Повечето бели американци все още не могат да се примирят с това, което черните хора са знаели завинаги: расизмът е системен, систематичен и винаги е наблизо. Бяла Америка трябва да засили не само мира, но и справедливостта.
Снимките на горящи полицейски коли, облаци сълзотворен газ, разграбени магазини, служители на реда, които повалят цивилни на земята и протестиращи, маршируващи без проблем, са стряскащи и шокиращи за нас, американците, но не са изненадващи.
Видеоклипът с афроамериканец, който умира пред камера под тежестта на коляното на шията на бял полицай, е страшен и шокиращ. Това също не е изненадващо - виждали сме видеоклипове като тези и преди.
Наум ни идва ехо от протестите през 2015 г. във Фъргюсън, Мисури: за по-старите поколения това е дежавю на бунтовете на Родни Кинг от 1992 г. и линчуването по време на движението за граждански права.
Но днешните масови протести овладяват нацията във време, когато пандемията е отнела повече от 100 000 живота, с над 30 милиона безработни, неравнопоставеността на заплатите и доходите и политическата поляризация, която разкъсва страната.
Сега се усеща, че САЩ достигат преломна точка. Бъдещето на страната изглежда мрачно и несигурно. Това, което виждаме, е „американска сеч“ - но не от онзи вид, който Доналд Тръмп вероятно е предполагал, когато по неясни причини използва този термин при встъпването си в длъжност.
Расизмът не почива
Докато Америка продължи да е блокирана поради пандемията на коронавируса, голяма част от това, което характеризира нормалния живот, спря. Но по-фундаменталните и структурни проблеми на страната продължиха. Системният расизъм е един от тях, като многобройни примери са очевидни, дори когато нормалният живот спря през последните месеци.
През февруари видео показва Ахмед Арбери, чернокож, който е застрелян от двама бели „пазители”, докато тича за здраве в Джорджия.
В друго видео се вижда жена в централния парк на Ню Йорк, която се обажда в полицията за чернокож мъж, който я помоли да спазва правилата в парка и сложи каишката на кучето си, като веднага им каза, че там има „един афроамериканец“ и лъжливо твърди, че е „ заплашвал” нея и кучето.
Докато пандемията се разгръща, хората с различен от белия цвят на кожата са претърпели непропорционално висока смъртност от коронавирус - също косвен резултат от системно неравенство и расизъм. И все пак въоръжените бели демонстранти окупираха различни щатски институции, за да протестират срещу правилата за блокиране и викаха, заплашваха и дори плюеха полицаи, които се отнасят с тях с най-голяма грижа, в ярко напомняне, че белите се третират по различен начин от полицията.
Поляризацията блокира прогреса
Както почти всяка тема в САЩ в момента, ролята на полицията и наказателната система се разглежда в политически и расов план. Протестите във Фъргюсън през 2015 г. доведоха до създаването на Black Lives Matter - движение, посветено на повишаване на осведомеността за системен расизъм и борба срещу индивидуалните и колективни пристрастия, които го увековечават.
В отговор, контрадвижения изскочиха с лозунгите „All Lives Matter”, потвърждавайки убеждението, че американците живеят в общество далтонист и „Blue Lives Matter”, пропагандирайки мнението, че полицията е от герои и се твърди, че е създадена за насилие, свързано с расова принадлежност.
Не е изненада, че тези движения до голяма степен са подкрепени от консервативни бели. Анкетите последователно показват, че общественото доверие в полицията е по-високо сред републиканските избиратели, белите и възрастните хора, докато само малцинство от испанцоговорещите, афроамериканците, младите хора и демократите споделят това доверие.
През 2020 г. тези противоположни демографски, расови и политически линии са най-антагонистични, подхранвайки продължаващата фрагментация и племенност на страната.
Тези групи активно се разделят от опортюнистични политически лидери като Тръмп, който активно разпалва раздора и чието място в Белия дом е пряк резултат от тази висока поляризация и произтичащите от нея културни войни.
В такава безизходица напредъкът е блокиран и американските улици ще останат податливи на пристъпи на насилие.
Бялото самодоволство трябва да приключи
Статистиката го показва, проучванията за него се разширяват и видеоклипове като този за убийствата на Джордж Флойд го изкристализират: афроамериканците са непропорционално обект на действия на полицията. И все пак, много бели американци не могат да признаят, че наказателната правосъдна система и полицейската култура в страната ги защитават и са им от полза.
Много бели американци не могат да признаят, че расизмът си остава присъщ обществен проблем и държавните структури имат остра нужда от реформи, за да постигнат еднакво отношение към гражданите, на които имат претенциите, че служат. Тази неспособност на толкова голяма част от бялата Америка да се примири със собствената си привилегия и да стане съпричастна с жизнения опит на малцинствата е най-голямата пречка за напредък и помирение.
Тези, които са част от проблема, трябва да са част от решението. Цветнокожите хора не могат без чужда помощ да променят система, която по своята същност е изкривена срещу тях; нито трябва да бъдат принуждавани да се опитват. В цялата история мобилизацията на чернокожите изисква критична маса от бели хора, които да се присъединяват към борбата, за да насочат баланса към напредък - по време на движението срещу аболиционизма , при движението за избирателно право на чернокожите, при движението за граждански права.
Същото е и днес - но във време, когато царува политическа племенност, може ли това да се случи отново? Предизвикателството никога не е било толкова голямо, залозите също са толкова големи. Ако трябва да се постигне напредък за премахване на предразсъдъците и расовото насилие, самодоволството на бяла Америка в системния расизъм на страната трябва да приключи.
* Дженифър Камино Гонсалес, Дойче веле. Инфо: БГНЕС.
