болестта са само в Китай, като на 2 февруари вече е регистриран и първият починал след заразяване във Филипините. Оттогава случаите и на заразени, и на починали се увеличават лавинообразно, като към днешна дата по официални данни с коронавируса по света са се срещнали около 85 милиона души, а над 1,8 милиона от тях са починали. Неофициално се говори за поне 4 – 5 пъти повече заразени. По това време е и първото изолиране на SARS-COV-2 – първо в Япония, а по-късно и в Италия. Именно европейската страна се оказа и една от първите най-тежко засегнати, като броят на заразените там расте лавинообразно, въпреки обявяването на извънредно положение още в края на януари. Ето как се промени всичко и как реагираха отделните държави.
Докато страните по света демонстрираха оптимизъм и не изказваха притеснения, че вирусът ще се разпространи глобално, случващото се в Китай изглеждаше като сцена от апокалиптичен филм на ужасите. 11-милионният град Ухан беше напълно блокиран, хора с пълни екипировки дезинфекцираха и миеха улиците, а болниците продължаваха да се пълнят с хора с тежка дихателна недостатъчност.
И въпреки че беше първото място, ударено тежко от вируса, Китай успя сравнително бързо да се справи със ситуацията. Според специалисти това се дължи и на факта, че именно азиатската страна беше първата, засегната и от предишния сериозен коронавирус – SARS-COV-1, който се появи през 2002 година. Смъртността при него бе ужасяваща – близо 10 процента, и обществото в страната е наясно с коварността на един подобен вирус. Именно това вероятно е и причината самото общество да е изключително бдително и да спазва стриктно всички мерки, наложени от централната власт.
А мерките бяха наистина драконовски и остават такива дори днес, когато на практика страната е свободна от вируса. Още през декември 2019 година Ухан беше поставен под строга карантина, която продължи 76 дни. Скоро след това подобен локдаун беше наложен на практика във всички градове от провинция Хубей. Там бяха направени 14 000 контролно-пропускателни пунктове, а движението на гражданите сериозно ограничено. Децата не бяха върнати в училище след зимната ваканция, а в десетки градове беше позволено само на един член от семейството да излиза навън за пазаруване и то веднъж на два дни. Огромен акцент беше поставен и върху мащабното тестване. Само за седмици Китай успя да изследва над 9 милиона души в Ухан и въведе ефективна система за проследяване на всички положителни и контактните на тях лица. Като основен производител на медицинска екипировка Пекин лесно увеличи производството на маски, ръкавици и всякакво друго оборудване, а цялото население възприе носенето на предпазни средства.
В борбата с пандемията бяха вкарани дори и дронове, които чрез високоговорители правеха забележки на неспазващите мерките. На 5 февруари в Ухан отвориха врати 3 изцяло нови болници, които бяха построени за броени дни. През следващите седмици още 13 бяха построени, като те бяха използвани за изолация на болни с леки до среднотежки симптоми, за да се предотврати заразяване на техните близки. Тази стратегия показа изключителен успех и към средата на март тези лечебни заведения вече не бяха необходими. Интензивно тестване беше въведено и по границите на страната, като всички пристигащи бяха карантинирани.
Като цяло всички тези мерки се оказват изключително успешни. Според експерти, само за месец – между 29 януари и 29 март, са били предотвратени над 1,4 милиона заразявания и 56 000 смъртни случая. Те обаче са категорични, че подобни мерки не са универсални за всяка страна и не могат да се правят обобщения, че биха били така ефективни навсякъде. Това се дължи и на особеностите на самото общество, като китайците приемат мерките срещу респираторните заболявания изключително сериозно. Друг проблем е възприятието за личната свобода – нещо, което е много различно в Китай и в западните страни, например.
"Отдадеността на по-висшето благо и добруването на обществото е неразделна част от културата на Китай, там нямаме хипериндивидуализма, който е характерен за част от САЩ и който се превърна в част от съпротивата срещу мерките", категоричен е Грегори Поланд, директор на изследователския институт по ваксините в Майо Клиник в Минесота. Освен това възможностите за упражняване на контрол, с които разполагат властите в авторитарен Китай, са немислими на Запад. Личните права и свободи, защитата на личните данни – всичко това не играе никаква роля за Пекин при проследяването на контактните лица например. Мобилните приложения, които прецизно следят движението на хората, са се превърнали в част от ежедневието, а дори при ежедневни дейности като посещение на ресторант, кафене или магазин, всеки задължително се регистрира, сканирайки специален код. Освен това, за разлика от Европа и САЩ, в Китай не се водят никакви обществени дебати – нито за налаганите мерки, нито за корените на пандемията - това са теми, които не стоят пред дисциплинираните китайци.
Всички тези фактори оказват огромно влияние за ограничаването на заразата. Благодарение на тях в Китай втора вълна през есента няма. Към днешна дата официално са регистрирани по-малко от 87 000 случая в страната с население от близо 1,5 милиарда души. Важно е да се отбележи, че над 90 на сто от тях – 80 000, са регистрирани до 1 март.
И въпреки че бяха повдигнати множество въпроси – най-вече за точността на предоставената от Китай информация за коронавируса, днес ясно се вижда, че страната на практика се е справила със заразата. В първоначалното огнище – град Ухан, днес кипи интензивен живот. Молове, ресторанти, нощни клубове и всякакви увеселителни заведения работят, а COVID-19 изглежда просто като лош спомен.
САЩ
Първият случай на коронавирус в Съединените американски щати е регистриран официално на 15 януари, като първият заразен е човек, който пристига от Китай. На 1 март 2020 г. е регистриран и първият смъртен случай от коронавирус – жена на около 60 години, починала в болница във Вашингтон. Само 12 дни по-късно президентът Доналд Тръмп обяви извънредно положение, поради разпространението на SARS-CoV-2. Паралелно с това той обяви, че ще отпусне 50 млрд. долара на щатите за борба с COVID-19. Тръмп призова всеки щат да създаде незабавно спешни оперативни центрове, а болниците да задействат планове за подготовка за извънредна ситуация, за да отговорят на нуждите на американците. Заради коронавируса бе въведена и забрана за влизане в САЩ на лица, които са били в Шенген през последните 14 дни до датата на пристигането им - но не и от Великобритания, където пандемията си вървеше здраво нагоре. Ограниченията не важат за американските граждани, притежаващите зелени карти, съпруги/съпрузи на американски граждани и на притежатели на зелени карти, неомъжени деца на американски граждани и притежатели на зелени карти под 21 години, осиновени деца на американски граждани и притежатели на зелени карти, пътуващи с имигрантски визи за САЩ, членове на екипажи на кораби и самолети, дипломати и официални представители на държавите с визи А, G или с НАТО визи (при военни и официални пътувания, свързани с дейността на НАТО). Това означава, че българските граждани от тези категории могат да влизат и от летище, намиращо се в Шенген.
Въпреки на пръв поглед взетите уж навреме мерки, Съединените щати бързо се превърнаха в епицентър на заразата. Към ден-днешен там са отчетени над 20 милиона случая и 350 000 жертви на болестта, което превръща страната в безапелационен лидер по тези показатели.
Именно страховитото развитие на епидемията в страната се превърна в основна тема на изборите, провели се на 3 ноември в страната. Според наблюдатели бушуващата зараза се е превърнала и в една от причините президентът Доналд Тръмп да загуби вота от кандидата на демократите Джо Байдън, който трябва да поеме поста през януари.
Самият Тръмп беше упрекван изключително много от критиците си заради управлението на пандемията и заради противоречивите си изявления. На 17 март по време на брифинг в Белия дом Доналд Тръмп беше категоричен: "Винаги съм знаел, че това е истина, че има пандемия. Усещах, че е пандемия много преди да я определят като такава". Ден по-късно публикува и туит по темата. "Винаги съм подхождал сериозно към темата за Китайския вирус. Свърших много добра работа още в самото начало, когато взех решение да затворя границите с Китай - въпреки нежеланието на почти всички да го направя. Бяха спасени много животи. Този нов наратив на Фалшивите новини, е обиден и неверен!“, написа той.
В първите дни на годината обаче, Доналд Тръмп няколко пъти го нарече "обикновена настинка", посочи и примери за болести, отнели живота на много повече хора, както и че страната му не е застрашена от "китайския вирус". На 18 март президентът на САЩ все пак призна: "Вирусът ни изненада, никой не е очаквал това да се случи". Но междувременно вече излизаха материали в американските медии как доклади на службите за ситуацията в Ухан са пренебрегвани от Тръмп.
На 11 май пък, Доналд Тръмп каза, че страната му е направила повече изследвания за COVID-19 от целия свят, при това накуп. В друго свое изказване той посочи като примери за държави с по-малко направени тестове на глава от населението Южна Корея, Великобритания, Франция, Япония и Швеция. И въпреки че САЩ са тествали повече хора от тези държави, то броят изследвани на глава от населението към онзи момент е сходен с този в Испания и Русия и по-нисък от този в Италия, например.
В отговор на критики, че Вашингтон не провежда достатъчно много тестове за COVID-19, американският президент заяви, че екипът му е "наследил" некачествени и остарели тестове от предходната администрация. Според Тръмп тестовете били "развалени" и не давали достоверни резултати. Според експерти първата партида тестове, с които Съединените щати разполагат, наистина се оказва дефектна. Тези комплекти за изследване обаче са произведени през февруари тази година – далеч след края на мандата на Барак Обама.
Огромна полемика предизвика и спорът кога, какви и колко строги да бъдат мерките срещу заразата, както и кой има властта да ги налага. Губернатори на много щати настояваха за по-строги мерки, а в последствие бяха против отмяната им. Доналд Тръмп остава воден от принципите си на бизнесмен и неведнъж спомена, че икономиката на страната за него е на първо място. Така Белият дом призова за "отваряне на страната" – нещо, което по думите на Тръмп е решение, което зависи изцяло от президентската администрация. На един от честите си брифинги Доналд Тръмп заяви: "Когато някой е президент на Съединените щати, властта му е абсолютна." Но според Конституцията на САЩ това далеч не е така. Десетата поправка в основния закон на САЩ дава правомощия на губернаторите на всеки щат да правят конкретни решения за управляваната от тях област. Решения, които не могат да бъдат взети еднолично от американския президент.
От началото на пандемията едно лекарство против малария - хидроксихлорохин, все по-често попадаше в списъка на потенциалните медикаменти, които биха помогнали в борбата с коронавируса. По-късно стана ясно, че Доналд Тръмп дори е приемал медикамента превантивно. Това обаче не му помогна да не се зарази с коронавируса. Самият препарат пък беше обявен като неефективен от СЗО и лечението на пациенти с него беше ограничено. Медиците, които са го използвали, предупреждават и за редица странични ефекти, които той може да предизвика. И че трябва да се прилага единствено при най-тежките случаи.
Може би най-скандалното и дори опасно изказване на Доналд Тръмп беше по въпросите за дезинфектантите и тяхната потенциална употреба. На 24 април на брифинг в Белия дом американският президент предизвика пълно недоумение у мнозина. "Виждам, че дезинфектантът убива вируса за една минута. Една минута. Има ли начин да направим нещо такова с инжекция във вътрешността или нещо като почистване? Както виждате, прониква в белите дробове и това има огромен ефект, така че ще е интересно да се провери", каза Тръмп. Реакцията на лекарското съсловие на думите му беше светкавична – подобна идея, при това от страна на световен лидер, е абсолютно недопустима. Поглъщането на химични препарати е токсично, опасно за здравето и може да има летален изход. Само в първото денонощие след изказването на Тръмп в САЩ беше отчетен рекордно висок брой на погълнали дезинфектанти и белина. Самият президент по-късно коментира, че е бил саркастичен, но така и или иначе думите му бяха получили широк отзвук и бяха нанесли реална вреда на мнозина.
Оптимизмът на настоящия президент на САЩ, че коронавирусът ще си отиде през април или май, когато времето се затопли, също му изигра лоша шега, като епидемията не само, че не отслабна, но се и засили в САЩ през топлите месеци спрямо пролетта. Нещо повече – самият Тръмп се зарази с COVID-19 в края на септември. Първият държавник на страната обаче беше бързо излекуван, като сред медикаментите беше използвано и иновативно и все още неодобрено лечение с моноклонални антитела, което предизвика полемики сред обществото. За проф. Йонко Мермерски обаче това, което стори Тръмп, е принос към науката!
Друго решение на Доналд Тръмп – това да прекъсне отношенията на САЩ със Световната здравна организация (СЗО), също предизвика огромен отзвук. Според президента тя не е успяла адекватно да реагира на коронавирусната епидемия и на практика се е превърнала в "марионетка на Китай". В кратко изявление пред журналисти в Розовата градина на Белия дом през май, Тръмп заяви, че ще спре американското финансиране за СЗО, което възлиза на стотици милиони долари годишно. Той каза, че здравната агенция на ООН не е извършила реформите, които той е поискал от нея по-рано този месец и заяви, че китайските държавни служители "са пренебрегнали" задълженията си да докладват на СЗО за вируса. Те са оказали натиск върху организацията, така че тя да заблуди света при откриването на вируса от китайските власти. "Китай има пълен контрол върху Световната здравна организация, въпреки че плаща само 40 милиона долара годишно, а Съединените щати – 450 милиона долара годишно", коментира Тръмп. Той заяви, че САЩ подробно са посочили какви реформи искат от СЗО, но тя "е отказала да действа". Тръмп упрекна СЗО, че се е предоверила на информацията, която е получавала от Китай за коронавируса, и каза, че "прикриването от Китай на уханския вирус" е позволило заразата да се разпространи в целия свят. Критици в САЩ обаче упрекнаха Тръмп, че е търсил изкупителна жертва, за да отмести вниманието от своята бавна реакция в началото на кризата.
Според мнозина всичко това изигра съществена роля в загубата на изборите от страна на Тръмп. За съжаление, и към днешна дата САЩ остава епицентър на заразата, а надеждата за пречупване на коронавируса остава във ваксините, като масовите имунизации тепърва предстоят.
ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
Около средата на февруари светът сякаш започва да осъзнава сериозността на ситуацията. Все повече страни предприеха сериозни мерки по опазването на гражданите си, засили се контролът по границите, въведоха се проверки за температура на пътниците, а тези със симптоми бяха отделяни и подлагани на тестване и карантина. За съжаление обаче се оказва, че заради странния характер на вируса – в частност дългият инкубационен период, на практика мерките не дават особен резултат.
В тези първи дни на разпространение Европейският съюз проведе среща на върха. На 14 февруари лидерите решиха да не обявяват извънредно положение и отчетоха, че рискът от разпространение на заразата е нисък. Към онзи момент Брюксел насочи усилията си най-вече към безопасното прибиране вкъщи на европейците, които се намират в епицентъра на заразата в Китай. Работи се и по посока на създаването на фонд за проучването на неизвестния вирус, както и се събира помощ за Пекин. През март, обаче, стана ясно, че Старият континент няма как да остане встрани от заразата. Европейският съюз изготви правила за безопасно пътуване и ефективен контрол по границите. Паралелно с решенията за недопускане на разпространението на коронавируса, Брюксел започна работа и по план за възстановяването на икономиките на отделните страни-членки, пострадали от коронакризата и последвалите я рестриктивни мерки. На 14 април Европейският съвет реши да задейства фонд от 2,7 милиарда евро, с които да се подпомогнат здравните системи, които са подложени на огромен натиск от пандемията. Започва работа и по осигуряването на надеждни тестове, с които да бъдат открити и изолирани максимален брой заразени. Към средата на април в Европа са върнати над 500 000 европейски граждани, останали блокирани основно в Азия, Северна и Южна Америка. Започва работа и по изпращането на помощ за Италия, където по това време ситуацията е критична.
За да се гарантира, че банките могат да продължат да отпускат заеми, да подкрепят икономиката и да помагат за смекчаване на икономическото въздействие на пандемията от коронавирус, Европейската комисия прие и пакет от мерки за банковия сектор. През май, когато COVID-19 все пак започна да отпуска смъртоносната си хватка в Европа, Брюксел предприе и серия от инициативи за възстановяване на безопасното пътуване и туризъм. Въпреки това, като цяло лятото на 2020 година премина под знака на заразата и повечето европейци предпочетоха или изцяло да пропуснат почивката си, или да пътуват само вътре в страната си.
За да даде тласък на европейското възстановяване и да защити живота, поминъка и работата на хората, на 27 май Европейската комисия предложи мащабен план за възстановяване на стойност 2,4 трилиона евро, който се основава на използването на пълния потенциал на ЕС. Паралелно с това през лятото започнаха и интензивни преговори с редица производители на ваксини и в крайна сметка са сключени предварителни договори за около 2 милиарда дози с пет компании. На 24 и 25 август ЕК представи на Съвета предложения за предоставяне на финансова помощ в размер на 87,3 млрд. евро на 16 държави членки в рамките на инструмента SURE с цел подкрепа на схеми за работа с намалено работно време и защита на поминъка на хората. Става въпрос за Белгия, България, Чехия, Гърция, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Португалия. По това време ситуацията с коронавируса на Стария континент е спокойна и мнозина експерти се осмеляват да прогнозират край на пандемията. За съжаление обаче, с настъпването на есента те са сериозно опровергани и случаите рязко нарастват. Заради втората вълна държавите започват да налагат нови строги ограничения. За да бъде обаче този процес координиран, страните от Съюза приемат класификация на регионите на зелени, оранжеви, червени и сиви въз основа на местната епидемична обстановка. Съгласно договорката се приема да не се налагат ограничения като карантина или тестване на пътниците, пристигащи от „зелени“ региони. Започват планове и за успешно и ефективно ваксиниране на територията на ЕС, като е договорено то да стартира едновременно във всички страни-членки. Това се случи на 27 декември, първа е ваксината на Pfizer/BioNTech.
Към момента обаче, все още има много неизвестни както около ефективността на ваксината, така и около желанието на мнозинството от европейските граждани да се възползват от нея. Тези неясноти се подхранват и от открития наскоро нов вид на SARS-COV-2 във Великобритания, който хвърли в паника Европа и накара редица страни, сред които и България, да забранят влизането на тяхна територия на хора, пристигащи от Острова. Към момента информацията за заразност и смъртност на този нов вид е по-оскъдна и темата продължава да търпи развитие, макар да изглежда, че разновидността не е по-смъртоносна и всъщност отдавна циркулира в Европа.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
И докато почти всички държави в Европа приеха изключително строги мерки срещу коронавируса, някои от тях предпочетоха да действат по по-различен начин. Една от тях беше Великобритания, където премиерът Борис Джонсън в началото на пандемията обяви, че няма да се налагат сериозни рестрикции. В реч на 3 февруари той обяви, че въвеждането на строги мерки само ще засили паниката, която от своя страна ще доведе до нежелани и ненужни проблеми за икономиката на страната. Той беше подкрепен от експерти в страната, които заговориха за достигането на стаден имунитет чрез заразяването на максимален брой здрави и млади хора, с което да се ограничи разпространението. Според главния научен съветник на страната Патрик Валънс, за целта трябва да се заразят около 60 на сто от жителите на страната. Тази стратегия обаче, беше широко критикувана от мнозина, които предупредиха, че така ще се стигне до ненужни страдания и смърт за стотици хиляди британци. В тази връзка повече от 200 експерти изпратиха отворено писмо до премиера, в което настояха той да преосмисли стратегията си. Това накара главният здравен инспектор Мат Ханкок да обяви, че стадният имунитет не е търсен умишлено ефект, а е просто естествено следствие от всяка една епидемия.
В крайна сметка на 2 март Борис Джонсън призна пред BBC, че обществото трябва да се подготви за възможна широка експанзия на вируса. Още на следващия ден в страната бе представен планът за борба с COVID-19, като основният мотив в него бе спазването на добра хигиена, с която да се забави разпространението до евентуалното разработване на ваксина и откриването на ефикасно лечение. По това време имаше едва 51 официално потвърдени случая в страната.
На 23 март във Великобритания все пак бе[e обявен локдаун, като гражданите бяха посъветвани да ограничат всички пътувания, които не са от първа необходимост, да спазват физическа дистанция, стриктна хигиена и да мият ръцете си. Четири дни по-късно самият министър-председател обяви, че се е заразил с коронавирус. Борис Джонсън дори бе[e приет в интензивно отделение на 6 април, но в крайна сметка се възстанови.
По това време пандемията вече беше засегнала тежко Великобритания, а мнозина обвиниха правителството, че я е подценило и се е забавило с въвеждането на строги мерки още в началото на март. Посланията, че общественият живот ще продължи въпреки заразата, се оказаха подвеждащи. Вероятно заради това, при втората вълна, започнала през октомври, Борис Джонсън побърза да въведе пълно затваряне на страната. От 5 ноември затвориха магазините, освен тези от първа необходимост, баровете и ресторантите. Хората можеха да се срещат на открито само с един човек извън домакинството.
И въпреки уверенията, че тази блокада ще е по-кратка и по-лека, новооткритият именно на Острова щам вероятно ще осуети тези планове и страната я чакат още дълги и тежки моменти. Последните дни показват, че тази разновидност на коронавируса вероятно наистина е по-заразна, както вече предположиха експерти, тъй като Великобритания отчита нови рекорди въпреки мерките. До момента с вируса в страната са се срещнали над 2,1 милиона души, а близо 70 000 са загубили битката с болестта.
ШВЕЦИЯ
Безспорно най-голям интерес и най-големи спорове предизвика моделът за борба с вируса, приет от Швеция. За разлика от повечето страни, през пролетта Стокхолм не предприе драстични ограничения, а напротив – просто посъветва хората да спазват мерките на повече социална дистанция и хигиена. Основните училища и детски градини останаха отворени, фитнес центровете, както и ресторантите и баровете също, въпреки че бе забранено "скупчването на бара" и танцуването и беше наредено всички клиенти да седят по масите на прилично разстояние. Въведени бяха единствено забрана за събирането на повече от 50 души на едно място, а учениците от горните гласове и студентите в университетите преминаха на дистанционно обучение. Правителството препоръча на гражданите да спазват социална дистанция, да работят по възможност от вкъщи и да избягват контактите с възрастни хора. Експерти в страната обясниха тогава решението с мотива, че държавите, които въвеждат строги мерки, само отлагат решаването на проблема.
И въпреки по-високата смъртност спрямо своите съседи, мнозина оправдаха шведския модел като правилен. Нещо повече – той беше похвален дори от Световната здравна организация през септември. Мнозина пък побързаха да обявят, че това е начинът за справяне с пандемията – меки мерки, без строги карантини и просто съвети към хората.
Оптимизмът на всички обаче беше попарен с настъпването на есента. Както и в други части на света в Швеция се стигна до истински епидемичен взрив, заради който Стокхолм беше принуден да преосмисли досегашната си стратегия. В тази връзка на 18 декември правителството въведе най-строгите досега мерки. Ограниченията включват затваряне до 24 януари на фитнес залите, басейните, библиотеките, както и препоръка да се носят маски в обществения транспорт в пиковите часове. "Тази година Коледа ще бъде необичайна. Положението остава сериозно и затова правителството предприема нови мерки за предотвратяване на разпространението на инфекцията", посочи премиерът на Швеция Стефан Льовен. Максимално допустимият брой хора в една компания в ресторант се намалява от 8 до 4. От 24 декември продажбата на алкохол ще е забранена не от 22:00 ч., а от 20:00 ч. Въвежда се и таван за брой на клиенти в магазините и търговските центрове. "Правим това, което правихме през цялото време на пандемията – правилните мерки в правилното време", каза все пак Льовен.
И въпреки изказаната увереност, той получи огромен шамар с признанието на шведския крал, че страната му е претърпяла пълен неуспех и е допуснала смъртта на много хора. "Броят на починалите в Швеция вследствие заразяване с коронавирус достигна 7 802 души, което е много повече от този в съседните скандинавски държави", заяви крал Карл XVI Густав. "Швеция не успя да спаси живота на хората по време на пандемията", каза той по време на участието си в предаването "Годината с кралското семейство" по телевизия СВТ. “Шведският народ пострада силно в тежките условия", каза още монархът. Според него, най-травмиращото е, че семействата не са успели да се простят с близките си.
Към втората половина на декември броят на заразените в Швеция отиде над 400 000, а над 8 200 са починали. Смъртността на глава от населението в Швеция е няколко пъти по-висока, отколкото в съседните скандинавски страни. Според наблюдатели на практика втората вълна на вируса е сложила край на твърденията, че пандемията може да бъде победена без строги ограничения.
2020 година премина под знака на коронавируса. Към момента основните надежди за справяне с пандемията са насочени към ваксините, които вече получават регулаторни одобрения и се чака догодина човечеството да разполага с няколко. Неизвестните след появата на новия вид във Великобритания остават и въпреки различните подходи, изглежда, че единственото правилно действие поне на този етап е максималното спазване на физическа дистанция, носенето на маски и строгата хигиена - защото процесът на ваксиниране ще отнеме много време.
Още: България през 2020 година: Коронавирусът и провалът, струващ много животи
