На 30 януари в Сочи приключи Конгресът за сирийски национален диалог, на който се залагаше ключово значение за мирното регулиране на процеса в Сирия. Целта на Конгреса трябваше да бъде формирането на основите на конституционна комисия за Сирия, призвана да започне работа под егидата на ООН в Женева, а като официални документи трябваше да се приеме заключителното заявление на участниците в конгреса, състоящо се от 12 точки, както и обръщение към световната общност с молба да се осъществят действия, насочени към преодоляването на последиците от войната.
Според предварителните планове на организаторите в комисията е трябвало да влязат 25 души, но в края на заседанието вече се говореше за близо 200 кандидатури. Кореспондентът на "Коммерсант" Мариана Беленкая разказва как е протекла срещата.
"Сирийците имаха своя представа за това как трябваше да премине конституционния процес и тя значително се размина с тази на Русия, Турция и Иран, както и на представителите на ООН.
Диалогът не потръгна още от самото начало, когато в навечерието на конгреса представителите на опозицията (около 100 души) отказаха да излязат от сградата на летището. Причината беше в емблемата на форума - бял гълъб на фона на два сирийски флага, символизиращи единството на народа. Самият флаг е официалният на Сирийската арабска република, а повечето опозиционни групи използват друг. Под натиска на турските посредници след 24 часа увещания опозицията все пак се съгласи да присъства. Официалното откриване обаче беше отложено и се появиха слухове,че турската делегация е решила да напусне срещата. Министърът на външните работи на Русия опроверга тази информация, като заяви, че е провел разговори с турския си колега, но една част от турската делегация отлетя обратно.
В Сочи остана специалният посланик на генералния секретар на ООН за Сирия Стефан де Мистура. Ако и той не беше останал, със сигурност конгресът можеше да бъде обявен за провален и да се счете за частна инициатива на Русия, като резултатите от него биха били обезценени.
В крайна сметка обаче се появиха основания за надежда, че документите от Сочи ще се впишат в политическия процес на сирийското регулиране под егидата на ООН.
По-нататък заседанието продължи в по-традиционен вид. Предварително подбраните членове на президиума заеха местата си, онлайн предаването за журналистите беше изключено, а представителите на международните организации бяха помолени да напуснат залата, под предлог да може сирийците да поговорят един с друг на четири очи.
В залата остана специалният представител на президента на Руската федерация Александър Лаврентиев. Именно неговото присъствие спаси ситуацията, тъй като понякога напрежението се покачвало неимоверно.
Четирима членове на президиума напуснали местата си, след тях тръгнали други, но в крайна сметка всички се върнали.
Ръководителят на правозащитния комитет "камх" Хейсам Ман обвинил сирийските власти за това, че не са позволили на десетки опозиционери да дойдат в Сочи. Те не били пуснати от страната, макар Конгресът да е бил отворен за всички. След него и други участници започнали да изразяват недоволството си, главно заради това, че участниците били определени предварително от Дамаск. В сирийската столица дори била проведена репетиция, по време на която на делегатите "от народа" било обяснено как да се държат.
Още от самото начало сирийските власти не харесаха идеята на Москва да се проведе открит диалог между сирийците, но така и не се осмелиха да се противопоставят. В крайна сметка властите в Сирия решили да изберат послушни кандитати, това е споделил един от участниците във форума.
Арабските журналисти са преброили 1200 делегати, които изцяло подкрепят сирийското правителство, около 25представители на т.нар. лоялна опозиция и около 60 души, които самите сирийци определят, като истински опозиционери. Сред участниците имаше и представители на сирийските диаспори в Турция, европейските страни, Русия и Украйна. Много от тях не са живели в Сирия от десетки години. Всички те са искали техният глас да бъде чут, но не всички успяха да видят сбъднато това си желание".
