В Обединеното кралство, както и в САЩ, има уранови отпадъци от атомни електроцентрали, които ще трябва да бъдат унищожени, но с направа на съответните разходи. Няма да се налага харчене на пари, ако същият материал се използва повторно за производството на снаряди.
Лондон направи неофициално устно изявление по темата. Както беше обявено от баронеса Анабел Голди, заместник-министър на отбраната на Великобритания в правителството на Сунак, заедно с батальон танкове Challenger 2 в Украйна ще бъдат доставени и снаряди BOPS (бронебоен оперен подкалибрен снаряд) със сърцевина от обеднен уран, пише италианското издание IL Fatto Quotidiano. Изданието е с доста интересна репутация - има твърдения, че е близко до популисткото движение "Пет звезди", че поддържа лява редакционна политика, че поддържа дясна (националистическа) редакционна политика - но като цяло медията е възприемана като независима, което е записано и в опознавателната статия за нея в Wikipedia.
Преди всичко си струва да се припомни, че американците използваха боеприпаси с обеднен уран широко както на Балканите (с такива бяха въоръжени щурмовите самолети A-10 Thunderbolt на ВВС на САЩ), така и в Ирак. По отношение на последното Комитетът за изследване на генотоксичните ефекти във военни части (SIGNUM) заключи, че според него най-малко 300 тона боеприпаси с обеднен уран са били използвани по време на войната в Персийския залив през 1991 година - и съответно това, както и войната в Югославия при отделянето на Косово води до много спекулации за повишение на раковите заболявания в съответните два региона.
Важно е обаче да се отбележи следното - според MAAЕ, обедненият уран е значително по-малко радиоактивен от естествения уран, защото не само има по-малко уран-234 и уран-235 (изотопи на урана) на единица маса от естествения уран, но в допълнение, по същество всички следи от oтпадъчни продукти извън уран-234 и торий-231 са отстранени по време на извличането и обработката на урана преди обогатяване. Обедненият уран се произвежда чрез рециклиране на отработено ядрено гориво, като в този случай съдържа следи от нептун и плутоний, но количествата са толкова малки, че не се считат за радиоактивно опасни! Специално при Първата война в Персийския залив, най-големите замърсявания са станали заради петролни пожари - това сочи анализ на IIASA. Но в изрично проучване, публикувано в BMJ, което търси достатъчно релевантни изследвания и данни, за да бъде доказана научно връзка между използването на боеприпаси с обеднен уран и влошено обществено здраве (например ръст на случаите на рак), се казва, че трябват повече данни и проучвания на терен, за да се приеме безрезервно такава връзка. Причината - при изследвани 2601 материала на тема образно казано "повече обеднен уран - повече болни от рак", само 33 материала са отговаряли на критериите на публикуваното изследване за научна значимост. Повече от тях са били със заключение причинно-следствена връзка "обеднен уран - рак", но изследваният набор от доказателства на във въпросните материали (от общо 33-те) "е с висок риск от пристрастия".
На сайта на украинския президент Володимир Зеленски обаче се появи петиция с искане за отказ от боеприпаси, направени от обеднен уран. Моментално последваха реакции, че това е руска инциатива - защото Зеленски трябва да разгледа всяка петиция с над 25 000 подписа по закон, но може както да я придвижи да стане законодателство, така и да я отхвърли.
A petition appeared on the website of the President of #Ukraine to ban the use of ammunition with depleted uranium. pic.twitter.com/yywVMfqWGs
— NEXTA (@nexta_tv) March 28, 2023
Друг е въпросът защо Обединеното кралство реши да прибегне до тези боеприпаси. Причините трябва да се търсят не толкова във военната, колкото в икономическата сфера. По-евтино е да се произвеждат снаряди от обеднен уран, особено за страни като Великобритания, които имат големи количества отпадъци от атомни електроцентрали.
Важно е да се обясни защо този тип снаряди се използва като противотанково оръжие. Плътността на урана е 18,70 килограма на кубичен дециметър, а точката му на топене е относително ниска от порядъка на 1130°C (за желязото 1530°C). Волфрамът, друг метал, използван за BOPS, има плътност от 19,30 килограма на кубичен дециметър и точка на топене от около 3000°С. Това е много крехък материал, така че към него се добавят сажди и графит, за да се увеличи устойчивостта, но се получава волфрамов карбид. Тази процедура обаче намалява плътността до 15 килограма на кубичен дециметър.
На етапа на обработка, след получаване на достатъчно твърда монокристална сплав, следват три процеса за превръщане на обеднен уран в снаряди. Първо се прави бронебойна сърцевина, която тежи колкото волфрамов карбид. Тъй като специфичното тегло на урановата сърцевина е по-високо от това на волфрамовия карбид, диаметърът на снаряда ще бъде по-малък, което ще доведе до увеличаване на проникването. Освен това при същото тегло урановият снаряд ще има същия диаметър като снаряда от волфрамов карбид, но ще е по-къс и ще има по-стабилна траектория както по време на полет, така и при удар. И накрая, при еднакво тегло се търси компромис между първите две характеристики, за да се създаде боеприпас, балансиран по отношение на стабилност на полета и проникващо действие.
По време на изпитания е отбелязано, че снарядите (кинетични пробивачи), изстреляни от гладкоцевни оръдия, стават нестабилни в определена точка от тяхната траектория. Пенетраторите от волфрамов карбид започват да губят стабилност след 2000 метра, докато тези с обеднен уран много по-късно. По време на първата война в Персийския залив танковете M1A1 можеха да поразят иракски T-72, оставайки извън обхвата на оръдията им.
От този кратък преглед на физическите и балистичните характеристики на снарядите с обеднен уран изглежда, че използването им на бойното поле е много изгодно, ако вземем предвид и значителните количества обеднен уран, които се произвеждат всяка година като отпадъци от атомни електроцентрали в САЩ и Великобритания.
Бронебойни боеприпаси от волфрамов карбид предлагат много добри балистични характеристики. Снарядите DM63A1, произведени от Rheinmetall, са едно от най-новите поколения 120 mm APFSDS. В сравнение с предишни образци, те имат различен стартов заряд, който не е много чувствителен към температурни промени. Благодарение на тази характеристика, DM63A1 може да се изстреля с голяма ефективност при температури между -46°C и +71°C, с минимална промяна на налягането в горивната камера, със значителни предимства в точността на изстрела.
Що се отнася до възможностите за пробиване, снарядите DM63A1 са способни да пречупят над 600 mm хомогенна стомана на разстояние от 1000 метра. На практика те предлагат същите характеристики като снаряд с обеднен уран, като по този начин осигуряват достатъчно превъзходство над руските танкове, дори и най-съвременните, като Т-90М, Т-80БВМ и Т-72Б3М. Британците биха могли алтернативно да въоръжат Challenger 2 за Украйна с боеприпаси APFSDS, с волфрамов карбид, като по този начин избягват замърсяването на украинска територия.
Причината, поради която в Лондон са решили да не използват волфрам, са преди всичко икономически интереси, смята италианският вестник и отново напомня, че подобно на Съединените щати, Обединеното кралство има уранови отпадъци от атомни електроцентрали, които трябва да бъдат изхвърлени, с последващи разходи. Те няма да бъдат направени, ако същият материал се използва повторно за производство на боеприпаси. Освен това, както беше споменато, точката на топене на урана е около три пъти по-ниска от тази на волфрама: от това следва, че обработката изисква по-ниски температури и следователно по-малък разход на енергия.
ОЩЕ: Зверски глад за боеприпаси в Украйна, за месец Русия добави 0,04% към превзетото (ВИДЕО)
Превод: Ганчо Каменарски
