Изведнъж работата отново започна да кипи: 170-метровият руски кораб спря на почти 20 километра от брега на остров Борнхолм и екипът му започна да спуска тръби в морето. Посока - югозапад; дестинация - Германия, пише шведският всекидневник Dagens Nyheter (Дагенс Нихетер).
Спусканите тръби се превръщат в елементи от Северен поток-2, газопровод, минаващ от Русия през финландски, шведски и датски води до Германия. Работата по проекта беше спряна през 2019 г., когато САЩ наложиха санкции на швейцарска тръбополагаща компания. Когато проектът беше подновен в началото на февруари тази година, от 1230 км на „Газпром“ бяха останали само 74 км от тръбопровода за завършване. Съдбата на този спорен проект обаче далеч не е предопределена и с наближаването на Северен поток-2 до германското крайбрежие канцлерът Ангела Меркел ще го „загражда” все по-трудно.
Междувременно новият президент на САЩ смята Северен поток-2 за лоша сделка за Европа. Въпреки че Джо Байдън се разминава с предшественика си Доналд Тръмп по много въпроси, двамата политици споделят критично отношение към руския газопровод. От гледна точка на САЩ, Северен поток-2 води както до увеличаване на зависимостта на ЕС от Русия, така и до намаляване на търсенето на Европа от американски енергийни ресурси. „Следователно това е лоша сделка за американците“ - пише вестникът.
Този проект също е жестоко критикуван от някои членове на ЕС, включително Полша, която смята, че целта на „Северен поток 2“ е да саботира европейската енергийна сигурност. Освен това през януари Европейският парламент поиска да се прекрати полагането, след като Русия задържа протестиращи в подкрепа на Алексей Навални.
В допълнение, няколко природозащитни организации се противопоставят на тръбопровода, въпреки че се движат от други съображения. Според тях, ако Германия иска да постигне целите си за опазване на климата, тя трябва да намали драстично потреблението си на изкопаеми горива през следващите години.
"И така, защо правителството на Берлин продължава да защитава тръбопровода?" - пита „Дагенс Нихетер”.
Първото и най-просто обяснение са парите. Руският „Газпром" осигурява първата половина от разходите по проекта, докато втората половина е за германски, австрийски, нидерландски и френски компании. Общите разходи за Северен поток-2, който вече е към своя край, се оценяват на 9,5 милиарда евро.
Второто обяснение беше изказано наскоро от германския президент Франк-Валтер Щайнмайер: „Търговията с енергия е един от последните мостове между Европа и Русия“.
„На 22 юни се навършват 80 години, откакто Германия нападна Съветския съюз. Тази война отне над 20 милиона живота. Въпреки че това обстоятелство не оправдава грешките, които руското правителство прави сега, не трябва да забравяме да разгледаме ситуацията от по-широка перспектива“- добави той.
Според анализатора Сара Пагунг подобно изявление разкрива добре същността на специалните германско-руски отношения, чиито основни фактори са чувството за вина след Втората световна война и зависимостта на ГДР от СССР.
„По исторически причини част от германското население има близки отношения с Русия и е по-негативно настроено към САЩ. През 90-те години германските компании са сред първите, които се утвърждават в Русия. Стратегията на Германия беше да се опита да повлияе на Русия чрез тясно сътрудничество“ - каза тя.
Газопроводът „Северен поток“ (въведен в експлоатация през 2011 г.) и Северен поток-2 (в процес на изграждане) са само последствията от тази стратегия. Дори и специалните връзки обаче имат своята крайна сила. По-специално, през последните десет години Германия няколко пъти затяга тона си към Русия. Това се случи, след като Москва премина границата на допустимото - нещо, което Берлин вече не можеше да приеме.
През 2015 г. Германия наложи санкции срещу Русия, след като компютрите на Бундестага бяха подложени на кибератака и шпионски софтуер беше намерен на голям брой работни машини, включително на личния компютър на Ангела Меркел. Канцлерът обвини руската служба за сигурност за кибератаката.
Според Сара Пагунг става все по-очевидно, че опитите на германското правителство да установи сътрудничество с Русия не са довели до резултатите, на които Германия се е надявала. Говорейки за състоянието на отношенията между Москва и Берлин, анализаторът го каза много лаконично: „Всичко е лошо“.
Какво е все пак бъдещето на Северен поток-2?
Един вариант за правителството на Ангела Меркел е да се опита да успокои американците. Освен това Берлин очевидно вече е започнал да прави това: наскоро в медиите изтекоха документи, които предполагат, че германският финансов министър се опитал да сключи споразумение за вноса на американски LNG (втечнен природен газ). В замяна министърът на финансите поиска Съединените щати да имат право да завършат и използват тръбопровода „без никакви пречки“.
Друго предложение беше да се създаде механизъм за спиране на вноса на енергия чрез Северен поток-2, в случай че Русия бъде хваната да нарушава правата на човека. Германските организации за защита на климата се надяват на трети вариант - спиране на проекта по екологични причини.
Засега правителството в Берлин не отстъпва. Любимият аргумент на канцлера обаче, че Северен поток-2 е „чист бизнес" проект, звучеше слабо от самото начало. И тъй като тръбопроводът се приближава до германските води, Ангела Меркел ще трябва да търси нови начини да го защити, обобщава Дагенс Нихетер.
Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ
Още: Германия никога няма да се откаже от „Северен поток-2“
