Срещата на върха на НАТО, която се проведе в Брюксел на 14 юни, се превърна в централна част на низ от три големи срещи на лидерите на водещите организации на западния свят, заради които американският президент Джо Байдън отлетя за Европа. Те предшестват срещата му с руския президент Владимир Путин в Женева на 16 юни, пише за ТАСС Денис Дубровин.
Срещата на върха на групата на седемте (Г-7) се проведе във Великобритания от 11 до 13 юни, а срещата на върха между ЕС и САЩ е в Брюксел днес, на 15 юни. Резултатите в комплекс с останалите срещи на върха.
И въпреки че срещата на върха между ЕС и САЩ все още не се е състояла, анализ на нейния дневен ред на фона на двете минали срещи на високо равнище вече ни позволява да очертаем основните цели и първите резултати от тази поредица от консултации.
Три в едно
Групата на седемте е вид идеологически мозъчен тръст на западния свят, НАТО е основната военно-политическа структура, Европейският съюз е икономическа регионална организация, която заедно със САЩ съставлява до половината от световния БВП. По този начин последователно проведените срещи на върха и на трите организации се превърнаха в своеобразно сверяване на часовниците на западните държави едновременно във всички сфери: идеологическа, военнополитическа, икономическа, финансова.
Глобални предизвикателства
Основната цел на трите срещи на върха бе да се демонстрира, че единството на глобалния Запад с появата на Байдън е възстановено, различията от времето на републиканеца Доналд Тръмп са забравени. Сега както европейските лидери, така и Американската демократична администрация се интересуват от възстановяване на трансатлантическите отношения, дори ако това изисква компромиси и отстъпки от някои от техните интереси.
Единството е нужно на Запада като въздух, ако иска да запази господството си в света, главно пред лицето на Китай. Тук трябва да бъде направена важна отметка - Пекин закономерно се разглежда като основен противник от Вашингтон. В европейските страни тази гледна точка се споделя преди всичко от атлантическите политици и глобалисти, които традиционно действат като основни съюзници на Америка и които днес заемат ключови позиции в институциите на ЕС. За европейските политици, които са по-фокусирани върху защитата на националните интереси на своите държави, Китай не е враг - той е водещ търговски партньор и основен източник на инвестиции. Сега обаче те не определят европейския дневен ред.
Темата за ограничаването на Китай се превърна в една от ключовите теми в заключителното изявление на срещата на върха на Г-7. Китай беше признат за източник на „системни предизвикателства“ от гледна точка на военнополитическата сигурност на страните от НАТО в заключителния документ на срещата на върха на алианса. Тези колективни изявления показват, че европейските страни са напълно готови да се присъединят към Съединените щати в настоящото изостряне на отношенията с Пекин.
Американски кошмар
Съединените щати и европейските глобалисти сега се опитват да избегнат най-лошия геополитически сценарий за тях: съюз между водещия военен съперник на САЩ, Русия, с водещия икономически съперник Китай, който освен това бързо изгражда своята военна мощ.
Неслучайно окончателният документ на срещата на върха на НАТО изразява загриженост относно съвместните военни учения между Русия и Китай, а на срещата на върха ЕС-САЩ се очаква да се договорят специални формати на консултации за координация на външната политика на Брюксел и Вашингтон към Китай и Русия.
Срещу мечката и дракона
Съединените щати вярват, че имайки под ръка подкрепата на НАТО и като следствие от това огромните възможности за проектиране на сили по руските граници, те са в състояние да поддържат стабилен военен баланс в отношенията с Руската федерация. От друга страна, изоставяйки търговската конфронтация с ЕС, прекратявайки търговските войни от ерата на Тръмп, както и приемайки непазарни механизми за ограничаване на търговското, инвестиционното и технологичното влияние на Китай върху европейския и китайския пазар, САЩ, ЕС и други страни от колективния Запад, включително Обединеното кралство, Австралия, Канада, Япония (западна държава от геополитическа гледна точка), ще могат дълго време да се противопоставят на Китай.
И точно за това Байдън възнамерява да говори на срещата на върха с ЕС: прекратяване на разгърнатите от Тръмп търговски войни за стомана и алуминий, разрешаване на почти 20-годишния търговски спор между Boeing и Airbus, обсъждане на екологичната програма, в това число възможно въвеждане на данъци върху стоки в страни с повишени емисии на парникови газове, защита на стратегическите сектори на икономиката от инвестиции от други държави. Координацията на външната политика с ЕС, както и със страните партньори, е насочена към увеличаване на конкуренцията с Китай за влияние в света.
Инерция на противопоставянето
Именно в тази геополитическа парадигма се крие основното противоречие, с което Западът като цяло и преди всичко Съединените щати се сблъскват по отношение на Русия. Инерцията на противопоставянето и санкциите, които Брюксел и Вашингтон са набрали от 2014 г., не им позволява да направят обрат и да нормализират отношенията с Русия, за да се опитат поне да предотвратят сближаването между Москва и Пекин.
Белият дом е напълно наясно с това, затова очевидно се опитва да постигне по-скромни резултати - ако не да спечели Москва на своя страна, то поне да замрази деградацията на отношенията.
Целта е да се предотврати дълбоко сближаване между Русия и Китай във военнополитическата и икономическата сфера. Да се предложи на Русия някакъв компромис, за да не се движи в тази посока. И двете страни да останат противници на САЩ, но в същото време да не обединяват усилията си. Естествено, САЩ също играят интензивна роля в тази посока в Азия, но това е отделна история.
Много експерти отбелязват, че в навечерието на разговорите между президентите на САЩ и Русия в Женева реториката на западните лидери и по-специално на самия Байдън към Русия значително се е смекчила, макар и в заключителното изявление на срещата на върха на Г-7 антируската реторика да е забележимо по-сурова.
Военнополитическата структура, създадена първоначално срещу Русия с много строго структурирана бюрократична терминология, не може сериозно да промени дискурса си към Русия. Затова и окончателният документ от срещата на върха на НАТО не казва нищо принципно ново за Русия, той просто събира целия набор от стари претенции и обвинения и оставя в сила основната препоръка, към която НАТО се придържа от седем години - да продължи едновременно диалог по въпроси, представляващи интерес за алианса, като същевременно укрепва своята отбранителна мощ за по-ефективно сдържане на Русия.
Разменни монети
Що се отнася до отношенията с Украйна и Грузия или натиска върху Беларус, по тези теми на срещите на върха не беше казана буквално нито една нова дума. Окончателното изявление на срещата на върха на НАТО практически повтаря тезите от 2014 г. Алиансът подкрепя суверенитета, териториалната цялост и перспективата за членство, което ще стане възможно, когато тези страни изпълнят критериите, но не посочва каквато и да е времева рамка за това. Той подкрепя реформите и борбата с корупцията и призовава Русия "да спре да дестабилизира тези региони".
По отношение на Беларус и двете срещи на върха повториха старите тези - обвинения в преследване на опозицията, искания за освобождаване на всички задържани, остри критики във връзка с аварийното кацане на Ryanair в Минск и подкрепа за гражданското общество. Остава впечатлението, че тези теми в съзнанието на западните лидери са замръзнали в очакване на външен импулс. Или са в качеството на карти в геополитическата игра с Русия.
Какво нататък?
Както САЩ, така и европейските страни напълно осъзнаха, че съвременният свят се променя бързо и те трябва да предприемат активни стъпки, за да останат на повърхността. Администрацията на Тръмп, осъзнавайки това, се опита да осигури благосъстоянието на Америка на първо място, дори и за сметка на собствените си съюзници. С което изплаши европейския елит буквално до ступор.
Идеята, че Европа може да остане без американска военна защита или може да влезе в режим на жестока икономическа конкуренция със Съединените щати на държавно ниво, е практически непоносима за повечето европейски лидери от това поколение, възпитани в традициите на атлантизма (не без активна помощ от Съединените щати).
Администрацията на Байдън търси друг начин да поддържа хегемонията на САЩ чрез консолидация и дисциплина сред своите съюзници. Изплашени от Тръмп, европейците приветстват „завръщането на САЩ“ с отворени обятия и без оплакване се присъединяват към инициативите на Вашингтон за ограничаване на Пекин, дори ако обещават икономически загуби за Европа.
Вашингтон също трябва да направи отстъпки. Една от тези отстъпки европейците може да считат отказ на САЩ от санкциите срещу „Северен поток-2“, както и по отношение на демонстрираната от САЩ готовност за уреждане на търговския спор между Boeing и Airbus, в който Вашингтон е малко по-добре позициониран.
В рамките на НАТО САЩ вече не обсъждат изтеглянето на силите от Европа или други строги мерки за европейските съюзници. Те запазват изискването военните бюджети на европейските страни да достигнат 2% от БВП, но не изискват изпълнението му да е толкова строго, както Тръмп.
Срещата на върха на НАТО обяви началото на разработването на нова стратегическа концепция за алианса и едва след приемането на новия документ на следващата среща на върха на НАТО през 2022 г. в Испания ще може да се говори за това как се е изменила „цената“ на членството в НАТО и ценностите на алианса за европейските страни и САЩ са се променили.
Накратко, поредицата от срещи на върха на Г-7, НАТО и ЕС-САЩ трябва да демонстрират нов меден месец в трансатлантическите отношения, но колко дълго ще бъде „съпружеското щастие“ на Европа и Америка и тяхното приятелство срещу Китай и Русия, колко скъпо ще струва това на страните и най-важното, ще успеят ли докрай да преодолеят натрупаните многобройни разногласия, само времето ще покаже.
