САЩ подписаха историческа сделка с талибаните още преди година, но, както се очакваше, това не доведе до бърз резултат. Преговорите между талибаните и афганистанското правителство в Доха се точат от септември миналата година - страните все още не са успели да одобрят дори дневен ред. След като излязоха в почивка през декември, преговарящите се срещнаха едва в края на февруари, но неуспешно. Поглеждайки към толкова скромни резултати, САЩ, Русия и Казахстан вече предлагат да се организира един от кръговете на преговорите на тяхна територия, но това едва ли ще промени нещо.
Проблемно наследство
Колкото върви времето, толкова по-ясно става, че основният момент на споразумението - за изтеглянето на войските на НАТО от Афганистан в рамките на 14 месеца след подписването - също няма да бъде изпълнен. САЩ наистина са намалили контингента си от 8600 на 2500 войници, но те ясно посочват, че няма да изтеглят останалите до месец май, освен ако не се случи някакво чудо и всички проблеми не бъдат решени сами.
Правителството на Германия, страната с втория по големина контингент в Афганистан, вече одобри продължаването на мисията на Бундесвера до 2022 г., решението е влязло в парламента за одобрение. Германските военни дори бяха посетени от германския министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер, която отлетя за Мазар-и-Шариф, където те служат.
Разбира се всички са на ясно, че провалът на споразуменията за оттегляне ще предизвика гнева на талибаните и ново огнище на насилие - самите бойци открито говорят за това. Но последната дума е на новия президент на САЩ Джо Байдън, който е на път да предоговори сделката. Все още не е ясно доколко радикално.
Очертанията на политиката на новата администрация по отношение на Афганистан трябва да стане ясна на 27 март на конференция в Истанбул. В писмо до афганистанския президент Ашраф Гани държавният секретар Антъни Блинкен призовава да се засили преговорния процес и твърди, че окончателното решение за контингента все още не е взето.
Асошиейтед прес съобщава, че се е запознала с проекта на споразумението, което трябва да бъде подписано в Турция, но счита,че то звучи много нереалистично: Талибаните трябва да приемат запазването на гражданските права и да прекъснат контактите с Пакистан, който се счита за техен основен спонсор, а афганистанското правителство трябва да приеме талибаните като равноправни партньори и да напише нова конституция с тях. С други думи, за няколко месеца се предлага да се направи нещо, което не е било възможно от десетилетия преди.
Мотивите на администрацията на Байдън са разбираеми - те не са много доволни от полученото наследство в Афганистан и всъщност не знаят какво да правят с него. В такава ситуация афганистанските страни в конфликта започват да се оглеждат в търсене на други съюзници. И те не можеха да пропуснат Русия.
Кабул срещу Кабулов
Талибаните бяха първите, които пристигнаха в края на януари за подкрепата на Москва преди срещата на върха в Истанбул - те активно използват тази тактика от 2018 г. насам. Разбира се, Русия не е в състояние да упражни реален натиск върху САЩ по такъв основен въпрос като изтеглянето на войските. Но Вашингтон е много ревнив за участието си в афганистанското споразумение и това може да донесе някои тактически успехи.
Отношенията на Русия с Афганистан не са само отношения между две страни. Това са страхове за ситуацията в Централна Азия, и конфронтацията със САЩ и травмата, останала от войната през 80-те години. Настоящото правителство на страната, оглавявано от президента Ашраф Гани, не се възприема в Москва като независим субект. Бившият президент Хамид Карзай е обичан - той се скара на американците и подкрепи анексията на Крим. Като цяло Русия се опитва да намери баланс между всички сили, действащи в Афганистан, за да запази влияние върху ситуацията в страната в случай на колапс на някоя от тях.
Както в САЩ, също и в Русия отделен дипломат - директорът на втори отдел във външното министерство Замир Кабулов -отговаря за руската политика в афганистанския сектор. Той не е харесван в Кабул с репутацията си на почти адвокат на талибаните на международната сцена. Организираните от него събития - например срещи в московски формат - не бяха много харесвани от афганистанския президент Ашраф Гани, тъй като афганистанското правителство не беше представено в тях (имаше само хора от консултативния Висш съвет за мир). Кабулов отговори на подобна критика с обвинения за неблагодарност.
Последното посещение на талибаните в Москва обаче доведе до наистина сериозен скандал. След него Кабулов даде обширно интервю, където разгледа няколко тези, неприемливи за афганистанските власти. „Талибаните се придържат към споразумението почти безупречно - нито един американски войник не е загинал след подписване на споразумението - което не може да се каже за американците. Те многократно са удряли талибаните под различни предлози” - казва дипломатът. Той се спря и на оплакванията на талибаните, че делегатите от Кабул саботират преговорите в Доха, и се съгласи с тази претенция.
В допълнение на пръв поглед безобидната фраза, че предпочитаният сценарий за Москва би бил създаването на „преходно правителство на коалицията, в което талибаните ще заемат подходящо място“, привлече неочаквано много внимание. На теория това искат американците. Но техните афганистански служители знаят много по-добре и може би дори са получили някои гаранции за собствената си сигурност от тях. Но те не са готови да чуят същото от Кабулов.
Интервюто на Кабулов беше обсъдено в Афганистан по телевизионните канали, политиците бяха критикувани, а афганистанското външно министерство дори публикува пост във Facebook на руски език, където заяви, че думите на Кабулов „в повечето случаи са в пряко противоречие" с позицията на „приятелската Руска държава." Но това едва ли е наистина така - в сегашната система на руската власт е невъзможно да си представим, че служител от такова ниво би се ръководил по такъв деликатен въпрос от лични възгледи, които не са съгласувани с ръководството.
Недоволството на Кабул беше изгладено по време на спешно посещение в Москва на афганистанския външен министър Мохамад Ханиф Атмар, бивш разузнавач и съветник по националната сигурност, който по едно време си сътрудничеше с КГБ на СССР. По време на разговорите с Лавров той поиска да предаде на Путин, че Афганистан иска да „бъде приятел с държавата и с народа на Русия", а на пресконференцията той постоянно повтаряше формулировката state to state (държава с държава), като намекваше, че руската дипломация трябва да се води точно от този принцип. Ситуацията, когато Москва възприема Кабул и талибаните като равнопоставени партньори, очевидно е неприемлива за министър Атмар.
Наистина има основа за успешно сътрудничество между Русия и афганистанското правителство. Например Кабул с радост закупи руска ваксина срещу коронавирус и кани Москва да се присъедини към съвместния афгано-узбекски проект за изграждане на железопътна линия до Пакистан. С реализацията на трансафганистанските проекти винаги е имало проблеми, но идеята е добра поне за създаване на по-положителна атмосфера в отношенията.
Афганистански княжества
На фона на публикуването на новия план на администрацията на Байдън за Афганистан, кабулските политици казват не много приятни неща за съюзния с тях Вашингтон. Например вицепрезидентът Амрулах Салех каза, че в Кабул са благодарни на САЩ за двадесетгодишната финансова и военна помощ, но те няма да търпят никакви заповеди оттам. Афганистанците обичат да повтарят тази проста идея „взимаме пари, но не се продаваме“ по всякакъв повод.
Въпреки това за САЩ съвременният Афганистан остава партньор и важен имиджов проект. Това означава, че те се интересуват от успеха му. Същото не може да се каже за Русия, за която влошаването на ситуацията в Афганистан ще означава провал на най-големия й геополитически противник - дори причина да упрекне Америка, че не се е справила с ролята си на световен лидер.
Въпреки опитите на Кабул да провежда външна политика, независима от САЩ, по такива основни въпроси като Крим (присъединяването му към Русия беше подкрепено от бившия президент Хамид Карзай) и Иран (на американските войски, разположени в Афганистан, е забранено да атакуват иранска територия), в Русия афганистанското правителство се смята за американска марионетка, която всеки момент може да попадне под натиска на талибаните.
Затова, според Москва, яйцата трябва да се слагат в различни кошници и връзките да се поддържат на първо място не с Кабул, а с местните неформални лидери. Особено в северните провинции, които граничат с постсъветските републики. Ето защо лидерът на таджикската общност Ата-Мохамад Нур беше важен гост на всички московски срещи за Афганистан.
Отчасти целите на Русия и Съединените щати в Афганистан съвпадат - и двете страни се застъпват за формирането на преходно правителство и прекратяването на войната, след което ще бъде възможно да се въздъхне и вече да не се разглежда този въпрос. Това важи особено за Вашингтон, който под ръководството на Тръмп или Байдън е уморен от дълга и безрезултатна кампания, започнала през 2001 година.
Освен това както САЩ, така и Русия, се оказват в ситуация, в която трябва да лавират между интересите на Кабул и талибаните. Това може да се предостави като основа за сътрудничество - не напразно американците, които преди бяха изключително снизходителни към руските усилия в Афганистан, сега се подготвят за среща в новия формат на „разширената тройка“ (Русия, САЩ, Китай + Пакистан). Той ще се проведе на 18 март в Москва, а не в Доха.
Подтекстът, който Кабул чува в думите на Москва и Вашингтон, са различни. За афганистанското правителство САЩ са трудни и строги, но все пак са адвокат. Не вярвайки напълно на американците, Кабул се надява, че те все още водят преговори с талибаните, за да получат влияние върху тях и да ги отслабят, като влязат в политическото поле само формално.
Русия от своя страна е играч с неясни цели, които освен това се променят в зависимост от ситуацията. Москва е готова да подкопае авторитета на централното правителство, като се занимава с местни „специфични принцове“, както и с пълноценни политически субекти. Съюзът със северните неформални лидери - таджики и узбеки - е малко по-важен, с южните - талибаните - по-малко, но също така ще бъде полезен.
Този подход трябва да позволи на Русия да запази лоста в Афганистан, ако в страната избухне хаос и централното правителство престане да играе каквато и да е роля. Това също значително усложнява отношенията с Кабул, който е отворен за конструктивен диалог с Москва, въпреки зависимостта си от Вашингтон. Разположена много по-близо до афганистанската граница от САЩ, Русия трудно може да си позволи да рискува и да избере по-едностранна стратегия.
Превод: Ганчо Каменарски
