Някои западни издания вече реагираха на резултатите от срещата на външните министри на страните-членки на ЕС в Люксембург, на която не бе постигната единно становище за налагане на оръжейно ембарго на Турция заради операция "Извор на мира" в Сирия.
"Има силен ангажимент от всички членове на съвета да предприемат необходимите действия за спиране на продажбата на оръжие на Турция", заяви пред Associeted Press (AP) Жозеп Борел, испанският външен министър, който ще стане ръководител на външната политика на ЕС следващия месец. Борел каза, че 28-те държави-членки "единодушно са решили да осъдят - това е глаголът, достатъчно категоричен за това, което в крайна сметка е военно нападение".
Турция става все по-малко зависима от европейските нации за нуждите си в отбраната и не е ясно какво ще бъде въздействието на такава мярка.
Отношенията между блока и Турция при турския президент Реджеп Тайип Ердоган непрекъснато се влошават през годините, особено след като оприличи някои немски ходове с нацистките практики. И макар и двете страни да постигнаха споразумение през 2016 г. за спиране на мигрантите да пътуват на запад от Турция към европейската континентална част, сега Ердоган използва това като кукловод, коментира AP. Операцията му в Северна Сирия започна миналата седмица, той се опита да потуши критиките на Европа към него, като предупреди, че може "да отвори портите и да изпрати 3,6 милиона бежанци по пътя си". Холандският външен министър Стеф Блок заяви в отговор в понеделник, че "не трябва да се поддаваме на изнудване".
Въпреки подобни накърнени отношения, връзките на Турция с повечето страни от ЕС се затвърждават заради общото членство и ангажиментите в НАТО. В член 5 на НАТО се казва, че атака срещу един член на пакта е атака срещу всички. Ердоган в понеделник критикува своите европейски съюзници: "Ние сме съюзник на НАТО. Моля, обърнете внимание, че тези страни са всички от НАТО. Той добави: "На чия страна трябва да бъдат, съгласно член 5?"
И все пак мнозина смятат, че Турция е прекрачила повече от физическа граница, когато миналата седмица мина в Северна Сирия, за да атакува сирийските кюрди и бойците на "Ислямска държава". Изданието припомня думите на генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг: "Турция да действа сдържано и в координация с други съюзници, за да можем да запазим постигнатото срещу нашия общ враг - "Ислямска държава". Френският министър на външните работи Жан-Ив льо Дриан обаче заяви: "Турската офанзива рискува отново да изведе на преден план "Ислямска държава" по различни начини. Това е особено тежко, тъй като ще доведе до истинска хуманитарна катастрофа.“ Льо Дриан призова САЩ да свикат среща на международната коалиция срещу групата на "Ислямска държава", като се има предвид, че хаосът, причинен от турската офанзива, съживява заплахата в Сирия. Кюрдите от Сирия, които сега Турция атакува, бяха ключови съюзници в коалиция, ръководена от САЩ срещу групата на "Ислямска държава". Борел разкритикува администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, че е позволила на Турция да нахлуе в Сирия. Ако "американските войски не бяха се оттеглили, нападението би било невъзможно", каза той.
Държавите-членки на Европейския съюз се съгласиха да спрат износа на оръжие за Турция в отговор на военната операция на Анкара в Северна Сирия, но не въведоха цялостно оръжейно ембарго на страната, коментира Politico.
На срещата в Люксембург страните от ЕС също се договориха да изготвят списък на потенциалните санкции заради сондажните дейности на Турция край Кипър.
В изявление държавите-членки осъдиха военната операция на Турция в Сирия и се ангажираха със „силни национални позиции по отношение на политиката им за износ на оръжие за Турция“. Европейските дипломати заявиха, че ефектът е същият, макар да не е ембарго за оръжие в целия ЕС, което се иска от някои държави-членки. Но същевременно позволява по-бързо прилагане.
Няколко държави, включително Германия, Франция, Финландия и Швеция, наложиха свое оръжейно ембарго през последните няколко дни.
Турция започна военна операция в Северна Сирия миналата седмица, целяща изтласкването от региона на сирийските кюрдски въоръжени формирования, които Анкара счита за терористи. Операцията вече е изселила около 100 000 души, според ООН.
Външните министри на ЕС също се съгласиха да изготвят рамка за санкции, насочена към физически и юридически лица в отговор на нефтените и газови сондажи в Турция в Източното Средиземноморие. Решението дава възможност на ЕС да състави списък със санкции, готов да бъде издаден, ако и когато държавите-членки решат да го направят, пише още вестникът.
"Държавите-членки на Европейския съюз се обединиха на 14 октомври, за да осъдят настъплението на Турция в Сирия, не наложиха оръжейно ембарго, като същевременно отвориха пътя към санкции заради противоречивото сондиране на Анкара в Кипър", пише Hurriet. Изданието цитира почти цялото изявление на външните министри. ЕС изнесе 45 милиона евро (50 милиона долара) оръжие и боеприпаси за Турция през миналата година, включително ракети, според статистическото бюро на ЕС Евростат, като основният доставчик е Италия, следвана от Испания, Великобритания и Германия, припомня изданието.
Междувременно говорителят на германския канцлер Ангела Меркел призна за "законните интереси на сигурността" на Турция в региона. "Турция е сериозно заплашена, отново и отново от тероризъм", заяви Стефен Зайберт, изказвайки се на пресконференция в Берлин. Зайберт призова за прекратяване на военната операция, като изрази притеснения от хуманитарна криза и нестабилност в региона. "Въпреки нашите ясни различия с Турция по този труден въпрос, в наш интерес е да продължим диалога си", подчерта той, на фона на призивите на опозиционните партии към правителството да изострят тона си към Анкара.
