Двойният самоубийствен атентат в Анкара, който е най-кървавата атака на територията на Турция, има за цел да тласне страната към хаоса на фона на засиленото напрежение заради наближаването на изборите и възпламеняването на кюрдския конфликт, смятат експертите.
Три седмици преди парламентарните избори двама атентатори самоубийци се взривиха насред демонстрация на поддръжници на кюрдската кауза, които се бяха събрали в знак на протест срещу подновяването на сраженията между турските сили и сепаратистите от Кюрдската работническа партия (ПКК). Два дни по-късно премиерът Ахмет Давутоглу заяви, че „Ислямска държава“ е „заподозреният номер едно“ за атаката, която взе 97 жертви и рани над 500 души пред централната гара в столицата.
Атентатът разпали отново гнева срещу режима на ислямско-консервативния лидер Реджеп Тайип Ердоган, който е обвиняван от основната прокюрдска партия в страната – Народнодемократичната партия, че преднамерено е пренебрегнал сигурността на демонстрацията и дори е окуражил извършителите на атаката.
„Мисля, че извършителите на операцията се надяват да накарат ПКК или поне нейните най-радикални млади активисти да продължат да се бият срещу Турция“, казва Сонар Чагаптай – директор на изследователската програма за Турция във Вашингтонския институт за близкоизточната политика.
Няколко часа след атаката в Анкара кюрдските сепаратисти обявиха, че прекратяват действията си на турска територия, за да не навредят на кампанията на Народнодемократичната партия за изборите на 1 ноември. Експертът от „Тепав“ в Анкара Нихат Али Йозджан свързва атентата със сраженията между джихадистите и кюрдските бойци в съседна Сирия. „Двата лагера имат много дейни поддръжници в Турция. Това, което се случи в Анкара, е просто нов епизод от тяхната конфронтация, но на турска земя“, смята той.
Гражданска война
Във вторник Ердоган заяви, че информацията, с която разполагат турските служби, подсказва, че атентатът в събота има „сирийски произход“. Като много други наблюдатели Сонар Чагаптай е забелязал „странни прилики“ с атаката от 20 юли в турския град Суруч, близо до сирийската граница. „Първите разкрити от разследването данни сочат към „Ислямска държава“, която има силен интерес от тотална война между Турция и ПКК“, отбелязва той. Атентатът в Суруч, за който бяха обвинени джихадистите, взе 34 жертви от група млади поддръжници на кюрдската кауза. След този атентат Анкара, която дълго бе обвинявана в снизходителност и дори в съучастничество с „Ислямска държава“, промени стратегията си, като се присъедини към международната антиджихадистка коалиция.
Преливането на войната в Сирия към територията на Турция събуди страховете за връщане на хаоса от 70-те години на 20 век, когато въоръжени сблъсъци между крайнодесни и крайнолеви по улиците на турските градове взеха хиляди жертви. Нобеловият лауреат за литература Орхан Памук също върна призрака на гражданската война. „Наистина ме е страх“, заяви той в интервю за италиански вестник. „Всички хора над 35 години са запазили ужасния спомен от онези събития и не искат всичко това да се повтаря“, заяви той.
По подобие на Памук опонентите на Ердоган критикуват президента, че си играе с огъня, като разпалва напрежението в кюрдския конфликт и войната в Сирия с изборни цели. Според Макс Абрамс, преподавател по политически науки в Североизточния университет в Бостън, САЩ, тази стратегия има много рискове. След атентати „общественото мнение е по-склонно да подкрепя лидерите си“, подчертава той. „Това обаче може да отслаби Ердоган, ако обществеността го упрекне за насилието заради спорната му политика по отношение на „Ислямска държава“ и ПКК“, предупреждава той.
АФП
