Някои американци ще изпитват сериозна тревога, когато президентът Доналд Тръмп се срещне с президента Владимир Путин на 16 юли: какво ще стане, ако те сключат сделка, която ще навреди на американските интереси? Какво би станало, ако Путин се окаже по-скоро наставник и координатор, отколкото чуждестранен колега, пита Леонид Бершидски в анализ за Агенция Bloomberg, цитиран от БГНЕС.
Не си струва те да се вълнуват. Няма никакви съмнения, че Путин може да манипулира Тръмп съвсем не като свой агент, както предполагат някои теоретици на теорията на конспирацията. Дори ако Путин има някои неща за Тръмп, както някои смятат, той няма да се облагодетелства, огласявайки този компромат – в резултат Путин би получил само още една враждебна администрация, начело с Тръмп или без него.
Въпреки това Путин ще пристигне добре подготвен, имайки ясна представа какви интереси могат да го обединят с американския президент, независимо от това, че нито на единия, нито на другия сега ще се удаде да се сдобие с някакви конкретни резултати.
Въпросът, по който между двамата лидери би могло да има взаимно разбиране, е Сирия. Тръмп иска да изтегли американските войски оттам колкото се може по-бързо, но без при това да отстъпва територия на иранските отряди или на проиранската „Хизбулла“. Путин също иска американците да си отидат, за да може неговият клиент - президентът на Сирия Башар Асад - да контролира по-голяма територия, включително богати на петрол райони, в които той да може да заработи пари за възстановяване на страната си.
Но Путин не иска (а е възможно и да не може) да изтласка иранците от Сирия, независимо от това, че лидерите на Израел и Саудитска Арабия, с които Русия си сътрудничи в някои сфери, са го помолили да направи това. Без поддръжката на Иран, режимът на Асад е много вероятно да падне, а Путин не иска да изпраща своите войски, за да го поддържат. Помагайки на Асад, Иран гарантира, че в Сирия ще се запазят руските военни бази. Освен това Русия няма какво да предложи на Иран в замяна на неговото изтегляне от Сирия.
Путин може да подкрепи предложението за ограничаване влиянието на Иран в Сирия в замяна на отстъпки от страна на САЩ по Украйна – например срещу признаването на Крим за част от територията на Русия (Тръмп вече намекна, че е възможно той да помисли по този въпрос). Само че на Путин му е известно, че Тръмп не може официално да признае легитимността на това завземане на територия без одобрението на Конгреса. Путин също така не очаква никакви отстъпки от САЩ по Източна Украйна, която стана още една от причините за въвеждане на американски и европейски санкции против руски компании и граждани. Специалният представител на Тръмп по въпросите на Украйна Курт Волкър неотдавна каза, че според него Русия се е подготвила за дълга борба.
По такъв начин вместо те да обсъждат жизнеспособно споразумение за Сирия, Путин вероятно ще обещае на Тръмп някаква сделка, условията по която той не възнамерява да изпълни – руският лидер вече няколко пъти е използвал тази тактика в преговорите със САЩ за Сирия и на преговорите с Франция и Германия за Украйна. Тръмп обича да обявява сключени от него сделки, а Путин има какво да му предложи за Сирия – възможно е това да е нова версия на зоните за деескалация, където няма да има ирански бойци.
Още една сфера на общи интереси е подкопаването на Евросъюза, особено позициите на правителството на канцлера Ангела Меркел. За Тръмп това е въпросът за победа в търговската война и укротяването на тези, които той смята за любители на живота за чужда сметка. За Путин това е способ да се избави от санкциите: Меркел остава един от немногото убедени привърженици на антируските санкции в същото време, когато по-консервативните правителства в Италия, Австрия и Унгария биха предпочели да отменят санкциите и да възобновят бизнеса с Русия.
Тръмп и Путин едва ли ще имат възможност да постигнат консенсус по въпроса за отслабване позициите на Москва. Руският лидер иска да построи „Северен поток-2“, защото този газопровод ще се отрази негативно на обема продажби на втечнен природен газ от САЩ. За Путин този газопровод не е разменна монета, а ключов елемент на неговата енергийна стратегия.
Макар Путин и Тръмп да ги обединяват пренебрежителните отношения към Европа, на тях не им е необходимо да се договарят за общ план за действие. И двамата могат да продължат да поддържат крайнодесните политически сили вътре в Евросъюза, без при това да сключват някаква сделка помежду си: техните некоординирани дейстния нанасят също такива щети, каквито биха могле да нанесат съвместните им усилия.
Възможно е главен приоритет на Путин да е отстраняването на санкциите, които пречат на руския капитал да се движи свободно. Икономическата система, която той построи, изисква достъп до чужди пазари и Кремъл никога не се е притеснявал да си купува влияние на Запад. Съществуват добри доказателства за това, че бизнесът на Тръмп в сферата на недвижимте имоти е извлякъл ползи от този източник на пари.
Но Путин разбира, че Тръмп не може открито да се стреми към отмяна на руските санкции и че най-вероятно Конгресът ще му попречи да направи това. Всичко, на което може да се надява руският лидер, е неофициален меморандум, засягащ нови мерки, включително санкции против европейски компании, финансиращи „Северен поток-2“.
Тръмп и Путин имат общи интереси и цели, само че на тях ще им бъде доста трдно да ги оформят официално или дори да ги облекат във формата на неофициални договорености, коит двете страни ще изпълняват. В най-добрия случай резултат от тази среща на върха ще бъде някакво неясно споразумение за ограничаване влиянието на Иран в Сирия, което Русия не може да въплъти в реалността, в замяна на пак толкова обтекаемо неофициално обещание за въздържане от въвеждане на нови, по-твърди санкции, което Тръмп няма да може да изпълни.
