След Нимрод, Хатра и музея в иракския Мосул, печална участ застигна сирийския католически манастир от V век в легендарната Палмира. Тази перла в пустинята, която се оказа на кръстопътя между гръцката, римската, персийската и арабската цивилизация, бе унищожена от ордата варвари на Ислямска държава. Това пише Оливие Д`Озон от френското издание "Le Huffington Post".
Радикалите от ИД обезглавиха един от най-изтъкнатите изследователи на антики в сирийския древен град Палмира, Халед Асаад, унищожиха статуи и мавзолеи, но това им беше малко. На 23 август те взривиха великолепният храм Баалшамин, издигнат през 17 година след новата ера, а по-късно разширен и украсен от император Адриан през 130-та година след новата ера.
"Уви, най-мрачните ни прогнози се сбъднаха", казва директорът на сирийските музеи Мамун Абдул Карим.
"Паметта ще е жива и неприкосновена, независимо от разрушенията на варварите, казва сирийският опозиционер Ранда Касис. - С всеки изминал ден ние само ще затвърждаваме стремежа ни да изкореним тези диваци в паметта за нашата хилядолетна история и всички онези като Халил Асаад, които я защитаваха до последния си дъх."
Има ли още време за колебание? Кога ще настъпи време за действие? Когато трябва да се предприемат решителни мерки, за Запада е свойствено да изпада в ступор!
Според геополитолога Жерар Шалиан „не е нормално това, че Запада като цяло и Америка в частност не реагират по никакъв начин, независимо от цялата им военна мощ. Всички те подклаждаха огъня в Ирак, Афганистан и Либия, а сега са обзети от психологическа парализа, когато трябва действат. Обществеността е недоволна, а медиите протестират, когато възникне заплаха за живота на професионалистите, които сами са избрали да се сражават. Миналата година бе пропусната първата възможност да се действа срещу противника, който престана да бъде бунтовническа армия и не се ограничи единствено с терористични актове.“
„В същото време през пролетта на 2011 година Запада бързо ликвидира режима на Кадафи, който макар да имаше своите несъвършенства и да бе далеч от демокрацията, поне не въплъщаваше вселенското зло“, негодува репортерът Рено Жирар.
Историята поставя ИД на едно ниво с червените кхмери в Камбоджа, чиито бойци се превърнаха в истински експерти по отвличания, изнасилвания и изтезания над жени, мъже и деца. Да не забравяме и зверствата и сексуалното насилие по време на войната в бивша Югославия, в частност в Босна и Херцеговина.
Според мароканския писател Тахар Бен Джелун целият свят сега плаща за прекалено внимателната и граничеща с парализа политика на Барак Обама и неговите европейски последователи. По думите му Запада е доволен от късогледата политика на малките интереси, без мащаб и благородни цели и стига до извода, че: „По този начин ИД става по-силна, създава вакуум и пуска корени в главата на младежта, която преживява разкол и затова лесно отхвърля човечността.“
Снимка: архив
