Руските чиновници, след президента Путин, настояват, че окупацията на Украйна не е част от плановете на Русия. Но това, което се случва в превзетите градове, говори за обратното: военните от Руската федерация свалят украинските знамена, ключови решения се вземат от военните коменданти, а окупационните власти се опитват да заменят гривната с рубла. Руската служба на ВВС е проучила проруски публикации и е разговаряла с местните жители, за да разбере какво наистина се случва в окупираните земи.
"Не се готвим да сменяме режима в Украйна, говорили сме за това много пъти. Искаме украинците да решат как искат да живеят занапред. Искаме хората да имат свобода на избор", заяви в средата на април руският външен министър Сергей Лавров в интервю за India Today.
В края на март в това уверяваше и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков – този път пред кореспондент на CNN. „Окупацията не влиза сред целите, които обявихме“, каза тогава той.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Кличко с яростна атака срещу... България!
По същество те просто повтарят обещанието на самия Владимир Путин, дадено от него през нощта на 24 февруари, когато обяви началото на войната с Украйна в телевизионното си обръщение към руснаците: „В нашите планове не влиза окупацията на Украйна. Не се готвим да налагаме нищо на никого със сила.“
В същото време например заместник-командирът на Централния военен окръг Рустам Минекаев, говорейки на среща на представители на отбранителната индустрия на Свердловска област през април, неочаквано изпадна в откровение и заяви, че целта на втория етап на руската инвазия в Украйна ще бъде създаването на коридор от Крим до границата с Приднестровието и Донбас. Тоест по същество превземането на южната част на Украйна.
Въпросното изявление е в съответствие с това, което експертите и украинските власти казаха по-рано за истинските цели на Кремъл. Президентът Володимир Зеленски нарича руските войски в окупираните територии изключително окупатори.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Красавица по бански, която обеща да нокаутира Путин
„Окупаторите смятаха, че могат да изключат украинците от телевизията, да ни изключат комуникациите, да ни вземат хранителните продукти, да изключат електричеството, отоплението. Мислеха, че това ще накара украинците да се покорят, но дори и да ни лишите от кислород, ние ще поемем дълбоко дъх, за да кажем: „Долу от нашата земя!“, заяви например Зеленски.
Към края на април руските войски превзеха част от Южна и Югоизточна Украйна, включително градове като Бердянск, Мелитопол, Херсон и Енергодар. Независимите журналисти работят там под силен натиск, но това, което проруските публикации разказват за живота в тези градове, силно противоречи на обещанията на Путин, Лавров и Песков.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Кличко с яростна атака срещу... България!
Какво влиза в проекта "Южен плацдарм"
Руските войски окупираха Бердянск в края на февруари, Мелитопол, Херсон и Енергодар - в началото на март. Мариупол беше превзет през април, но не напълно: украинските военни продължават да държат позиции на територията на завод „Азовстал“.
На 8 март в Telegram беше регистриран каналът „Новый Мелитополь“, на 9 март – „Бердянск ZаVtra“, на 16 март – "Херсонский вестник", на 24 март - "Энергодар сегодня". Каналите се позовават един на друг, но има публична страница, която обединява всички региони: това е проектът "Южный плацдарм", или "Югинформбюро".
Корените на тези проекти водят към Русия.
"Южен плацдарм" има сайт, регистриран на следващия ден след началото на войната - 25 февруари. Първоначално е базиран на сървърите на руския хостинг доставчик Beget от Санкт Петербург, но след това се преместил в американския Cloudflare, което позволява да се скрият истинските собственици на сайта. Имейлът за контакт на проекта е свързан с руски мобилни номера, които се използват в Сибир.
„Южен плацдарм” се ползва с благоволението на властите на анексирания Крим. Кореспондентът на "Южен плацдарм" - кримският природозащитник и блогър Сергей Дубовик - например интервюира заместник-председателя на Държавния съвет на Крим, съветника на председателя на Държавния съвет на Крим и председателя на Обществения съвет на Крим.
"Честно казано, не знам източника. Доброволчество, така да се каже, и кой го финансира, не знам", казва той пред кореспондент на BBC. В самата редакция не отговорили на запитването на ВВС.
На окупираните територии е прекратено излъчването на украински канали - вместо това на украинските граждани се предлага да гледат руски, включително „Крим-24“. Последният излъчва специални новини за окупираните територии под двойното име "Херсон-24" - "Запорожие-24". Въпреки че самото Запорожие не е превзето от руските войски.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Красавица по бански, която обеща да нокаутира Путин
„Благодарение на [ръководителя на Крим] Сергей Аксьонов, без него това нямаше да се случи“, коментира появата на тези новинарски блокове Олег Царев, бивш депутат от Върховната Рада на Украйна, избягал в Русия през 2014 г.
Епизодите се дублират и в Telegram каналите на проекта „Южен плацдарм“, очевидно за тези, които не гледат телевизия. Освен това руските телевизионни канали отново не работеха в Херсон известно време: през нощта на 27 срещу 28 април телевизионна кула в града беше повредена в резултат на ракетен обстрел.
BBC е проучила как тези новинарски издания описват живота в окупираните украински територии.
Как се наричат окупираните територии?
„Здравейте, в ефира на „Новости-24“, в този брой ще говорим за последните събития, случили се в освободените територии на Украйна“ – така например започва новинарският блок от 20 април.
„Освободени територии“ не е изолирана фраза. Именно с този термин в проруското пространство се наричат окупираните територии на Украйна. От кого точно са „освободени”, невинаги се уточнява. Но понякога се обяснява, че става дума за някакви "националисти".
"Пролетно настроение и семейни разходки. Освободеният от националистите Бердянск диша спокоен живот. Предприемачите строят "продуктов мост" с Крим, а жителите се готвят да празнуват Деня на победата. Организиран е съботник край Вечния огън, който е запален с приходи на руската армия“, така звучи новина от 21 април.
По сюжета е невъзможно да се оцени какво именно настроение имат жителите на Бердянск: освен една възрастна жена, никой от обикновените хора не се решава да говори с кореспондента от Крим Маргарита Семенюк. Интервюта дават само служители на администрацията и една бизнесдама, но - застанала с гръб към камерата.
Как се променят украинските символи
Един от най-често повтарящите се сюжети е замяната на украинските държавни символи с руски, което отново противоречи на тезата на Кремъл за липсата на окупационни планове. Освен това, ако се съди по новините, това не се прави от местни жители, а от военнослужещи от руската армия или бойци от руската гвардия.
Например на 21 април украинското знаме беше свалено в село Казачи лагери в Херсонска област. На видео, публикувано от „Южен плацдарм“, се вижда как мъж в цивилно облекло го хвърля на земята и след това окачва руското знаме. На земята мъж във военна униформа наблюдава процеса.
В други населени места украинските знамена са сваляни от самите руски военни: например в село Нововасилиевка и град Приморск, Запорожка област (12 април и 23 април), в Скадовск, Херсонска област (15 април).
На централния площад на Бердянск украинското знаме е свалено демонстративно при раздаването на хуманитарна помощ. „По време на раздаването на продоволствие, по искане на местните жители, участниците в хуманитарния конвой свалиха украинското знаме от главния флагщок на града. Аплодисменти се чуха дори в далечината“, се казва в репортаж на местна проруска медия. Не се дават обаче нито самите искания, нито се чуват аплодисментите: знамето е свалено от руски военни с автомати.
В Алеята на славата в Херсон, където руското знаме се вее над административните сгради, бойци на руската национална гвардия окачиха „Знаме на победата“ – копие на знамето, издигнато над германския Райхстаг през 1945 г. И те не просто го поставиха, а дори го взеха под охрана.
Охраната беше поставена неслучайно. По-рано проруски активисти – рядък пример – вече бяха закачили там „Знаме на победата“, но някой бързо го свали. Това не е единственият подобен случай: руският трикольор изчезна и в Акимовка, Запорожка област. Този, който е направил това, бил открит: оказал се местен жител, който бил принуден да се извини пред камера. Видеото на извинението, публикувано в "Южен плацдарм", започва със строга команда от оператора: "Старт".
Град Днепрорудное, Запорожка област, беше окупиран още през март. Известно време украинските символи бяха на мястото си, но в края на април руските военни премахнаха „тризъбеца“ (тризъбеца от герба на Украйна) от кулата над сградата на градския съвет и на негово място окачиха руско знаме. Стелата с името на града на входа на Днепрорудное също беше боядисана в цветовете на руския трикольор.
„Военно-гражданската администрация на Днепрорудное си е поставила задачата да премахне всички символи на киевския режим“, каза водещият на „Херсон-24“. Терминът "военно-гражданска администрация" все по-често се използва по отношение на окупираните райони на Украйна.
Двама събеседници на ВВС от Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия, пожелали анонимност, казват, че терминът "военно-гражданска администрация" им е непознат. „Няма го в никакви законодателни актове, до тази пролет не бях чувал такава фраза“, подчертава един от тях.
Въпреки това терминът "военно-гражданска администрация" се използва дори в репортажите на Първи канал на руската телевизия.
Най-важното прилагателно в този термин е „военно“: очевидно местните власти, които Русия се опитва да създаде на място, са подчинени на военните командири.
Защо "военно-гражданската администрация" е окупация
Както и през 2014 г., в окупираните украински територии се появиха „народни кметове“. Но за разлика от 2014 г. нямаше народни събрания, на които те да са номинирани – новата гражданска власт очевидно се назначава от военните. Действащото ръководство на градовете почти никъде не сътрудничи.
В резултат например „народен кмет“ на Мелитопул стана Галина Данилченко, бивш счетоводител на местен завод и депутат от местния градски съвет от проруски партии. Сега Бердянск се оглавява от минния инженер и неосъществен депутат от селския съвет Александър Сауленко, а Енергодар - от водещия инженер на Запорожката АЕЦ и депутат на градския съвет Андрей Шевчик.
Кирил Стремоусов е наричан "вицегубернатор" на Херсонска област в проправителствените обществени и държавни руски медии - това е местен политик, един от лидерите на украинското движение срещу ваксинацията срещу коронавирус, който през 2019 г. беше заподозрян в участие при нападението срещу редакцията на херсонски вестник с прилагането на сълзотворен газ и травматични оръжия.
Украинската администрация под ръководството на кмета Игор Колихаев продължила да работи в Херсон дълго време, „решавайки битови и комунални въпроси, на никого не беше позволено да прави нищо друго“, според източник на BBC, участвал в тази работа. Но вечерта на 25 април в сградата влезли въоръжени хора, изгонили всички, които са били там, взели ключовете и поставили въоръжена охрана.
„Тръгнах в 19.45 – знамето на Украйна все още беше над кметството“, написа Колихаев. Сутринта на 26 април знамето вече го нямаше, съобщи „Южен плацдарм“.
Telegram каналите на проекта редовно публикуват доклади на "народните кметове" за работата през деня.
„Работим, убеждаваме, казваме, че трябва да се отварят [училищата], децата трябва да учат“, казва например Сауленко на 17 април, застанал пред камера на някакъв площад. Ставало дума за учители, които не желаят да възобновят учебния процес в окупираните територии. Макар че ръководителят на Крим Сергей Аксьонов вече обеща, че на полуострова учителите от украинските училища ще бъдат преквалифицирани по руски стандарти.
Събеседници на BBC от Херсон, Бердянск и Каховка казват, че децата им учат дистанционно, защото освен нежеланието да възобновят образователния процес по новите правила много учители просто са напуснали.
Едновременно с появата на "народни кметове" в превзетите градове веднага започнаха да работят военни комендатури, но първоначално дейността им не беше силно афиширана, съобщи ВВС. Сега съществуването им не е скрито: те са обединени заедно с „народните кметове“ в някаква „военно-гражданска администрация“: въпросният противник на ваксинацията Стремоусов понякога е наричан публично не „вицегубернатор“, а „зам.-председател на военно-гражданската администрация на Херсонска област".
„Нова Каховка. На централния площад близо до Военно-гражданската администрация гордо се веят Знамето на Руската федерация, Знамето на победата и знамето на СССР“ - такъв пост например се появи на 22 април в „Херсонски вестник“. Именно така – „военно-гражданска администрация“ – наричат в ефира на „Крим-24“ и проруския орган на управление на Нова Каховка.
"Военно-гражданска администрация" има и в Мелитопул - същият "Крим-24" разказа как с нейно съдействие фермер от село Акимовка, Запорожка област, е успял да получи колет със слънчогледови семки. Накрая терминът дори проблесна в държавната агенция ТАСС - там беше публикувано интервю със заместника на "военно-гражданската администрация на Каховка", бивш депутат от проруската партия Павел Филипчук. Вярно е, че в доклада на ТАСС „военно-гражданската администрация на Каховка“ засега е определяна като „временна“.
„Цялата ни администрация избяга, след като кметът подаде оставка и аз бях назначен за началник на временната военно-гражданска администрация“, казва Филипчук в интервю за ТАСС на 19 април. Кой именно го е „назначил“, той не уточнява, но съдейки по всичко, става дума за руски военни. Именно военният комендант например назначи „кмета на Бердянск“ Александър Саупенко: неговата заповед е цитирана в „Южен плацдарм“.
Ключовата власт в града е именно в ръцете на военните: например на една от страниците на „Южен плацдарм“ без сянка на съмнение е публикувана заповед от военния комендант полковник А. Бардин, за назначаването на едновременно четирима заместници на Сауленко, трима от които са работили в местната администрация в началото на 2010-те години.
Възможно е да става дума за полковника от руската гвардия Александър Бардин, който към 2019 г. е работил като първи заместник на управлението на Руската гвардия в Рязанска област: именно на Руската гвардия, съдейки по многобройни съобщения, е поверена отговорността за контрол на ситуацията в окупираните населени места. Националната гвардия не е отговорила на запитване на ВВС.
Военните коменданти назначават не само заместниците, но и самите "народни кметове". Така „със заповед на военния комендант на Запорожска област № 2 от 21.04.2022 г.“ (цитат от „Южен плацдарм“) ръководител на село Михайловка е станал Иван Сушко, който според местния портал „Забор " е работник в Михайловския дом на културата, отдавна известен с проруската си позиция.
В Мелитопол главната административна сграда в града - сградата на областната администрация, е заета от нова военно-гражданска администрация. Военното комендантство се намира в сградата на държавната автомобилна инспекция. Но на "народния кмет" Галина Данилченко било дадено помещение само в градския дом на културата, което доста красноречиво показва мястото ѝ в окупационната йерархия.
Как в окупираните територии се въвежда рублата
На 19 април в „Херсонский вестник“ се появи видео, в което „заместник-председателят на военно-гражданската администрация“ Кирил Стремоусов си говори с продавачка на зеленчуци на пазара в Херсон.
"Ако струва 30 гривни, колко ще струва в рубли?" — пита той, държейки глава зелка в ръцете си.
„Ами не знам“, отговаря честно жената.
"80 или 90 рубли ще струва ли?" - продължава да натиска Стремоусов, но жената отново прави безпомощен жест.
„Нищо. Ще се пренастроите скоро“, обещава ѝ той.
В края на април, в интервю за РИА Новости, Стремоусов направи още по-силно изявление: от 1 май той обеща, че гривната и рублата ще имат еднакво обращение в Херсонска област, а след това регионът изцяло ще премине в плащания в рубли.
Рублата като платежно средство е постоянен лайтмотив в материалите за живота в окупираните градове. Руската валута прониква тук по няколко начина. Един от тях са еднократни плащания в размер на 10 хиляди рубли за пенсионери и държавни служители. Плащането, според официалните доклади, трябва да бъде предоставено като хуманитарна помощ от Министерството на извънредните ситуации на Русия. Служителите на Министерството на извънредните ситуации, например, са я раздавали в Геническ, Херсонска област, но опашката била охранявана от бойци на Руската гвардия. Но плащанията не са били достъпни навсякъде: в Каховка например към 19 април не е имало.
Друг начин е търговията с Крим, която активно се насърчава както от кримските, така и от окупационните власти.
„На лявото крайбрежие на Херсонска област узряват ягодите. В Крим херсонските ягоди ще се очакват с нетърпение. Очаква се наплив от туристи на полуострова за майските празници. Така че ягодата със сигурност ще бъде търсена“, разказва например водещият на „Херсон-24“.
„Пратка зеленчуци от Запорожка област пристигна в Крим“, казва в друг материал Александър Трянов, министър на индустриалната политика на анексирания полуостров.
Но засега това не навсякъде води до увеличаване на паричното предлагане на рублата - което се признава дори от окупационните власти. "Използват се предимно гривни, тъй като все още няма достатъчно рубли. Рублите се появяват само когато фермерите изнасят продукти, продават ги и донасят тук рубли. Но по принцип те не ги пускат в обращение, прибират ги, не знаят какво ще бъде утре", признава пред ТАСС Павел Филипчук, ръководител на "военно-гражданската администрация" на град Каховка.
„В града има рубли, но те все още не са в свободен оборот“, казва пред ВВС бизнесмен от Херсон, който поискал анонимност от съображения за сигурност. Той смята, че рублата ще бъде въведена по "изпробваната в ДНР схема" - а това изисква пълноценна колаборационистка администрация и работеща при нея банка.
Друг жител на Херсон казва, че в града има няколко аптеки, които са напълно заредени с "кримски лекарства" - очевидно внесени през последните два месеца. Пред тези аптеки има дълги опашки, но все още в тях се продава за гривни.
Как окупационните власти оказват натиск върху бизнеса
Новите власти се опитват да окажат натиск върху бизнеса. Михаил Кумок, бизнесмен от Мелитопол и основен собственик на издателската компания „МВ-холдинг“, казва, че в града му се похищават предприемачи: „Отвеждат ги – или ги карат да плащат 10 или 20 процента от бизнеса, или ги принуждават да възобновят бизнес, или обратно – опитват се да го изстискат."
При самия Кумок дошли в края на март. „Първо ми се обадиха и казаха, че са отвели трима наши журналисти. Заключих, че скоро ще дойдат за мен – така и стана. Не разбиха вратата при влизане, явно нямаше задача да се демонстрира агресия – но когато при теб дойдат петима въоръжени, и така всичко е очевидно”, спомня си той.
Михаил, съпругата му и дъщеря им били отведени в сградата на областната администрация. Разделили ги, взели им телефоните и разговаряли с тях в различни стаи.
„Имаше, разбира се, морален натиск, те казаха: „не искаш дъщеря ти да има проблеми“, към дъщерята - „не искаш родителите ти да имат проблеми“. Те не ни притискаха силно, но дадоха да се разбере, че това е напълно възможно - казва бизнесменът. - Те не си свалиха балаклавите, попитах от какво се страхувате, пред вас седят пенсионери – отговориха, че така трябва.“
Те поискали съдействие от Кумок и дори обещали финансова помощ, ако е необходимо. Той отказал, бил принуден да подпише обещание „да не се занимава с политическа дейност“ и бил освободен.
Холдингът закрил сайта „Мелитополски ведомости“ и спрял да печата вестника – „печатното ни оборудване успешно се повреди и е малко вероятно да го ремонтираме преди края на окупацията“, казва Кумок.
Това не попречило на новите власти да пуснат фалшив брой на „Мелитополски ведомости“. "Държах един в ръцете си, никога не сме виждали такива глупости дори и в най-лошите времена", казва Кумок. "Четири страници лош черен печат, но външно стои нашето лого."
На корицата на първия брой има портрет на „кметицата“ Галина Данилченко, вътре - нейно интервю, сред „полезните адреси“ - адресите на военното комендантство и „военно-гражданската администрация“.
Част от отвлечените бизнесмени се връщат и, както казва Кумок, "те са принудени да седят тихо или да си тръгват", част от тях още не са открити. Има отвличания във всички райони, окупирани от руските военни.
Така в Херсонска област бил отвлечен бизнесменът Алексей Постол, който раздавал храна от края на февруари, а след това в социалните му мрежи се появила нехарактерна, според приятелите му, публикация: „Раздаване [на храна] повече няма да има. Щастлив съм с Русия, защото само с нея сме в безопасност." Сега постът е премахнат, бизнесменът напуснал Херсон и сега продължава да се занимава с хуманитарна помощ.
Плановете за следващите икономически стъпки възможно са били разкрити на страницата „Военно-гражданска администрация на Мелитопол”, създадена в началото на март, когато този термин – „военно-гражданска администрация” – почти никой не използвал.
Той има само 16 абонати и няколко публикации, първата от които, от 9 март, е подробна програма за „всеобхватни финансови и икономически мерки за икономическото развитие на украинските региони, контролирани от Руската федерация“.
Програмата е написана на сложен бюрократичен език и като цяло е подобна на други такива документи на руските власти. Публикувана е и във вестника, който окупационните власти на Мелитопол издават в града под шапката на местните „Мелитополски ведомости“.
Освен това някои от нейните разпоредби били публикувани в Telegram канала на Владимир Рогов. Той е родом от Запорожие, през 2014 г. бил антимайданист, но след това заминал за Москва. Рогов ръководи канал, посветен на войната, където нарича себе си „член на главния съвет на военно-гражданската администрация на Запорожка област“. Рогов не отговорил на запитване на ВВС.
Програмата, публикувана в канала "Военно-гражданска администрация на Мелитопол", предлага да се прехвърлят плащанията на газ за населението и промишлените потребители в рубли, да се отпишат всички дългове по заеми, да се намалят цените на комуналните услуги до граничните региони на Русия, освобождаване на всички жертви от данъци и да се определи плащане за раждане на дете в размер на цели 93 570 рубли - а не гривни. Цифрата, ако тя е реална, е повече от пет пъти по-висока от подобни плащания в Москва.
Мерките за "социална защита" включват и парични плащания и помощи за членове на избирателни комисии. Подобна мярка, ако наистина се предвижда, може да се наложи, ако руските власти се опитат да проведат референдуми по образеца на Крим и самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР през 2014 г.
"Има непрекъснато информационно подгряване за референдума - казва предприемач от Херсон, който се занимава с хуманитарна помощ за гражданите. - Карат комуналните услуги да почистват града. Два месеца хората гладуваха, започнаха да вземат кримска хуманитарна помощ. Няма работа, няма пари, запасите свършиха. Не можем да нахраним целия град, и така храним по 400 души на ден. А те на фона на тълпите за хуманитарна помощ снимат видео, че в Херсон най-после животът е спокоен, градът се почиства, руските военни хранят населението."
Как местните протестират срещу окупацията
През март и април жителите на Бердянск, Херсон, Мелитопол и Каховка излязоха на митинги срещу руската окупация. На акцията в Херсон в началото на април очевидци чули изстрели, но не се знае със сигурност къде са стреляли - във въздуха или в тълпата.
Събеседници на ВВС в тези градове казват, че сега антиокупационни митинги на практика вече не се провеждат. Последният митинг в Херсон беше на 10 април, местен бизнесмен, който поиска да не бъде назоваван, разказва пред BBC, че 25 души са излезли на паметника на Тарас Шевченко: „Веднага пристигнаха камиони, направиха съобщение, че ще разпръснат хората, ако сами не се разотидат."
"Бях на всички митинги от самото начало - казва жена от Бердянск. - Но в началото на април стана съвсем страшно. Първо, чухме за изстрелите в Херсон, и второ, ако преди военните не се държаха толкова забележимо, то сега могат да те спрат на улицата и да ти проверят телефона, мъжът ми веднъж беше обискиран три пъти за двадесет минути от къщата ни до родителите ми."
Жена разказва за похищения на хора, давайки за пример съседа си, бивш украински войник и участник във военните действия в Източна Украйна през 2014-15 г. По думите ѝ той бил задържан по жесток начин - избили вратата и буквално го изнесли от апартамента с черен чувал на главата. „Скочихме от шума – всички бяха избутани в апартаментите си, мен лично ме ръгаха с автомат, така че не можех да дишам“, разказва тя.
Друг жител на Херсон казва, че само "хора, които не живеят вкъщи" и се крият у приятели, участват в малки акции, защото участниците в акциите са задържани не само на митингите, но и след това, у дома. Така се случило в Мелитопол с шефа на местния районен съвет. На 12 март Сергей Прийма се включил в акция, в която поискали освобождаването на по-рано задържания кмет на Мелитопол Иван Фьодоров. На следващия ден в дома на Прийма дошли 10 души с оръжие, претърсили апартамента и го отвели с черна торба на главата.
Влад Прийма, син на Сергей, разказва, че от 13 март майка му се въртяла в кръг около "военната комендатура - бившата сграда на териториалната отбрана - бившето кметство - бившето полицейско управление". В тези сгради сега седят военни, но те не са официално обозначени по никакъв начин. След като Наталия Прийма всеки ден в продължение на две седмици писала заявления за отвличането на съпруга си, успяла да стигне до военния комендант на Мелитопол. Името на този мъж в града не е известно, той също не ѝ се представил. Според Влад Прийма военният комендант казал на майка му, че Сергей Прийма е отведен не от военните, а от „хора отгоре“. Влад предполага, че става дума за ФСБ.
Семейството се опитало да разговаря и с гражданските власти - по-специално с бившия заместник на Сергей Прийма, Андрей Ситуга, който сега работи на негово място. Той казал, че съпругът ѝ е направил "грешен избор", но обещал да се опита да помогне в откриването му.
Влад Прийма казва, че не вярва много в това, „защото цивилните в Мелитопол нищо не решават, просто са ги поставили като пионки“. Ситуга не отговорил на обаждането на ВВС. Ако се съди по Telegram каналите, където се води отчет на изчезналите жители на окупираните територии, броят им вече е стотици.
Според събеседници на ВВС има и такива, които открито подкрепят новата власт. "В Херсон има малко млади хора, това е град на пенсионери - казва херсонски бизнесмен. – И едва ли тези хора казват: „Е, окупаторите не са толкова окупатори, Путин ги е принудил“. Това са хора, свикнали на подчинение на различни органи, всички тези нови [управленски] образувания ги устройват. Чух да се говори "за" новата власт - добре, дойдоха [руснаците], ще си отидат централните власти, местните, олигарсите, съседът с БМВ-то, което вбесява... Патерналистко мислене, че ще дойдат за тях и ще решат всичко!"
Има и такива, на които им е безразлично каква е властта: те просто искат „всичко да свърши“, казва жителка на Бердянск. "А тези, които са против, се страхуват много. Ако знаеш, че след всяко изявление, при теб ще дойдат хора с оръжие, няма да се изявяваш много", добавя тя.
*На 8 октомври 2021 г. руските власти са вписали кореспондента на ВВС Андрей Захаров в регистъра на медиите, действащи като чуждестранни агенти. На 17 януари 2022 г. този статут бил преустановен със съдебно решение до приключване на делото, заведено от Андрей.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Кличко с яростна атака срещу... България!
ВИЖТЕ ОЩЕ: САЩ към ОССЕ: Руснаците измъчват хора в лагери в южна и източна Украйна
