С началото на 2024 г. глобалната заплаха за американските интереси се влошава, тъй като интересите на противниците на САЩ продължават да съвпадат. Политиците във Вашингтон обаче или не могат да демонстрират решителност, или изобщо нямат намерение да го направят - това е основата на нов анализ в The National Interest*. Ето какво пише там:
Покойният Хенри Кисинджър отбеляза: "Убежденията, формирани от лидерите, преди да заемат висок пост, представляват интелектуалния капитал, който те ще изразходват, докато са на служба". Отвън може да изглежда, че американските лидери са стигнали до сегашните си позиции без никаква идеологическа подкрепа или историческо разбиране, което би могло да помогне за справяне с избухналите кризи. Но ударите идват един след друг и те хеджират своите залози. Конфликтите са кризи, които трябва да се управляват, а не войни, които трябва да се спечелят. Противниците се отдръпват от подписаните договори и споразумения, но дипломатите настояват за по-нататъшни преговори.
Съединените щати винаги са имали трудности при разработването на последователна обща стратегия, а дали Вашингтон е в състояние да я разработи по принцип е друг въпрос. В сегашната ситуация основното изчисление изглежда е, че ситуацията няма да се влоши повече - а това е нестабилна и напълно неподходяща позиция, особено в минното поле на днешната геополитика.
Още: Анализ: САЩ се държи като шизофреник с Иран
Ако американската подкрепа за Украйна продължи да пристига със закъснение (и само след сериозни дискусии във Вашингтон), това ще бъде първият и може би най-ясен пример за американско стратегическо вцепенение в глобален конфликт.
След зашеметяващите успехи през 2022 г., през 2023 г. лятното контранастъпление на украинските въоръжени сили не успя да постигне целите си, попадайки в укрепени руски позиции без достатъчно въздушно прикритие и бронирани превозни средства. Основните успехи на Украйна - "закотвянето" и изтеглянето на руския флот от Севастопол и прочистването на Черно море - са плод на украинската изобретателност и материална подкрепа от САЩ, Великобритания и Франция.
Крайно време е сериозната администрация и Конгресът да осъзнаят грешките си. Инвазията в Украйна трябваше да се превърне в порок, който да смачка военната машина на Путин. Но вместо това руската армия се измъкна от мечите капани в Киев, Харков и Херсон и се възстанови, за да защитава придобивките си в Източна Украйна. "Колкото е необходимо" трябва да се замени с "нека помогнем на Украйна да спечели точно сега". Победата на Украйна ще отслаби Русия и ще формира мощни, опитни и модернизирани съюзнически сили в НАТО.
Днес нашите източноевропейски съюзници се тревожат, че НАТО не е разбрал всички заплахи. Това все още е възможно, но подобна безотговорна политика заплашва да замрази войната. Още по-лошо е, ако Западът отслаби подкрепата си за Украйна, рискуваме да оживим духа на "Мюнхенското споразумение", което най-накрая ще консолидира руските придобивки.
Още: Анализ във финансирано от Сорос издание: САЩ се провалят със стратегията за НАТО
Усилията на администрацията на Байдън да свърже войната между Израел и "Хамас" и руско-украинския конфликт се оказаха далновидни. Партньорството между Москва и Техеран се засилва, а Русия установи връзки с "Хамас" още преди клането на 7 октомври. Сега тази връзка изглежда само горчива ирония. Белият дом е разкъсван между безусловната подкрепа, обещана на Израел, и исканията на левите демократи за "постоянно прекратяване на огъня". На атаките на иранските проксита в Ирак, Сирия и Йемен беше отговорено със значително закъснение: САЩ нанесе въздушни удари по цели в Ирак и Сирия (ВИДЕО)
Когато реториката е смачкана от нерешителност, последствията са незабавни. Изглежда, че Съединените щати не са в състояние да произведат достатъчно основни оръжия (например снаряди за гаубици), за да поддържат само двама съюзници. Опитите да се свърже финансирането с Украйна и Израел чрез законодателство се превърнаха в капан за демократите, тъй като републиканците в Камарата на представителите по същия законопроект изискват укрепване на границата и ограничаване на нелегалната миграция: Сенатът в САЩ със сериозна стъпка за нови милиарди за Украйна
Малко оръжие: Основният проблем на САЩ
СНИМКА: Getty Images
Въпреки че първоначалната връзка демонстрира стратегическа далновидност, последващият тон на преговорите показа, че небрежността е обхванала и двете страни в Конгреса. Демократите се колебаят да направят компромис по ключовия въпрос за сигурността на границите, а републиканците изглежда не осъзнават значението на европейската сигурност. Въпреки че героите в тази комедия понякога карат стратезите да искат да си скубят косите, поне някои от тях признават, че решението на недостига на оръжия се крие... в производството на оръжия. Републиканската фракция се показа като "ястреби" по израелския въпрос, но като "гълъби" срещу Русия. Явно не отчитат приятелството на Путин с иранските аятоласи и "Хамас". Кой знае дали изобщо са способни на толкова далечни заключения: Сайтът на "Хамас" се хоства в Москва, руска компания помага за домейна
Ужасен симптом на тази некоординирана политика са грубите атаки на американските лидери срещу нашите съюзници. Въпреки успеха на Израел в изтласкването на "Хамас" от северната част на Ивицата Газа, американските лидери предупредиха Тел Авив за "стратегическо поражение". На етап, когато е необходима решителност, подобно "решение" е признак на глобална летаргия.
Още: Натиск в САЩ има: Байдън да търси мир, не може да помагаме вечно на Украйна
Но най-лошият симптом дойде на 28 януари, когато атаките на ирански подставени лица срещу американски войски доведоха до жертви. Сега САЩ вече не могат да седят и да твърдят, че "американци не са пострадали", като същевременно избягват жестоко отмъщение.
Над тази плахост и колебливост надвисва перспективата за конфронтация между Съединените щати и Китай. Какво ще направят САЩ, ако възникнат големи проблеми, които не се ограничават до един шпионски балон? На този етап трябва да се чудим дали американците ще успеят да подкрепят думите си с действия. Въпреки всички призиви за реформиране на нашата отбранителна промишлена база, Капитолийският хълм дори не мръдна пръст.
Военният конфликт в Украйна вече показа необходимостта от огромни запаси от артилерийски снаряди и прецизни оръжия, а гигантската пропаст в корабостроенето с Китай започва да изглежда непреодолима и всеки сериозен политик трябва да поиска промяна. Без надеждни способности да попречат на Народната освободителна армия (НОА) да установи задушаваща блокада срещу Тайван, решимостта на САЩ остава под въпрос. Какви отстъпки ще направят САЩ? Колко време ще отнеме преди Вашингтон да "замрази" и този конфликт? Ще има ли някога план за спиране на китайската агресия, ако тя се разпространи в Западния Тихи океан?
Може би най-мекото обяснение за сегашната предпазлива политика на Вашингтон е, че Съединените щати са принудени да отговорят на редица заплахи на множество фронтове по света.
Още: Поглед от ОАЕ: Китай ангажира САЩ, но Вашингтон не може да си позволи да се откаже от Близкия изток
Пишейки за National Review, Майк Уотсън от института "Хъдсън" направи паралели между настоящата заплаха и ситуацията в средата на 30-те години на миналия век, когато реваншистки и агресивни сили, макар и да не са формално обединени, работят заедно, за да подкопаят глобалния ред. От севернокорейски артилерийски снаряди до ирански дронове, заплахите са надвиснали над международните маршрути в Черно, Червено и Южнокитайско море. И докато Вашингтон просто казва молитвите си и стъпва на пръсти, опонентите му наблюдават колко далеч ще се лута в това минно поле.
* Автор: Майкъл Дикиана, за The National Interest. Дикиана е научен сътрудник в Йорктаунския институт.
Превод: Ганчо Каменарски
Анализ: САЩ ще трябва да пратят военни в Украйна, ако не помагат достатъчно сега
